Решение № 1766 от 27.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1766 гр. Плевен, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430102754 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 13948/13.05.2024 г. на Р. В. В., срещу „Институт по фуражните култури гр. Плевен“, с искане за отмяна на заповед № 3/25.03.2024 г., с която прекратено трудовото правоотношение; възстановяване на ищеца на заемната от него длъжност; осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставяне без работа в размер на 4000 лв., за периода от 01.04.2024 г. до 01.10.2024 г., ведно със законната лихва; осъждане на ответника да заплати сумата от 2200 лв. трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.2024 г. до 03.2024 г., вкл., ведно със законната лихва.

При условията на евентуалност работодателят да бъде задължение да впише в трудовата книжа обстоятелствата по прекратяване на трудовия договор.

В исковата молба ищецът сочи, че имал сключен трудов договор с №07/04.08.2024 г. с ответника, като бил назначен на 04.08.2023 г. на длъжност невъоръжена охрана с място ИФК НЕБ гр. Плевен, на 8ч работно време.

Действителното работно място било в „***“, обект извън сградата на ИФК, с работно време от 17ч вечерта до 17ч на другия ден, когато ищецът е сменян от негов колега. Почивали по два дни, като до декември работили 4 човека на този график, но от януари негов колега се разболял и излязъл в болничен, а друг си взел отпуска. Така останали на работа ищецът и В. И., и работили по 48ч., т. е. два дни работа, два дни почивка, на смени, за период от 01.01.2024 г. до 25.03.2024 г. На обекта нямало вода, ходили с лични средства до обекта, нямали работно облекло и предпазни средства. Работодателят отказал да им осигури още служители, които да работят с тях. Работното време се променило от 24ч на 48часово, което превишавало нормата на положен 1 извънреден труд, който дори не му е заплатен. Работодателят без командировъчна заповед изменил мястото за полагане на труд и без допълнително споразумение. Същевременно работодателят не му предоставил двустранно подписана длъжностна характеристика за заемната от ищеца длъжност. Трудовият договор бил прекратен със заповед с изх. № 03/25.03.2024 г. на работодателят, считано от 01.04.2024 г. осн. чл .328,ал.1, т.

2 от КТ. При прекратяване на трудовия договор ищецът сочи, че са изплатени обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ и чл. 220,ал.1 от КТ. Извънредният труд обаче който положил не бил заплатен, а с настояване от негова страна си взел фиш за месец март 2024 г. от счетоводството, в който била отразена сумата от 112 лв. Ищецът посочва, че не е получил обяснения тази сума за колко дни. От 21.05.2024 г. ищецът твърди, че се е регистрирал като безработен.

Ищецът счита, че издадената заповед №03/25.03.2024 г. е незаконосъобразна, тъй като нямало процедура по издаването и, а невъоръжената охрана не била закрита, и се изпълнявала към момента. Счита, че не е налице съкращаване на щата, тъй като функциите които продължавали да съществуват и били необходими на работодателят. Работодателят ИФК НЕБ гр. Плевен освен това издал дублиращ трудов договор, с различно възнаграждение – 890 лв. Ищецът твърди, че не му е заплатено уговореното възнаграждение. Иска от съда да уважи предявените искове и претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът предявените искове са допустими, но ответникът счита, че исковете по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ са неоснователни. Не оспорва предявения иск по чл. 150 вр. чл. 262 от КТ по основание, а по размер.

Не оспорват факта, че със заповед№3/25.03.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на осн. чл. 328,ал.1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щат, считано от 01.04.2024 г. Съгласно щатното разписание от 01.01.2024 г. при ответника, в научен институт „Научно-експериментална база“ са били налични 4 броя работни места „изпълнител невъоръжена охрана“, едно от които заел ищецът по трудов договор № 7/04.08.2023 г. Считано от 01.04.2024 г. се сочи, че е в сила ново щатно разписание на длъжностите, съгласно което са съкратени всички четири щатни бройки „изпълнител невъоръжена охрана“.

Към момента охраната на обектите се извършвала от външна лицензирана фирма по договор за охрана, съгласно ЗОП и ЗЧОД. Поради това ответникът счита, че е налице реално съкращаване на щат на длъжност „изпълнител невъоръжена охрана“, което обусловило и основанието в издадената заповед.

Не отговаряло на обективната истина твърдението, че работодателят е изменил едностранно работното място, защото от самият трудов договор, т.2 изрично било посочено, че мястото на работа е ИФК-НЕБ-научно експериментална база гр. Плевен. Тази база се намирала в гр. Плевен, местността „***“, където е полагал и труд ищецът. Ответникът счита за невярно и твърдението, че полагал извънреден труд, тъй като от началото на януари 2024 г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът престирал труд съгласно изготвени графици за дежурства, за което ответникът представял таблици за отчитане на явяване и неявяване. При прекратяване на 2 трудовия договор на ищецът било начислено и изплатено обезщетение по чл.

224 от КТ. По отношение на размера на иска по чл. 150 от КТ ответникът счита, че размерът на претенцията е прекомерен.

Иска от съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски.

В с. з. ищецът се явява и представлява от назначения по ЗПП процесуален представител адв. Б., чрез който се излагат аргументи за основателност на предявените искове. В писмената си защита, се излагат подробни съображения. Претендират се сторените разноски.

В с. з. ответникът се явява и представлява от адв. Д., който оспорва като неоснователни предявените искове, с изкл. На иска по чл. 150 от КТ. В писмената защита се излагат подробни аргументи за неоснователност на исковете по чл. 344,ал.1 и сл. от КТ. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените документи, се установява, че между тях е бил сключен трудов договор №07/04.08.2024 г., по силата на който ищецът е заемал длъжност изпълнител невъоръжена охрана, с местоработта в ИФК НЕБ гр. Плевен. Правоотношението е прекратено със Заповед № 3/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на ИФК, която е връчена на ищеца на 25.03.2024 г. Видно от съдържанието на оспорената заповед е, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.04.2024 г., на Р. В. В., заемащ тогава длъжност „изпълнител невъоръжена охрана“, е закриване на част от предприятието, съкращаване на щата от КТ, чл. 328,ал.1,т.2 от КТ. Със заповедта е разпоредено още да се изплати на служителя обезщетение за не спазено предизвестие за един месец и по чл. 224,ал.1 от КТ за 21 дни.

Видно от поименно разписание на длъжностите на Института по фуражните култури, в сила от 01.01.2024 г. е че в отдел „Научно експериментална база“ са предвидени 4 длъжности“ изпълнител невъоръжена охрана“, една от които заемана от Р. В. В., при възнаграждение в размер на 980,00 лв, а другите от Д.Г.Б., В. И. В. и Н. Г.М..

Видно от протокол №2 от 13.02.2024 г., на проведения дирекционен съвет в състав: проф. Д-р И. Н.(директор), проф. Д-р К.(ръководител на отдел „Селекция и технология“) и П.К. (главен счетоводител), се установява, че е предвиден дневен ред, част от който (т.4) е обсъждане на възможността за закриване на щата за пазачи на *** и предложение за наемане на фирма за охрана. На втора страница от протокола е видно, че по точка четвърта е взето решение, след мотивите изложени от проф. Н., с което е закрит щата на пазачите в *** и охраната на обекта е поета от лицензирана охранителна фирма.

Със Становище №18-25/16.02.2024 г., на синдикалния съвет при ФНСЗ при ИФК гр. Плевен към КНСБ София, е изразено съгласие с предложението на дирекционния съвет за съкращаване на щатовете охрана на обект „***“ и поемането на охраната на обекта от външна лицензирана охранителна фирма.

3

По поименно разписание от 01 април 2024 г. длъжността „изпълнител невъоръжена охрана“ не фигурира в който и да е от отделите на Института по фуражните култури, вкл. отдел „Научно експериментална база“.

На 05.03.2024 г. е подадено заявление от Д.Г.Б., до директора на ИФК гр.

Плевен, за освобождаване от длъжност невъоръжена охрана считано от 05.04.2024 г. поради придобиване право на пенсия за стаж и възраст.

На 06.03.2024 г. е постъпило искане от Н. Г.М. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 333,ал.1,т.2,3 от КТ на осн. чл. 328,ал.1, т.2 от КТ

С разрешение №24016801/14.03.2024 г. на директора на изпълнителна агенция „главна инспекция по труда“ е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор с Н. Г.М. на длъжност пазач невъоръжена охрана на сн. Чл. 333,ал.1,т.2 от КТ.

Ищецът е подписал декларация на 01.04.2024 г. затова, че трудовото книжка е върната от ИФК гр. Плевен. В трудовата книжка е отразено прекратяването на 01.04.2024 г. на осн. чл. 328,ал.1,т.2 от КТ.

С протокол №18 от 03.04.2023 г. дирекционният съвет в същия състав, е взето решение по т.3 да се наеме външна фирма за първо поле в ***.

С т.1 от Решение №94-5/13.05.2024 г. на директора на Института по фуражните култури е обявено класирането на участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне с предмет „Физическа, денонощна, невъоръжена охрана на обект 1 в местността „***“ гр. Плевен, ведно със сградите и обект 2 в с. ***. На първо място от класирането е „Атила Агро Секрюти“ ООД, с цена в размер на 403 200 лв. без ДДС. С т. 2 от същото решение, е определен за изпълнител на обществената поръчка класираният на първо място участник.

От приетата по делото справка от агенция по заетостта/л.96/ и трудова книжка, е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа в продължение на повече от шест месеца.

От показанията на свид. В. В., се установява, че зимата януари-март месец са работили четири човека на 24 часа, три дни почивка, след което единият от тях излязъл в болничен и другите взимали неговите смени. В един момент, единият колега бил в отпуск, а друг в болничен, и така останали на работа двама месеца и половина само двама човека. С ищеца заемали една и съща длъжност, като охранявали обект в местност "***". Свидетелят не работил вече в ИФК гр. Плевен от седем месеца, тъй като го съкратили. С ищеца полагали труд през ден, като се редували.

От заключението на приетата ССЕ се установява, че в ответното дружество не са налични някои от документите за извънреден труд(заповеди за полагане на извънреден труд, месечно графици, заповеди за сумарно изчисление на извънредния труд), а са налице платежни ведомости и присъствени форми образец 76. Съобразно месечните отчетни формуляри – 76, за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2024 г., ищецът е положил труд в размер на 744 ч, от които 504ч нормативно определени и 240ч извънредно 4 отработени. Главният счетоводител на дружеството уведомил вещото лице, че на ищеца не е издадена заповед за начисляване и не е изплатен извънреден труд. Стойността на отработените 240ч е в размер на 2443,20 лв. Вещото лице е заключило още, че размерът на обезщетението за оставяне без работа за 6 месеца, е 6665,04 лв.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства, показания на свид. и заключение на вещо лице. Съдът дава пълна вяра на анализираните по-горе писмени документи, тъй като същите се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и стойност. Съдът не е взел предвид представените от ищеца с исковата молба и допълнителна молба графици за явяване и неявяване на работа, тъй като те касаят период от време(августноември 2023 г.), предхождащ исковия период на иска по чл. 150 от КТ( януари 2024 г. до март 2024 г.) Съдът не е взел предвид и представените графици от работодателя за исковия период, тъй като не съответстват на установеното от вещото лице, което е взело предвид не само материалите по делото, а и индивидуално попълнените графици на служителите. Графиците не съответстват и на показанията на свид. В., които установяват, че в продължение на два месеца са работили само двама човека.