Решение № 326 от 30.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Бургас, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора и Ангел Ат. Георгиев като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20242100601254 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.313 и сл.

НПК. Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв.Лъчезар Босаков от АК-София, защитник на осъдения А. А. К. ЕГН **********, против определение № 193 по НОХД № 344/2024г. на Районен съд-Царево от 21.08.2024г., с което съдът на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53, ал.1 и ал.2 от НК вр. чл.343б, ал.5 от НК, е отнел в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, собственост на дееца А. А. К., а именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 4- матик“ с рег № ********. С жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с определение от 04.06.2024г. на Конституционния съд на Република България по к.д.№ 15/2024г. е допуснато за разглеждане по същество искането на ОСНК на ВКС за установяване на противоконституционност на чл.280, ал.5, чл.281, ал.4, чл.343, ал.5 и чл.343б, ал.5 от НК. Изтъкват се доводи, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е неясна, като извършените интервенции в материалния закон били произволни, хаотични, противоречащи на самата негова юридическа същност, като чрез тях били възведени мерки, оставащи извън стандартите на наказателното право, НК и Конституцията на Република България. Иска се от съда да отмени обжалваното определение, като неправилно, след произнасянето на Конституциония съд на Република България, в случай, че частта „съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца“ в чл.343б, ал.5 от НК бъде отменена, като противоречаща на чл.4, ал.1, на чл.5, ал.3 и на чл.6, ал.2 от Конституцията на 1

Република България.

Осъденото лице жалбоподател редовно призовано не се явява.

Защитникът му поддържа доводите изложени в жалбата. Моли съда да отмени определението на Районен съд-Царево в частта относно отнемането на моторното превозно средство.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и потвърди обжалваното определение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите изложени от страните‚ в съответствие с чл.314 от НПК провери правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, по следните съображения:

Производството пред районния съд е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено от Районна прокуратура-Бургас споразумение за решаване на наказателното производство по ДП № 149/2024г. по описа на РУ-Приморско при ОД на МВР-Бургас, пр.пр. № 13244/2024г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, постигнато между Районна прокуратура-Бургас, обвиняемия А. А. К. и неговия защитник – адв.Мария Николова от АК-Бургас за извършени престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 вр. чл.23, ал.1 от НК вр. чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1, вр. чл.30 от ЗКНВП, вр. чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.

На 21.08.2024г. в проведено публично заседание Районен съд-Царево е одобрил внесеното споразумение, с което е признал обвиняемия К. за виновен за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. На основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.3, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на обвиняемия е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 15 месеца, приспадайки от този срок времето, през което лицето е било лишено от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 13.08.2024г..

Със същото определение съдът е признал обвиняемия К. за виновен за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 вр. чл.23, ал.1 от НК вр. чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1, вр. чл.30 от ЗКНВП, вр. чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, и на основание чл. 354а, ал.3 т.1, пр.1, вр. чл.23, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК на обвиняемия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на основание 2 чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

На основание чл.23, ал.1 от НК районният съд е определил едно общо наказание на обвиняемия А. А. К., измежду наложените му наказания, в размер на най-тежкото наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил към така определеното най-тежко наказание и наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от петнадесет месеца, считано от 13.08.2024г.. На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 255.06 лева. Съдът по отношение на веществените доказателства е постановил 1 брой тест касета №396 от техническо средство “DRAGER DRUG TEST 5000“, с фабр.№ ARKL-0027, намираща се на съхранение в РУ-Приморско, след приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, да се унищожи, като вещ с малозначителна стойност, на основание чл.354а, ал.6 вр. с ал.3, т.1 от НК е отнел в полза на държавата остатъка от високорисковите наркотични вещества, предадени на ЦМУ, които след приключване на делото с окончателен съдебен акт, да се унищожат по установения от закона ред и на основание чл.53, ал.1, б.”б” от НК е отнел в полза на държавата останалите веществени доказателства, и е постановил да бъдат унищожени, като вещи с малозначителна стойност, след приключване на делото с окончателен съдебен акт.

Определението за одобряване на споразумението на основание чл.382, ал.9 от НПК е влязло в сила на 21.08.2024г..

По реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, след одобряване на споразумението съдът се е произнесъл с определение № 193, с което на основание чл.343б, ал.5, вр. с чл.53, ал.1 от НК е постановил да се отнеме в полза на държавата лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 4- матик“ с рег № ********, собственост на осъдения, послужил за извършване на престъплението. Районният съд правилно се е произнесъл с отделно определение по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53, ал.1 от НК, като не е включил произнасянето по чл.343б, ал.5 от НК, като част от споразумението, а в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Това е така, тъй като тази норма не урежда наказание, а мярка по чл.53 от НК, защото предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато не е собственик на превозното средство.

Въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие със закона районният съд е постановил да се отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, собственост на осъденото лице К., прилагайки чл.343б, ал.5 от НК, съгласно която, в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца. Посочената разпоредба макар, че в частта относно отнемането на автомобила, когато е собственост на дееца, да е ясна и императивна, тя не се приема еднозначно, видно и от възраженията в жалбата. Основното от тях е, че в този си вид тя противоречи на 3

Конституцията на Република, доколкото приложението и води до нарушаването на заложеното в чл.5, ал.3 правило, както и на принципите на пропорционалност, справедливост и равенство на гражданите, като тези мерки били извън стандартите на наказателното право.

Настоящият съдебен състав не се споделя посоченото становище.

Забраната за прекомерност е изискване на принципа на правовата държава и според него ограничаването на правата е съразмерно за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение. /Решение № 13 от 05.10.2021г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.

Правото на собственост, не е безусловно и неотменимо, и може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021г./.

С прилагането на чл.343б, ал.5 от НК, когато става въпрос за отнемане на собствено на дееца моторно превозно средство, както е в случая, се нарушава правото на собственост. Няма спор обаче, че това ограничение е въведено със закон, а видно от мотивите на законопроекта, това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта. Следователно е изпълнено и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно то да е необходимо за постигане на легитимна цел – опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Безспорно тази цел е с голяма значимост, поради което с отнемането на моторното превозно средство, собствено на дееца, при определени предпоставки, не е нарушен принципът за пропорционалност. В тази връзка следва да се посочи, че отнемане на моторно превозно средство за престъпления по транспорта, включително и за управление след употреба на наркотични вещества, съобразени с особеностите на правите системи, се предвижда в законодателствата на други държави, членки на Европейския съюз, като Италия, Австрия, Естония и др..

Преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост. Той като висш представителен орган най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани.

От своя страна тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който е единственият орган, който може да обяви определен закон или законов текст за противоконституционен. Докато той не стори това, правоприлагащите и правораздавателни органи са длъжни да прилагат законите такива, каквито са приети от Народното събрание на Република България, освен ако не влизат в явно и без всякакво съмнение противоречие с Конституцията или обнародваните международни актове. В случая въззивният съд не намира нормата на чл.343б, ал.5 от НК, в частта 4 относно отнемането на собствено на дееца моторно превозно средство, да противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен, поради което правилно Районен съд-Царево е приложил закона.