Определение № 220 от 18.04.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 18.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500153 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по по чл. 274, ал.1, вр. чл. 121 от ГПК и е образувано по частна жалба на „БДЖ –ПП“ ЕООД, подадена чрез адв. Д.Христова, против определение № 874/24.02.2022 г., постановено по гр.д. № 3018/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. дело № 3018/2021 год. по описа на ВОС, поради възражение на ответника с правно основание чл.119, ал.4 вр. чл.105 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Плевенския окръжен съд на основание чл.119, ал.4, вр. чл.105 и чл.104, ал.1, т.4 от ГПК.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност

– незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молил за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на производството от Варненския окръжен съд. Изложил е съображения, че вредоносният резултат е настъпил в гр.Варна, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 115 ГПК делото следва да се разгледа от Варненския окръжен съд.

Ответникът Р. В. ТР. е подал отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й е молил за отхвърлянето й.

Посочил е, че осъществяването на трудовата му функция е в гр.Горно Оряховица, а не в гр.Варна.

Частната жалба е в срок, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт на съда и от лице с правен интерес от обжалването, редовна е и допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Предявеният пред Варненския окръжен съд от „БДЖ - ПП" ЕООД гр.

София против Р. В. ТР. с постоянен адрес в гр. Левски иск е регресен, по чл.54 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 56 055,10 1 лв., представляваща платено от ищеца обезщетение по чл. 200 КТ на пострадал при трудова злополука негов работник при твърдения, че увреждането е причинено от противоправното поведение на трето лице – ответник по настоящия иск. Ищецът е изложил, че работникът е пострадал от „волтова дъга“ при оглед на локомотив в гр.Варна, поради действията на ответника, работещ като дежурен „енерго-диспечер“ във Варненска тягова подстанция.

С отговора на исковата молба, в срока по чл. 119, ал.4 от ГПК, ответникът е направил възражение за местна непосдсъдност на спора пред Варненския окръжен съд и е молил за изпращане на делото за разглеждане от Плевенския окръжен съд с оглед постоянния му адрес в гр.Левски.

В случая, настоящият иск не е предявен от пострадалия срещу деликвента за заплащане на обезщетение за вреди, а е регресен иск на платилия обезщетение по чл. 200 КТ работодател срещу деликвента, поради което и разпоредбата на чл. 115 от ГПК за предявявяне на иска по местоизвършване на деянието, не намира приложение. Претендираните от ищеца права се основават не на твърдения за негово увреждане, а на твърдения, че след като е платил обезщетение на увреденото лице на осн. чл.

200 КТ за него е възникнало регресно право срещу ответника, който отговаря за същите вреди. Изборната подсъдност по чл. 115, ал.1 ГПК е подчинена на идеята да се облекчи положенето на пострадалия от деликт, като му се даде възможност да избере по-удобната за него подсъдност измежду общата по чл. 105 ГПК и тази по местоизвършването на увреждащото деяние, а настоящият случай не е такъв - делото не е по иск за непозволено увреждане.

Ответникът е с постоянен адрес в гр.Левски, попадащ в района на Плевенския окръжен съд, поради което и предвид своевременно заявеното възражение по чл. 119, ал.4 ГПК, приложима е разпоредбата на чл. 105 от ГПК, която гласи, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес на ответника. Затова, компетентен да разгледа претенцията с оглед правилата на местната подсъдност, е Плевенския окръжен съд, на който делото следва да бъде изпратено. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Като е достигнал до идентичен извод, окръжен съд Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение определение № 874/24.02.2022 г., постановено по гр.д. № 3018/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.

2

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3