Решение № 285 от 16.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Разлог, 16.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240101155 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от З.Н.Т., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Л.“№9, представлявана на осн. чл.32, т.2 от ГПК, от А.А.Т., ЕГН*, съд. адрес: г.Я., у.„Л.“№9, против „Юб.Б.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н В., у.„О.п.“№260, представлявана от П.Д., Д.Ш. и А.Я., правоприемник на „А.Б.-Б.“АД, ЕИК*.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у страните е бил сключен договор за банков кредит П.Н.А.К.Р. №*/2008 при приложими общи условия. По силата на договора е предоставен кредит на ищцата от 22`000.00 €, които следва да бъдат издължени за 12 г. при следните лихвени условия – годишна лихва от 12 м. E. п. надбавка от 3%. Сочи се, че през м.04.2009 г. А.Б. основавайки се на чл.13 от ОУ, едностранно е изменила лихвения % като е наложила нов лихвен % – 12 м. E. п. надбавка от 4.6%. Ищецът счита клаузите на чл.13 и чл.13.2 от ОУ, за нищожни, защото не е уговорен начинът на изчисляване на размера на увеличението на лихвите. Не са индивидуално уговорени и са неравноправни, тъй като дават право на търговеца да увеличи цената, без потребителят да може да се откаже от договора. В ИМ е цитирано съдържанието на чл.13 от ОУ. Сочи се, че противоречи на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Също така се сочи, че и разпоредбата на чл.13.2 от ОУ, също е неравноправна на основание чл.143, т.1 от ЗЗП, тъй като предвижда изменението на лихвените проценти на основание чл.13.1, т.1 и т.2 да се отразява едностранно от банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението в плана.

Твърди се, че клаузата на чл.13 и чл.13.2 от ОУ, се явяват неравноправни и на основание чл.143, т.12, пр.2 от ЗЗП, тъй като не предиждат възможност за отказ от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената уговорена при сключване на договора.

Изложени са доводи, че на 05.02.2010 г. м/у страните е сключена спогодба оформена в Анекс №1 към договора за банков кредит, който включва уговорки в ущърб на потребителя – че забавените задължения се капитализират към главницата, че лихвата, която се начислява през периода на обекчено плащане също се оформя като главница и че се увеличава лихвеното ниво. Предвид посоченото са изложени съображения за нищожност на чл.1 от Анекс №1 от 05.02.2010 г. по арг. на чл.26, ал.1, от ЗЗД, във вр. чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице прибяване на изтекла лихва към главница и повторно й олихвяване.

1

Също така се сочи, че на 08.10.2013 г. е сключен Анекс №2 към договора за банков кредит, като са изложени доводи за нищожност на чл.1 от цитирания анекс, тъй като забавените задължения се капитализират към главницата, че лихвата, която се начислява през периода на обекчено плащане също се оформя като главница и че се увеличава лихвеното ниво.

Ищецът счита, че посочените по-горе клаузи от Анекс №1 от 05.02.2010 г. и Анекс №2 от 08.10.2013 г. са нищожни, тъй като представляват спогодба в/у непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД.

На следващо място се сочи, че в резултат на изложеното в перидоа от 14.09.2017 г. до 14.09.2022 г., ответното дружество е начислявало лихва в/у необсновано по-висока главница, при изначална липса на основание, което обуславя правния интерес за ищцата от предявяване на иск по чл.55, ал.1, от ЗЗД, от 100.00 €, недължимо платени суми.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което да прогласи нищожността на клаузите по чл.13 и чл.13.2 от ОУ на „А.Б.-Б.“ за предоставяне на А. ипотечен кредит за покупка и строителство и А.К.Р. за реконструкция, ремонт или други нужди, неразделна част от Договор за банков кредит П.Н.А.К.Р. №*/2008 и на чл.1 от Анекс 1 от 05.02.2010 г. от 05.02.2010 г. и чл.1 от Анекс №2 от 08.10.2013 г. и двата неразделна част от Договор за банков кредит П.Н.А.К.Р. №*/2008.

При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи исковете да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100.00 €, представляващи неоснователно платени за периода от 14.09.2017 г. до 14.09.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №32 от 10.01.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ва, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечния срок от получаване на разпореждането на съда по делото е депозиран писмен отговор. С отговора на ИМ е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че по договора за кредит и сключените след това анекси от „А.Б.-Б.“ АД, а в последствие от ищеца като неин правоприемник до настоящия момент е прилаган само лихвен % който е бил двустранно договорен м/у страните. Банката не е извършвала неправомерни капиталиции на просрочени задължения. Оспорват се твърденията на ищца за извършено едностранно увеличение на договорения лихвен % по договора.

Сочи се, че за обезпечаване на кредита в полза на Банката са предоставени 2 обезпечения: ипотека на недвижим имот описан в отговора и поръчителство от А.А.Т.. В чл.3 от договора е описано, че се отпуска за срок от 12 г. – 132 месечни анюитетни вноски, включващи 12 месечен гратисен период, считано от датата на първото усвояване. По време на гратисния период кредитополучателя заплаща само лихвите. В чл.4 изрично е уговорена дължимата лихва, като съгласно чл.9 от договора ОУ на Банката са неразделна част от договора. Твърди се, че в чл.14.2 от договора страните индивидуално са уговорили, че „погасителния план (при договорен лихвен процент) подлежи на актуализация от страна на Банката в началото на всяка следваща календарна година, както и на допълнителна актуализация в рамките на вяска отделна календарна година – по преценка на Банката, ако са налице резки изменения в приложимите лихвени проценти. С подписване на договора кредитополучателя дава съгласие Банката да извършва промяна в погасителния план в случаите предвидени в ОУ.

Описани са предпоставките съгласно чл.13 от Договора при които е предвидено правото на Банката едностранно да променя договорения лихвен процент.Сочи се, че Банката е определила нови нива на лихвени проценти по договорите за ипотечни кредити, вр. с влиянието на глобалната финансова криза в/у банковия пазар в България и поскъпването на финансовите ресурси.

2

Възможността за едностранно изменение на договора е индивидуално договорена в чл.14.2 и чл.13 от ОУ, към договора, които са приети от ищцата. При сключване на договора за банков кредит страните са направили 2 изрични и съвпадащи се волеизявления и са постигнали съгласие по определени клаузи. Отделно ищцата на 16.05.2008 г. е подала молба за ползване на суми по кредита, които реално касаят усвояване на сумата от 20`000.00 €. Така с поредица от действия тя е била обвързана със задължението да върне усвоената сума с дължимите възнаградителни лихви, договорени изрично от страните в самия договор. Изложени са доводи, че на ищцата е била предоставена възможност да влияе в/у съдържанието на договора за кредит.

Ответникът сочи, че са настъпили и предпоставките, оправомощаващи Банката да измени едностранно лихвения % към процесния договор, като моли да се вземе предвид, че увеличението на лихвения % е много малко (1.6%), което само по себе си не отговаря на изискването посочено в чл.143 от ЗЗП, за значително неравновесие м/у правата и задълженията. Наведените са доводи, че към момента на вземане на решението за промяна на лихвения % икономическата обстановка в страната и в чужбина е била съществено изменена и то изцяло в неблагоприятен аспект.

Сочи се, че в чл.13 и чл.13.2 от ОУ, на Договора кредитополучателят дава своето съгласие изменението на лихвените проценти и да е отразяват едностранно от банката в погасителния план и да смятат приложими от деня на изменението на плана. По искане на кредитополучателя банката му предоставя новия погасителен план. Въпреки това Банката е уведомила всички свои клиенти. Неприемането на увеличението следва да стане в писмена форма, като доколкото такова липсва следва да се приеме, че ищцата е приела увеличението.

Изложени са доводи за неприложимост на чл.146, ал.1, във вр. чл.143 от ЗЗП, към настоящето правоотношение, доколкото договорът е сключен при действието на отменения ЗПК и отношенията по договора се уреждат от него.

По отношение заведения евентуален иск от ищцата, оспорват посочената сума и по основание и по размер, като смята че не става ясно претендираните суми как точно са формирани. С оглед на посоченото, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД.

С определение постановено в ОСЗ на 25.03.2024 г., съдът е конституирал на мястото на починалата в хода на производството ищца З.Н.Т.с ЕГН*, починала на *, нейните н-ци, а именно А.А.Т., с ЕГН*, А.А.Т., с ЕГН*, и М.А.Т., с ЕГН*, .

В ОСЗ, ищците поддържат предявените искове. Ангажират писмени док-ва в подкрепа на изложените фактически твърдения. Доразвиват доводите си в писмена защита.

В ОСЗ, ответникът не се явява и не изпраща представител. В нарочно депозирани молби оспорва предявените искове като неоснователни.

В ОСЗ, проведено на 17.03.2025 г., съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, относно размера на същия като е приел за разглеждане иск при условията на евентуалност, в случай че бъде уважен главният иск за осъждането на „Юб.Б.“АД, с ЕИК*, да заплати на ищците по делото А.А.Т., с ЕГН*, А.А.Т., с ЕГН*, и М.А.Т., с ЕГН*, сумата от 2`465.68 € и законна лихва, считана от датата на подаване на ИМ в съда.

Съдът като взе предвид представените по делото писмени док-ва, становищата на страните и съобрази закона, навежда следните фактически и правни изводи:

По делото не се спори, че м/у наследодателя на ищците З.Н.Т., като кредитополучател и А.А.Т.като ипотекарен длъжник от една стран и "А.Б.-Б." от друга страна, е бил сключен на 08.05.2008 г. договор за кредит №*/2008 относно П.Н.А.К.Р., съгласно който банката е предоставила на З.Т., в качеството й на кредитополучател, сумата от 22`000.00 € за довършителни работи на жил. сграда подробно индивидуализирана в договора. Договорен срок за издължаване 12 г., включващ 12 месечен гратисен период. Кредитополучателят се е задължил при условията на договора да усвои и върне кредита, ведно с начислените в/у него 3 лихви и комисионни, на 132 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

В чл.4 от договора е предвидено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва от 12 месечен E. (променящ се на всеки 1-ви .01. от съответната година) плюс надбавка от 3%. Договорена нак. лихва за просрочие и при предсрочна изискуемост съгласно ОУ.

Изрично в чл.9 от договора е посочено, че ОУ на банката за предоставяне на А.К.Р. и А. ипотечен кредит /наричани по нататък ОУ/ са неразделна част от договора. В т.13 от тях е предвидено, че с подписването им от кредитополучателя същият се съгласява банката да има право едностранно да променя договорения лихвен % във всеки един от следните случай:

- съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка;

- в случай на увеличение с повече от 50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на банковия пазар, в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора.

Не е спорно по делото, че на 05.02.2010 г. м/у страните е сключен в Анекс №1 към договора за банков кредит.Съгласно чл.1 от Анекса, считано от 05.02.2010 г. към редовната и просрочена главица от 22`000.00 €, е уговорено да се прибави и вземането на банката по договора за кредит, включващо лихва в/у редовна главница, просрочена лихва и наказетлна лихва в/у просрочена главница. Към анекса е приложен и нов погасителен план. Съгласно чл.2 срока за издължаване на кредита е продължен до 25.02.2022 г на 132 равни месечни анюитетни вноски.