Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1811 от 02.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11380/2022
Вид
Определение № 1811
Подписан
02.06.2023
В сила
02.06.2023
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1811 гр. София, 02.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Административно наказателно дело № 20221110211380 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Същото е инициирано по молба на адв. Д. Р. – процесуален представител на В. В. Н., с която се иска изменение на Решение № 5181 от 17.12.2022 г., постановено по НАХД № 11380/2022 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, в частта за разноските, като се присъди в цялост заплатеният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 600 лева.

В молбата за изменение на решението в частта за разноските е посочено, че съдът неправилно е преценил, че разноските не са заплатени, доказателство за което са представените договор за правна защита и съдействие и списък за направените разноски, вкл. приложени към молбата платежни документи.

В срок не е постъпил отговор от ответната страна.

Съдът счита, че направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските е процесуално допустимо, доколкото е депозирано от страна по делото и в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а именно в срока на обжалване на постановеното решение. До приключване на устните състезания пред СРС е бил представен и списък по чл. 80 ГПК. По същество искането се явява неоснователно по следните съображения:

Съгласно задължителната съдебна практика, застъпена в т. 1 на 1

Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. В приложения на л. 25 от делото договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022 г. е видно, че между страните по договора е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, но не е посочено по какъв начин следва да се плати, нито, че същото е реално заплатено. В този смисъл, очевидно договорът за правна защита и съдействие няма характера на разписка и не доказва извършване на плащане на посочената сума. Не представлява такова доказателство и приложения на л. 24 от делото списък с разноски. С оглед на това, съдът правилно не е присъдил в полза на жалбоподателя претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за реалното им заплащане.

Приложените към процесната молба (наименувана частна жалба) писмени доказателства за извършено заплащане на адвокатското възнаграждение са несвоевременно представени. Съдебната практика е константна по въпроса, че страната не може да прави доказателствени искания, в случая да представя писмени доказателства, удостоверяващи извършени разноски по делото, след постановяване на акта, с който е приключило съответното производство (в този смисъл Определение № 253 от 19.09.2022 г. по гр. дело № 3955/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV о.).

Доколкото към релевантния момент, приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване от СРС, не са били представени доказателства за извършените разноски за адвокатско възнаграждение от страна на В. Н., то искането му за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. Н. за изменение на Решение № 5181 от 17.12.2022 г., постановено по НАХД № 11380/2022 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, в частта за разноските, с която съдът е оставил без уважение искането на В. Н. за присъждане в негова полза на уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на В. Венцисалвов Н., адв. Д. Р. и М..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3