Решение № 2946 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2946 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100503999 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 4315 от 01.12.201 г., постановено по гр. д. № 28847/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, предявен от „Ф.И.“ ЕАД срещу М. И. П., че М. И. П. дължи на „Ф.И.“ ЕАД, сумата 590, 50 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 592107651 от 13.11.2013 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД,, в качеството на заемодател иМ. И. П., в качеството на заемател, което вземане е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД, в качеството на цедент и „Ф.И.“ ЕАД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума на 23.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 590, 50 лв. до пълния предявен размер от 702, 25 лв., както и предявените по реда на чл.422 ГПК чл. 422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК искове с правно основание с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че М. И. П. дължи на „Ф.И.“ ЕАД, сумата от 62, 47 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 07.07.2014 г. –09.01.2015 г. и сумата от 206, 84 лв., представляваща лихва за 1 забава за периода 07.07.2014 г. – 30.05.2017 г., за които суми на 23.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Ответницата е осъдена да заплати в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 223, 01 лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 80, 88 лв., представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответинцата М. И. П..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че ищецът не е доказал, че е уведомена за договора за цесия.

Неправилно решаващият съд е приел, че е уведомена с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Поддържа, че съдът неправилно е приел момента, от който започва да тече давността. Счита, че това е моментът, от който не е платена втората погасителна вноска. С оглед на това към момента на завеждане на делото претендираното вземане е погасено по давност. Счита, че по делото не е установен размерът на вземането.

Вписванията в счетоводните книги се преценява според тяхната редовност и според другите обстоятелства по делото. Позовава се на неравноправност на клаузите в договора за потребителски кредит. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Ф.И.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че по делото е доказано уведомяването на ищеца за извършената цесия. Изпълнението на изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД не е факт, относим към правопораждащите факти и съдържанието на предявеното вземане, нито към принадлежността на вземането в патримониума на цесионер, който го придобива от момента на сключване на договора за цесия, а има значение за противопоставимостта на цесията на длъжника и съответно към възможността на цесионера да претендира изпълнение на придобитото от него вземане. Съгласно формираната съдебна практика като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение. В хода на заповедното производство съобщаването на цесията на длъжника не е факт, който има отношение към съществуването на вземането и не следва да се изследва от заповедния съд счита, че в случая е приложима 5 – годишната давност, която започва да тече от датата на изтичане на уговорения срок. Кредиторът не е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради което неоснователно жалбоподателката поддържа, че давността започва да тече от втората погасителна вноска.

Размерът на задължението е установен от експертното заключение по изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от жалбоподателката. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и 2 обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ЗПК, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.11.2013.2013 г. ответницата е сключила договор за потребителски кредит с „П.Ф.Б.“ ООД, като дружеството й е предоставило сумата от 750 лв., дължима ведно с уговорените лихви и такси. В чл.27 от договора ответникът е декларирал получаване на сумата от 750 лв. На 21.03.2016 г. между „П.Ф.Б.“ ООД и „Ф.И.“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, сред които и вземанията, произтичащи от горепосочения договор за потребителски кредит. Цедентът е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за извършената цесия. Поради неизпълнение на договорните задължения от ответника спрямо него е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, 24 състав, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 702, 25 лв. – главница, 62, 47 лв. – договорна лихва за периода 07.07.2014 г. – 09.01.2015 г.,206, 84 лв. – лихва за забава за периода 07.07.2014 г. – 30.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба ответницата.

На 06.07.2017 г. „Ф.И.“ ЕАД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. И. П. за сумата от 1 653, 33 лв., от която: 702, 25 лв. – главница, 226, 28 лв. – договорна лихва за периода 31.12.2013 – 09.01.2015 г., 481, 74 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2013 г. – 30.05.2017 г., 481, 74 лв. – такси за периода 31.12.2013 г. – 09.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за изплащане на вземането. Претендира сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 592107651 от 13.11.2015 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и М. И. П. за сумата от 750 лв., която следва да се върне до 09.01.2015 г. На 21.03.2016 г. между „П.Ф.Б.“ ООД и заявителя е сключен договор за цесия, с което са прехвърлени вземанията, произтичащи по горепосочения договор за потребителски кредит.

С разпореждане от 23.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 33, 07 лв. – държавна такса и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение, като наличието на договорно правоотношение. Позовава се на изтекла погасителна давност.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземането си за главница по исков ред.

На 13.11.2013 г. е сключен договор за потребителски кредит № 3

592107651между „П.Ф.Б.“ ООД и ответника, за сумата от 750 лв. – главница, която следва да се върне за срок от 60 седмици, считано от 20.11.2013 г. при седмични вноски от 26, 17 лв. и последна вноска от 25, 74 лв. Договорната лихва възлиза на 271, 29 лв. Уговорена е такса за оценка на досие в размер на 37, 50 лв., както и такса за администриране на кредита от 137, 48. В чл.27 от договора е посочено, че с подписването му клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на кредита.

На 21.03.2016 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „П.Ф.Б.“ ООД – цедент и „Ф.И.“ ЕАД – цесионер. Представено е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, изходящо от цедента.

Към договора за прехвърляне на вземания от 21.03.2015 г. е изготвено Приложение № 1, в което е описано вземането на цедента към ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит 592107651 за сумата от 1 410, 27 лв.

С пълномощно от 05.04.2016 г. с нотариална заверка на подписа „П.Ф.Б.“ ООД е упълномощил ищеца да го представлява, като уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 21.03.2016 г. договор за прехвърляне на вземания.

Към исковата молба е приложено уведомление от цедента, чрез пълномощника му „Ф.И.“ ЕАД за сключения договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. Представено е известие за доставяне, съгласно което уведомлението е връчено на ответницата на 09.06.2016 г.

От заключението на вещото лице В.Д.П. по изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на усвоения от ответницата кредит по договор за потребителски кредит № 592107651 възлиза на 750 лв. Извършените от ответницата плащания възлизат на 159, 50 лв.

Падежът на първата частично неплатена седмична вноска настъпва на 30.12.2013 г. Остатъкът от задължението на ответницата възлиза на 702, 25 лв. – главница, 62, 47 лв. – възнаградителна лихва и 206, 84 лв. – лихва за забава. Лихвата за забава върху главницата за периода 07.07.2014 г. – 03.05.2017 г. възлиза на 206, 84 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение 4 по чл.410 ГПК.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „П.Ф.Б.“ ООД и ответницата на 13.11.2013 г. е подписан договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 750 лв., срещу насрещното му задължение да върне заетата сума на 60 седмични вноски, заедно с договорна лихва и уговорените такси.