Решение № 2384 от 08.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5165/2025
- Вид
- Решение № 2384
- Подписан
- 08.04.2026
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.6 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2384 гр. София, 08.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100505165 по описа за 2025 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение рег.№3131 от 25.02.2025г., поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК с решение рег.№5792 от 01.04.2025г., постановени по гр.дело №51973/2024г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 75-ти състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на С. А. Ш., с ЕГН **********, извършено с акт за прекратяване №БТГ- ЧР - изх.№30/03.07.2024г. на изпълнителния директор на "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, ЕИК 175203478, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 03.07.2024г.; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е възстановен С. А. Ш., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност "Управител на стол/той и снабдител" в
"БУЛГАРТРАНСГАЗ"
ЕАД,
ЕИК
175203478; осъден е
"БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, ЕИК 175203478, да заплати на С. А. Ш., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща сторени по делото разноски; както и е осъд е н "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, ЕИК 175203478, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 100 лева (сто лева), представляваща дължимата държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, ЕИК 175203478, представлявано от изпълнителния директор В.М., чрез процесуален представител юрисконсулт А.М., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва първоинстанционното решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 1 т.2 КТ, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е направил необосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения акт за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Поддържа се, че е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на посоченото в оспорения акт основание - чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като безспорно се установява по делото, че работодателят е въвел нови изисквания за образование за заеманата от ищеца длъжност "Управител на стол/той и снабдител" в Хранителен комплекс в Дирекция "Административно обслужване и логистика", на които изисквания ищецът не отговаря. Поддържа се, че не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя да въведе нови изисквания за образование, предвид на което изводът на първостепенния съд относно незаконосъобразност на оспорения акт за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не кореспондира на събраните по делото доказателства и е направен въз основа на неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се още, че по делото няма събрани достатъчно доказателства, от които би могло да се обоснове извода, че работодателят с утвърждаването на нова длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищеца, която му е била връчена на 03.07.2024г., е въвел изменение в изискванията за образование за заеманата длъжност единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание - чл.328, ал.1, т.6 КТ и по този начин да избегне като последица от уволнението да не възниква за него задължение да заплати обезщетение, предвидено в чл.53, ал.1 от Колективен трудов договор от 21.12.2023г., действащ към датата на издаване на оспорения акт за уволнение, която норма предвижда за работници и служители при прекратяване на трудовото им правоотношение по чл.328, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ да бъдат изплатени обезщетения в размери по-високи от тези, които предвижда КТ. Сочи се, че въведеното от работодателя изменение в изискванията за образование за длъжността "Управител на стол/той и снабдител" е пряко свързано с изпълнението на трудовите функции за тази длъжност и съответно са били направени с цел лицето, което заема тази длъжност да може да допринесе за допълнителното повишаване на качеството и разнообразието на приготвяните ястия и така същите да отговарят на изискванията на протокола и етикета за провеждане на мероприятия с гости с висок ранг, дипломати, държавни лица, ръководители на големи чуждестранни предприятия и др.. Поддържа се още, че промяната на изискванията за заемане на длъжността е направено с оглед нуждите на предприятието, като по този начин се добавя допълнителен капацитет на Хранителния комплекс, който би имал по активно участие в планирането на менюта за работни обеди, кафе-паузи и други организирани мероприятия от "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, както и по-голям принос в създаването на добра работна атмосфера на срещите и мероприятията с външни гости, осъществявани в Централното управление и в изграждането на още по-положителен авторитет на дружеството пред неговите гости и партньори. В този смисъл се твърди, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът в хода на съдебното производство е доказал при условията на пълно и главно доказване, че уволнението му се дължи на злоупотреба с право от страна на работодателя и е оборена, въведената в чл.8, ал.2 КТ презумпция за добросъвестност.
По тези аргументи се поддържа, че неправилен се явява обоснования краен извод на първоинстанционния съд, че работодателят неправилно и незаконосъобразно е прекратил трудовия договор на ищеца на посоченото в оспорения акт основание 2 чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК относно сторени разноски във въззивното производство. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – С. А. Ш., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н. Н., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че в конкретния случай първоинстанционният съд правилно е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил законосъобразен краен извод, че не е налице законово основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца на посоченото в оспорения акт правно основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ. Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до извода, че в случая работодателят освен с въвеждането на нови изисквания за образование, е включил в длъжностната характеристика и нови трудови функции за съответната длъжност, които са довели до създаването на нова длъжност, в която хипотеза трудовото правоотношение на ищеца е следвало да бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, а не на соченото в оспорения акт за уволнение основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ и по този начин работодателят е избегнал като последица от уволнението да не възникне в негова тежест задължение да изплати на ищеца обезщетение в размери, които са предвидени в чл.53, ал.1 Колективен трудов договор от 21.12.2023г.. Поддържа се, че това поведение на работодателя правилно е квалифицирано като злоупотреба с право, предвид на което изводът на първостепенния съд за незаконосъобразност на обжалвания акт за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца кореспондира на събраните по делото доказателства и е направен въз основа на правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Предявени са от С. А. Ш., с ЕГН **********, срещу "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, ЕИК 175203478, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението, извършено с акт за прекратяване №БТГ- ЧР - изх.№30/03.07.2024г. на изпълнителния директор на "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, както и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - "Управител на стол/той и снабдител", с място на работа в "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, Централно управление, Управление "Административно", Хранителен комплекс.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
3
В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства – допълнителни споразумения към трудов договор №I2014001 се установява, че от 28.07.2000г. между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е заемал длъжността "Управител на стол/той и снабдител", с място на работа в "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, Централно управление, Управление "Административно", Хранителен комплекс, което е било прекратено с акт за прекратяване №БТГ-ЧРизх.103/14.10.2021г. на основание чл.328, ал.2 КТ, като с влязло в сила решение №9749/31.08.2022г. по гр.д.№71674/2021г. по описа на СРС, 53-ти с-в уволнението е признато за незаконно и е отменено, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и С. А. Ш. е възстановен на длъжността "Управител на стол/той и снабдител", с място на работа в "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, Централно управление, Управление "Административно", Хранителен комплекс. Видно от приложена по делото длъжностна характеристика за длъжността "Управител на стол/той и снабдител", от 01.09.2009г. се е изисквало за заемане на посочената длъжност висше образование, каквото няма спор между страните по делото, че ищецът притежава, както и са подробно и детайлно изброени основните функции и задължения за съответната длъжност. Видно от представена длъжностна характеристика за длъжност "Управител на стол/той и снабдител", връчена на ищеца на 03.07.2024г., за заемане на длъжността се изисква следното образование – висше, с образователна степен, придобита по специалност от професионалните направления "Туризъм", "Маркетинг", "Мениджмънт на хотелиерството и ресторантьорството", както и владеене на английски език.
На следващо място между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото доказателства - щатно разписание на длъжностите на Централно управление, утвърдено на 27.09.2021г. и в сила от 01.11.2021г., че длъжността "Управител на стол/той и снабдител" не съществува, като същата обаче фигурира в щатното разписание на длъжностите на Централно управление "БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, Централно управление от 03.07.2024г.. След прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с оспорения в настоящото производство акт за прекратяване №БТГ- ЧР - изх.№30/03.07.2024г. е одобрено ново щатно разписание от 09.07.2024г., в което заеманата от ищеца длъжност "Управител на стол/той и снабдител" е закрита и не фигурира.
Разпечатката съдържа 25 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/237136b2-ed51-4ebf-bf7f-49537411717f