Решение № 2512 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2512 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20241110211172 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на А. И. М., ЕГН **********, чрез адв. Р. К. от АК – Кюстендил, против Наказателно постановление № 23-4332009711/01.06.2023 г., издадено от Началник – група в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Сочи се, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи за тенденциозност при протичането на предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, които се основават на изминалия срок от издаване на наказателното постановление до връчването му на въззивника. Твърди се, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като наказващият орган не е 1 обсъдил депозираното допълнение към възражението срещу АУАН. Оспорва се фактическата обстановка, възприета от актосъставителя и наказващия орган. Изтъква се, че лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********* е бил паркиран към момента на проверката от органите на МВР и жалбоподателят М. не е имал качеството на "водач" на МПС преди и по време на проверката, за да му бъде извършена такава. Вместо това жалбоподателят бил извън автомобила по домашни дрехи, а автомобилът бил с изгА. двигател и заключен. Навежда се, че липсват доказателства за употреба на алкохол от жалбоподателя по време на управление на моторното превозно средство. Сочи се, че по време на управление на автомобила същият не е спиран за проверка от органите на МВР. Изтъква се, че проверката е била извършена по сигнал, като присъствалият на мястото сигналоподател не е бил сигурен дали именно проверяваният автомобил е този, във връзка с който е подал сигнал, и дали въззивникът го е управлявал. Излагат се твърдения за предубеденост на подалия сигнала свидетел Т., който изложил пред проверяващите твърдения, че автомобилът на жалбоподателя се е движил с превишена скорост и настоявал на въззивника да бъде съставен АУАН за такова нарушение. Сочи се, че на жалбоподателя е била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол без наличие на законови основания за такава. Излага се, че на жалбоподателя били извършени няколко проби с дрегер, които не отчели концентрация на алкохол в кръвта. Изтъква се, че жалбоподателят не е отказвал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, а напротив - заявил пред полицейските служители, че ще им съдейства, въпреки че няма качеството водач на МПС. Сочи се, че му е била извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества, резултатът от която бил отрицателен. Оспорват се констатациите в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества за мирис на алкохол и възбудено и безпокойно състояние на въззивника.

Предвид горното се прави извод за незаконосъобразност и тенденциозност на извършената от полицейските органи проверка, което се аргументира и с нейната продължителност – повече от три часа. Изтъква се, че жалбоподателят е направил множество на брой проби – повече от 27, за алкохол, като всеки път издишвал необходимото количество въздух за нормалната работа на техническото средство, пробите отчели отрицателен резултат за употреба на алкохол, но независимо от това служителите от ОПП – СДВР заявявали, че е необходимо извършване на нова следваща проба. Въззивникът поискал да му бъде предоставено друго техническо средство за извършване на проверка за наличие на алкохол в кръвта, но такова му било отказано. Отказано му било и да бъде заведен в СДВР – ОПП, където да даде проба за алкохол. Излага се, че след приключване на проверката жалбоподателят М. е тръгнал към болнично заведение за предоставяне на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, но е претърпял инцидент, поради което не е могъл да се яви в лечебното заведение в указаното в талона за медицинско изследване време. Сочи се, че полицейската проверка на жалбоподателя е била целенасочена и с цел същият да бъде злепоставен, като включително е извършена при превишаване правомощията на полицейските служители, а въззивникът бил лишен от правото си на свободно придвижване за срока й.

Твърди се и че съдържанието на наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не са посочени време и място 2 на извършване на твърдените нарушения, както и доказателствата, които ги потвърждават. Излага се, че посоченото в наказателното постановление, че въззивникът е бил установен от служители на 07 РУ – СДВР на 17.05.2023 г. около 00:40 часа не отговаря на истината, тъй като още около 23:42 часа на 16.05.2023 г. жалбоподателят забелязал в близост до паркирания му автомобил служител на 07 РУ – СДВР. Сочи се, че от описанието на обстоятелствата на нарушенията в обжалваното наказателно постановление не става ясно кога и къде се твърди да е извършено твърдяното нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДвП – на 16.05.2023 г. или на 17.05.2023 г., на кръстовище с бул. „Христо Ботев“ или на паркинг. Сочи се и че в обжалваното наказателно постановление не е посочено по какъв начин въззивникът е извършил твърдяното нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП. Навежда се и че в обжалваното наказателно постановление не е посочен периода на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца с посочване на начална и крайна дата. Сочи се и че наказващият орган не е изложил никакви мотиви по отношение определянето на срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което препятства упражняването на съдебния контрол за законосъобразност и извършването на преценка дали при налагане на наказанието са спазени принципите на съразмерност и справедливост. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление и се прави искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство пред Софийския районен съд е второ по ред, след като с решение № 11653/11.07.2024 г. по КНАХД № 3849/2024 г. по описа на АССГ, IV касационен състав, е отменено решение № 875/20.02.2024 г. по НАХД № 15490/2023 г. по описа на СРС, НО, 12 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание жалбоподателят А. М., редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв. Р. К. от АК – Кюстендил. В съдебните прения адв. К. пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по доводите във въззивната жалба. Акцентира, че жалбоподателят не е имал качеството водач на МПС, което се потвърждава от показанията на свидетеля П. – служител на МВР, който сочи, че не служителите на МВР са спрели автомобила на жалбоподателя, а автомобилът вече е бил паркиран при пристигането им на място, като въззивникът се е намирал до шофьорската врата на автомобила. Намира, че обстоятелството, че жалбоподателят няма качеството водач на МПС се потвъждава и от показанията на свидетелката Г. и свидетеля Х., от които се установява, че въззивникът на процесната дата се е прибрал в дома на свидетелката Г., след което е слязъл, за да се срещне със свидетеля Х.. Счита, че показанията на свидетеля Т., че водачът е бил в автомобила, когато са пристигнали служителите на СДВР и те са го помолили да излезе от автомобила, не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с показанията на служителите на МВР. Излага доводи, че при внимателна преценка на показанията на свидетеля Т. се установява тяхната тенденциозност в насока ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Изтъква и че от показанията на свидетеля Х. се установява, че свидетелят Т. е пристигнал на мястото след служителите на МВР. Сочи, че от показанията на 3 свидетелите П. и А. се установява, че жалбоподателят не е заявявал отказ пред полицейските служители да бъде изпробван за употреба на алкохол, а напротив – няколко пъти опитвал да даде проба за алкохол, но количеството въздух не било достатъчно.

В подробни писмени бележки адв. К. излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, идентични на доводите във въззивната жалба. Излагат се аргументи, че жалбоподателят не е управлявал пътно превозно средство и не е имал качеството на „участник в движението“ съгласно параграф 6 т. 28 ДР на ЗДвП. Изтъква се, че автомобилът не е спиран за извършване на проверка от служители на МВР, не е участвал в ПТП, а при пристигане на мястото на служителите на МВР пътното превозно средство е било с неработещ двигател, заключено и с включена алармена сигнализиация. Сочи се, че горният извод се обосновава от показанията на свидетелите Ц.Б., Л. Г., Е. Х., С. А., П. П., И. Н., С. Г., както и от писмените доказателства. Излагат се доводи, че показанията на свидетеля Т. не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с останалите гласни доказателствени средства, както и вътрешната им противоречивост.

Сочи се, че промяната в твърденията на свидетеля Т. по отношение цвета на лекия автомобил и посочването едва в съдебно заседание на действителния цвят на автомобила - зелен, съвпада с периода на счупване на панорамното стъкло на автомобила на въззивника. Твърди се, че са нелогични свидетелските показания на свидетеля Т., че от една страна той се е движил след автомобила, а от друга - че автомобилът го е засичал, както и че автомобилът се е движил с превишена скорост, предвид обстоятелството, че свидетелят не е разполагал у себе си с техническо средство за измерване на скоростта. Навежда се, че от мястото, където свидетелят Т. твърди, че се е намирал, същият не е разполагал с пряка видимост към мястото, където твърди, че въззивникът е паркирал автомобила си. Сочи се, че от вещественото доказателство - записа от телефона за спешни повиквания 112 се установява, че свидетелят Т. е подал сигнал за син на цвят автомобил, а не за управлявания от въззивника автомобила, чийто цвят е зелен. Изтъква се, че от показанията на свидетеля Ц.Б. се установява, че той, а не жалбоподателят, е управлявал автомобила, както и че с автомобила не са били извършвани нарушения на ЗДвП. Акцентира се на противоречия в показанията на свидетелите П. П., С. А., С. Г. и И. Н.. Изтъква се, че показанията на свидетеля Г. се оборват от писмените доказателства, от показанията на свидетелката Л. Г. и на свидетеля Е. Х.. Оспорва се посоченото в отговор от ОПП - СДВР, че проба с № 3785 от 17.05.2023 г. в 01.37 часа е извършена на С. Г. с цел да покаже на водач, отказващ проба с техническо средство, че техническото средство функционира нормално, като се излагат доводи, че отговорът противоречи на показанията на самия свидетел Г., че не е извършвана проба за алкохол на друго лице със същото техническо средство. Изтъква се, че в нормативен акт не е предвидено правомощие или задължение на полицейските органи да изпробват сами себе си за употреба на алкохол. Сочи 4 се, че от показанията на свидетеля Х. се установява, че посочената отрицателна проба за алкохол е дадена именно от въззивника М.. Обръща се внимание и че коментираният отговор от ОПП - СДВР е даден година и половина след случая, докато с предходно писмо от 11.10.2023 г. е била представена разпечатка от техническото средство без упоменаване от кои лица са дадени отразените в разпечатката проби. Излагат се доводи, че забавата при връчване на обжалваното наказателно постановление е с цел да не могат да бъдат изискани и приложени като веществени доказателства по делото записите от видеокамери и звукозаписи, отразяващи действията на полицейските служители и на жалбоподателя в нощта на 16 срещу 17 май 2023 г. Сочи се, че още с възражението срещу АУАН е било направено искане за изискване на записите от видеокамерите, които към онзи момент са били съхранявани от МВР, но доказателственото искане не е било уважено с цел ограничаване правото на защита на въззивника. В допълнение на наведените във въззивната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство се изтъква и нарушение на чл.