Решение № 395 от 25.09.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. гр.Несебър, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100355 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „А.М.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. В., ***, представлявано от А.М.Т., против В.Ю.К., гражданка на Р.Ф., БУЛСТАТ ......., с адрес: гр. С.В., местност „.........“, комплекс „В.А.“, ет. .....

Ищецът сочи, че ответницата е собственик на апартамент № 69, с обща площ 54.34 кв.м., с кадастрален идентификатор ***, и апартамент № 83, с обща площ от 57.36 кв.м., с кадастрален идентификатор ***, находящи се на пети етаж в Апартаментен хотел „В.А.“, построен в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. С.В., общ. Несебър, обл. Бургас. Твърди, че на 09.04.2023 г. между ответницата, в качеството на собственик на недвижими имоти, и „З.Ф.“ ЕООД, бил сключен Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „В.А. 1“. По силата на договора ответницата възложила, а изпълнителя „З.Ф.“ ЕООД приел и се задължил срещу заплащане да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване, разположени в апартаментен комплекс „В.А. 1“. Съгласно чл. 5 от договора ответницата се задължила да заплаща на изпълнителя годишно възнаграждение в размер на 1072 евро с ДДС, авансово в срок до 30 април. Излага доводи, че ищцовото дружество точно, добросъвестно и в срок, със собствени сили или чрез наети лица, винаги изпълнявало поетите с договора задължения. Изтъква, че съгласно Договор за възлагане извършване на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „..........“, сключен на 18.06.2018 г.

1 между „З.Ф.“ ЕООД и „А.М.“ ООД, „З.Ф.“ ЕООД възложило на „А.М.“ ООД извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на комплекса, както и събирането в брой или по своя банкова сметка дължимите суми от собствениците в комплекса за поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални договори между съответния собственик, като възложител и „З.Ф.“ ЕООД като изпълнител, както и събиране на всички други суми, дължими от собствениците във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други, неупоменати в договора. Твърди, че за сключване на договора всички собственици на самостоятелни обекти били надлежно уведомени от „З.Ф.“ ЕООД с писмено уведомление, в което била указана и банкова сметка, на която може да заплащат дължимите суми. Сочи, че „А.М.“ ООД било упълномощено от „З.Ф.“ ЕООД да уведоми собствениците, както и да получи всички дължими от собствениците в комплекса суми. Навежда, че ответницата била надлежно уведомена за сочените обстоятелства, както и че между страните по настоящото дело било образувано гр.д. № ..../2020 г., приключило с решение, с което ответницата в била осъдена да заплати на дружеството такса поддръжка за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., ведно с дължимите лихви и разноски. Обръща внимание, че на 11.01.2023 г. ищцовото дружество изпратило уведомление до всички собственици, включително и до ответницата, с което ги уведомило, че повишава цената на такса поддръжка от 8 евро без ДДС на 9 евро без ДДС, считано от 01.01.2023 г., като дължимата от ответницата такса поддръжка за 2023 г. е в размер на 1206.36 евро с ДДС. С тези доводи се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 3350.36 евро, представляваща сбор от дължимите от нея такси поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., сумата в размер на 415.25 лв., представляваща законна лихва върху главницата за 2021 г., считано от 01.05.2021 г. до датата на предявяване на настоящия иск, сумата в размер на 202.68 лв., представляваща законна лихва върху главницата за 2022 г., считано от 01.05.2022 г. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху главниците за 2021 г. и 2022 г., считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното плащане, както и законната лихва върху главницата за 2023 г., считано от 01.05.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото постъпи писмен отговор на исковата молба от ответната страна, чрез процесуалния представител, с който се оспорват исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Излагат се съображения, че липсва процесуална легитимация на ищцовото дружество. Не се оспорва, че между ответницата и „З.Ф.“ ЕООД е сключен договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 09.04.2013 г. Акцентира се, че договорът бил сключен на основание чл.2, ал.2 от ЗУЕС, но без нотариална заверка.

В тази връзка се цитират разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС и § 1, т. 3 от ДР.

Развиват се подробни доводи, че сградата не е затворен комплекс по смисъла на чл. 2 2 от ЗУЕС. Навежда, че собствениците на самостоятелни обекти в сграда „..........“ провели общо събрание, на което изразили недоволство от работата на ищцовото дружество. Изтъкват се аргументи, че ищцовото дружество е в условията на пълно неизпълнение на договорните си задължения. Сочи се НЧХД № 20222150200....

Обръща се внимание, че ответницата е потребител. Цитира се съдебна практика в тази насока. Наред с това се отправя възражение за неравноправност на клаузите на чл. 2, раздел II и чл. 6, раздел III от договора. Навежда се, че чрез писмено уведомление, отправено до „З.Ф.“ ЕООД, получено от дружеството на 03.09.2015 г., ответницата е прекратила действието на процесния договор, считано от 01.01.2016 г. Предвид изложеното моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството намира правното си основание в чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент № 69, с обща площ 54.34 кв.м., с кадастрален идентификатор ***, и апартамент № 83, с обща площ 57.36 кв.м., с кадастрален идентификатор ***, находящи се на пети етаж в апартаментен хотел „В.А.“ с бирария, апартаменти и студия, построен в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. С.В..

Безспорно е и че на 09.04.2013 г. бил сключен Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „В.А. 1“, по силата на който К. е възложила, а „З.Ф.“ ЕООД е приело и се е задължило срещу заплащане да поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване в комплекса. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора дейностите по поддръжка включват техническа поддръжка на съоръженията за общо ползване, организация на вътрешния ред и режима на достъп в комплекса, организиране на външна охрана на комплекса, поддръжка на общите инсталации, подземни и надземни съоръжения, дворното пространство, зелените площи, детска площадка, басейните, атракциони и др., организация на санитарно-хигиенните дейности в комплекса, организиране и предоставяне на допълнителни платени услуги, както и организация на комуналните дейности. В чл. 5. ал. 1 от договора било уговорено, че за извършване на посочените дейности, възложителят се задължава да заплаща годишно възнаграждение в размер на 9.60 евро с ДДС за квадратен метър обща площ на имота или 1072 евро за апартамент № 69 и № 83, като видно от чл. 6 от договора се предвижда, че изпълнителят има право всяка година да променя възнаграждението по договора. Според чл. 5, ал. 2 от договора възнаграждението се заплащало авансово за всяка година в срок до 30-ти 3 април на текущата година. В чл. 34 от договора било предвидено, в случай че възложителят изпадне в забава за заплащане на таксата, обезщетение в размер на 0,5 % върху главницата за всеки просрочен ден. В чл. 17 от договора страните уговорили възможността на изпълнителя да осъществява управлението, поддръжката и обслужването в комплекса чрез трети лица.

По делото не се спори също, че на 18.06.2018 г. между дружеството „З.Ф.“ ЕООД и ищеца „А.М.“ ООД бил сключен Договор за възлагане извършването на дейностите по поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „..........“.

С този договор страните постигнали съгласие, че „А.М.“ ООД ще извършва възмездно (срещу възнаграждение) всички необходими дейности за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория - 1“. По силата на чл. 3 от договора на ищеца била дадена възможност да събира от собствениците всички дължими суми по сключените индивидуални договори за поддръжка на комплекса.

По делото е представено пълномощно от 19.10.2021 г. по силата на което „З.Ф.“ ЕООД е упълномощило въззиваемото дружество да уведомява всички собственици на самостоятелни обекти с търговски наименования „..........“, ............“ и .....................“, находящи се в гр. С.В., местност „.........“, за сключения между дружествата договор за възлагане на дейности за поддръжка и управление на жилищните комплекси. Във връзка с упражняването на правата по пълномощното дружеството има право да подписва и изпраща уведомления до всички собствениците на самостоятелни обекти в трите комплекса, може и следва да събира дължимите за 2018г., 2019г., 2020г. и 2021 г. суми за поддръжка и управление във всеки един от посочените по-[1]горе комплекси, съгласно индивидуалните договори между съответните собственици и „З.Ф.“ ЕООД.

За така извършеното прехвърляне на права и задължения по договора ответницата следва да се счита за уведомена. Този извод се налага предвид на това, че приложеното към исковата молба уведомление е било обсъждано при разрешаването на спора между същите страни, на същото основание, но касаещо предходен период. Следва да се вземе предвид и непротиворечивата практика на ВКС, че няма пречка уведомлението за цесия да бъде връчено в хода на процеса, което следва да се отчете по аргумент на чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед на така изложеното се налага извод, че е налице валидно учредена надлежна представителна власт, съгласно която годен субект да получи претендираните суми за процесните периоди е „А.М.“ ООД, като пълномощник на „З.Ф.“ ЕООД. С посоченото пълномощно ищецът е получил материална легитимация да събира сумите за упълномощителя си, като последващото отчитане на тези суми зависи от вътрешните отношения между двете дружества. В останалата си част договорът от 18.06.2018 г. представлява договор за заместване в дълг- ищецът по настоящото дело е приел задълженията на „З.Ф.“ ЕООД по договора с ответницата от 4

09.04.2013 г. В трайната съдебна практика на върховната инстанция (напр. Решение № 49 от 20.06.2012 г. по т.д. № 16/2011 г. на II търг. отделение на ВКС и Решение № 5 от 30.04.2019 г. по т.д. № 2747/2017 г. по описа на I търг. отделение на ВКС) е възприето разбирането, че е допустимо прехвърляне не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. Изричното съгласие на кредитора по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД е дадено от страна на ответницата с включването в договора на клаузата по чл. 17 от него, според която тя дава съгласие изпълнителя да прехвърли правата по договора на трето лице, което в съответствие с предвиденото в договора да изпълнява задачите във връзка с поддръжката на зоните за общо ползване в комплекса. Както е прието в цитираното Решение № 5 от 30.04.2019 г. по т.д. № 2747/2017 г. по описа на I търг. отделение на ВКС, не е необходимо одобрението на кредитора да бъде обективирано в акт в определена форма. Поради тази причина съдът приема съгласяването с клаузата на чл. 17 от договора за достатъчно. В случая договорът е сключен с търговец- юридическо лице, поради което очевидно не е сключен единствено с оглед личността на изпълнителя и не съществува пречка (по арг. от чл. 269, ал. 1 от ЗЗД и чл. 283, ал. 2 от ЗЗД) задълженията по договора да бъдат прехвърлени на трето лице, особено след като такава клауза е предвидена в него.

Разпечатката съдържа 22 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2370b678-35b4-4264-a45a-27e267d421bf