Определение № 1502 от 03.11.2021, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1502 гр. Перник, 03.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20211720102716 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. Б. Н. срещу „Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата в размер на 502,02 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г., сумата от 116,41 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 22.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 75 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3377/2019 г. на Пернишкия районен съд.

В исковата молба се твърди, че ищцата не е ползвала процесния имот през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., тъй като е работила в Гърция, а същият е ползван изцяло от нейния съсобственик, поради което липсва облигационна връзка между нея и ответното дружество за продажба и доставка на топлинна енергия.

Отделно от това обосновава, че вземанията са погасени по давност още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 29.05.2019г.

Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК.

Настоящият съдебен състав при извършена проверка по реда на чл. 140 ГПК намира предявените искове за недопустими.

Способите за защита на длъжника в заповедното производство, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение, са регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени в чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК и пропускът на длъжника да ги упражни не може да бъде преодолян, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК, а искът по чл. 439 от ГПК, е допустим само при определени условия, които в случая не са налице. Съгласно трайно установената 1 практика, длъжникът няма право на друг иск за защита, освен изрично уредените способи от закона, като тази особеност произтича от особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реализиране на вземания, при условията на бързина и процесуална икономия. На длъжника са предоставени достатъчно и надеждни правни способи за защита, срещу нарушаване на материалноправните и процесуалноправните изисквания за законосъобразност. Пропускът те да бъдат упражнени води до неблагоприятни за него последици, а именно невъзможността да търси защита, чрез друг иск извън предвидените.

Пътят за защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение е подаването на възражение срещу нея или с предявяването на иск по чл. 424 ГПК, съгласно предвидените условия и в посочените срокове. При пропускането на този специален ред за защита от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила и за длъжника се преклудира възможността да предяви по общия ред иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и да оспори съществуването на вземането. /Определение № 950 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 550/2010 г., II т. о., ТК/.

В процесния случай, недължимостта на вземанията на кредитора е обоснована о т ищцата с твърдението за наличието на факти – липса на облигационна връзка и погасяване на вземането по давност, които е могла да посочи преди изтичането на срока за възражение срещу издадената заповед за изпълнение. След този срок поради преклудирането им тези факти не могат да служат като основание за предявяването на иск по чл. 424 или 439 от ГПК.

При подаване на исковата молба ищцата не твърди наличието на новонастъпили обстоятелства.

По отношение на института на заповедното производство, е създадената трайна съдебна практика по прилагането му. В Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о. е изяснено, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. В същият смисъл са и Определение № 643 от 02.11.2009 г. по ч.т.д. № 680/2009 г. на ІІ т.о., Определение № 194 от 08.03.2010 по ч.т.д. № 772/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Определение № 292 от 03.06.2011 г. на ВКС по ч.гр. дело № 156/2011 г., ІІІ г.о., ГК. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК /в първия случай при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в сила на заповедта за 2 изпълнение, вземането е установено като безспорно. При осъществяване на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква от момента на изтичане срока за възражение, когато съдът служебно издава изпълнителен лист. С изтичането на сроковете по чл. 424 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като същите са преклудирани. На следващо място, с т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Искът по чл. 439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди, че са налице нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тези случаи интересът му произтича от обстоятелството, че тези факти и обстоятелства погасяват изпълняемото право. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. да не са съществували към този момент.

В случая твърденит е факти за недължимост и за погасяване на правото на принудително изпълнение на паричните вземания по издадения изпълнителния лист преди издаване на заповедта за изпълнение, представлява обстоятелства, осъществени преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Тези факти е следвало да бъдат релевирани с предявяване на възражение по реда на чл. 414 ГПК, като непредявяването на такова възражение в предвидения от законодателя срок от получаване на заповедта за изпълнение води до стабилизиране на същата.

Настоящата съдебна инстанция намира, че за ищцата не съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, за които има издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, при положение че законът й е предоставил правна възможност за защита по друг ред, а именно чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, а в случаите на депозиране на такова и предявяване на иск по чл. 422 от ГПК от страна на заявителя - чрез релевиране на възраженията, респ. представяне на доказателства за недължимост на сумите. Длъжникът е имал правна възможност да подаде възражение по чл. 414 от ГПК по частно гр. дело 3377/2019 г. по описа на ПРС и да направи възраженията си за недължимост и погасяване на вземанията на заявителя по давност, като това възражение се разглежда в исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, но в случая поради липса на подадено възражение не се е стигнало до провеждане на производство по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, 3 ал. 1 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, ищцата няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от ГПК и изпълнителен лист по частно гр. дело 3377/2019 г. по описа на ПРС, по който е образувано изп. дело № 2118/2019 г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, рег. № 753, с район на действие ПОС, позовавайки се на факти, настъпили преди приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. Наличието на правен интерес от защитата е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и при липсата й производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

С оглед етапа, до който се е развило производството, предвид конституирането на ответника, не намира приложение разпоредбата на чл. 130 ГПК и исковата молба не следва да се връща, а производството да се прекрати.

С оглед на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2716/2021г. по описа на РС-Перник, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните. съд-Перник в

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4