Решение № 388 от 22.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Русе, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520104008 по описа за 2023 година

Ищецът В. Г. П. твърди, че на 02.07.2022 г. между него и първия ответник бил сключен договор за потребителски кредит № 2599181/02.07.2022 г. от разстояние чрез електронна платформа на Кредисимо по правилата на специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който „Кредисимо" ЕАД му предоставило потребителски кредит в размер на 1600 лв., който следвало да бъде издължен на 18 месечни погасителни вноски, при лихвен процент от 40 % и ГПР 48,21 %. В чл.4, ал.1 от договора било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението в случай, че кредитополучателят представи обезпечение на кредита.

Определени били няколко обезпечения, които кредитоискателят може да представи, а в ал.2 на чл.4 била предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение, изразяваща се в неодобряване на заявлението от и непораждане на действие на договора за потребителски кредит. В ал.3 на чл.4 било предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.

На същата дата - 02.07.2022 г. бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и втория ответник, по силата на който последният се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, за да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици 1 от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия този договор, а именно връщане на предоставената сума от 1600 лв., заплащане на възнаградителна лихва, на всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, както и на лихва за забава при просрочие на плащанията по договора. Предвидено било, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1 - 1641,79 лв. до падежа на главното задължение - 10.01.2024 г. В чл.8, ал.5 било предвидено „Кредисимо" ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство и всички вземания на поръчителя по този договор, като в случай, че платената по този начин сума била недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо" ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума да се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко за потребителя. А това по ДПК се определяло като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя, като всички плащания се извършвали в полза на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД.

С оглед цитираните договорни клаузи, сключените от ищеца договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство били неразривно свързани. Ноторно било, че от кредитен продукт „Кредисимо плюс" биха се възползвали лица, които спешно се нуждаят от пари. Нито възможността да се отпусне необезпечен кредит след 14 дни, нито възможността кредитът да се обезпечи с банкова гаранция , били реални опции за потребителя. Същият бил принуден, ако иска да получи малкия кредит в срок до 3 дни, да подпише договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, посочено от кредитора, срещу възнагражде н и е . Едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД бил кредитодателят „Кредисимо" ЕАД. Очевидно клаузата за обезпечението била съставена предварително и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе.

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит от 02.07.2022 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от същия закон.

Посоченият в договора за потребителски кредит размер на годишния процент на разходите от 48,2 % бил близък до законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България. Посоченият в договора размер на Г П Р б и л неверен, тъй като със сигурност не включвал възнаграждението за поръчителството като разход по кредита. Чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изисквал договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се 2 посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая допусканията не били посочени с числа. Нито размерът на ГПР, нито този на общата сума, дължима от потребителя, били верни. Ако размерът на възнаграждението за поръчител бил включен при изчисляване на ГПР, последният значително би надхвърлил законовия лимит по чл.19, ал.4 ЗПК.

Процесният договор за потребитглски кредит бил недействителен (нищожен) и като сключен в противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26 ЗЗД. Независимо от нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, в съдебната практика било прието, че и при ГПР под този размер съдът е свободен да прецени и то служебно дали е налице противоречие с добрите нрави.

Клаузата на чл.4 от договора за кредит относно поръчителство от одобрено от „Кредисимо" юридическо лице била неравноправна и нищожна. Възнаграждение по договор за поръчителство не се дължало. Възнаграждението за поръчителя в размер 1641,79 л в . било дори по-високо от размера на главницата - не било посочено в Приложение № 1, където били съществените елементи на договора за потребителски кредит. Кредитополучателят бил в неизвестност за тази допълнителна сума, която оскъпявала кредита. Основно изискване, което чл.10 ЗПК поставял, било условията на договора да са посочени по ясен и разбираем начин. Това изискване в случая не било спазено - не бил посочен размерът на възнаграждението на поръчителя, без която акцесорна сделка нямало да се сключи главната кредитна сделка.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна с разпоредбата на чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, следвало да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно т.19 от Преамбюла на Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според т.31 от Преамбюла на Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед цитираните цели на Директивата, следвало да се приеме, че нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействитееност по смисъла на чл.22 ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното 3 значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен на основание противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от понеблагоприятното положение на другата страна. Срещу задължението за заплащане на възнаграждение кредитополучателят не получавал нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане получавал кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване за сключване на подобен договор като условие за отпускането на паричния заем.

Кредитополучателят бил поставен в положение, при което бил принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с „Ай Тръст" ЕООД, което лице било посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. „Ай Тръст" ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като било наясно за условията на договора за кредит. В слуая било налице неоснователно обоготяване, с оглед на което договорът за предоставяне на поръчителство противореча л на добрите нрави.

С уведомително писмо ищецът бил уведомен от третия ответник, действащ като пълномощник на първите двама, че на основание Приложение № 1/13.07.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., „Ай Тръст" ЕООД, встъпвайки в правата на „Кредисимо" ЕАД, прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло вземането си по договор за потребителски кредит № 2599181/02.07.2022 г. и в срок 5 дни от получаване на уведомлението, ищецът следвало да погаси дължимата от него сума в размер на 3463,94 лв., включваща и лихва за просрочие, изчислена към 13.07.2023 г., към „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което: 1 . Да се признае за установено по отношение на „КРЕДИСИМО" ЕАД, че договор за потребителски кредит № 2599181/02.07.2022 г., сключен с ищеца, е недействителен на основание чл.22 ЗПК; 2 . Да се признае за установено по отношение на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, че договор за предоставяне на поръчителство от 02.07.2022 г., сключен с ищеца, е недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП; 3. Да се признае за установено по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, че договор за потребителски кредит № 2599181/02.07.2022 г., сключен с и щ е ц а и „КРЕДИСИМО" ЕАД, е недействителен на основание чл.22 ЗПК, както и че договор за предоставяне на поръчителство от 02.07.2022г., сключен с ищеца и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, е недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП. Претендира и 4 присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не взема становище по исковете.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността и размера на предявения срещу него иск. Твърди, че е сключил с ,,Кредисимо ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца, който направил частични плащания за погасяване на задълженията си по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, след което преустановил изпълнението. Поради т о в а „Кредисимо" ЕАД насочило претенцията си спрямо „Ай Тръст“ ЕООД на 12.07.2023 г. и последният, в качеството си на поръчител, изпълнил спрямо кредитодателя следните задължения: Главница: 1539,03 лева; Договорна лихва: 432,34 лева; Наказателна лихва за забава: 53,13 лева; Административни разноски, сторени за всички опити за извънсъдебно събиране на дължимите суми: 135 лева. Тези суми, заедно с вземането на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство, били прехвърлени чрез договор за цесия на третия ответник „Агенция за сьбиране на вземания" ЕАД. С допълнително споразумение, приложено по делото, договорът за цесия бил частично развален по отношение вземането по процесния договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, като същото се е върнало в патримониума на „Ай Тръст“.

Предвид наличие на непогасено задължение по договор за кредит, изпълнено от поръчителя и встъпване на същия в правата на кредитодателя, „Ай Тръст“ предявява насрещен иск срещу В. Г. П. по чл. 146 ЗЗД, в който заявява следното: Дори да се приеме, че са налице пороци в договора за потребителски кредит, договора за предоставяне на поръчителство и в договора за поръчителство, водещи до тяхната нищожност (което ищецът по насрещния иск оспорва), на осн.чл.74 ЗЗД „Ай Тръст" ЕООД имал право да търси от В. П. връщане на платените в полза на „Кредисимо" ЕАД суми за чиста стойност на кредита по чл. 23 ЗПК. Към 12.07.2023 г. ищецът имал интерес да изпълни вместо ответника, доколкото към датата на плащането било налице договор за поръчителство, който бил неоспорен от страните, действителен и пораждал действие. „Ай Тръст" ЕООД изпълнило задължение за чиста стойност на кредита в размер на 1539,03 лева, от което следвало да бъдат приспаднати направените в негова полза плащания за възнаграждение по евентуално нищожния договор за предоставяне на поръчителство, а именно сумата от 119,89 лева. Така се формирала цената на предявения в условията на евентуалност иск - 1419,14 лева.