Решение № 285 от 20.11.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000368 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, образувано по жалба на н а „Уинд Стрийм“ ООД, със седалище гр.София срещу решение № 103/14.03.2025 година по търг. дело № 102/2024 година на ВОС, с което е отхвърлен иск за осъждането на „Електроразпределение Север“ АД да заплати на ищеца сумата от общо 249 935.56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди изрязващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена електрическа енергия от вятърна електрическа централа, находяща се в поземлен имот №001052 в с. Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2 MW за периода от 01.03.2021 г. до 01.06.2022 г. и тази, която би отдала при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013 г. от 30.09.2013 г., да осигури достъп на ВяЕЦ до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединена мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2024 г. до изплащане на задължението, на основание чл. 82 вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивникът счита обжалванот решение за необосновано и неправилно. Излага, че като производител на електроенергия, извежда претенцията си за пропуснати ползи претърпени поради неизпълнено задължение на ответника, като оператор на електроразпределителна мрежа, по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013 г. от 30.09.2013 г., да осигури достъп на ВяЕЦ до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединена мощност. Търсените пропуснати ползи се извеждат като разлика между стойността на отдадената и произведена електрическа енергия от вятърна електрическа централа, находяща се в поземлен имот №001052 в с. Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2 MW за периода от 01.03.2021 г. до 01.06.2022 г. и тази, която би отдала при мощност 3 MW. Оспорва се извода на първата инстанция относно момента на формирането на силата на пресъдено нещо по проведено производство между същите страни по търг. дело № 322/2017 година, на ВОС и неговия 1 преюдициален характер.

Постъпили са писмени отговори от ответника „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр.Варна, както и от третите лица помагачи „ЕСО“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД. Главната и подпомагащите страни оспорват жалбата, като считат същата за неоснователна и излагат подробни съображения за законосъобразни изводи обективирани в обжалваното решение.

Излага се, че поради частичното неизпълнение на задължения по договора от страна на ищеца, същият няма основание да претедира обезщетение за пропуснати ползи от същата облигационна връзка.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред Окръжен съд – Варна е предявен иск с правно основание чл. 82 вр. чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 249 935.56 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди изрязващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена електрическа енергия от вятърна електрическа централа, находяща се в поземлен имот №001052 в с. Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2 MW за периода от 01.03.2021 г. до 01.06.2022 г. и тази, която би отдала при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответникът по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013 г., да осигури достъп на ВяЕЦ до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединена мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него като производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник и „Е.ОН България Мрежи“ АД /ЕРП/. е сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, по силата на който ЕРП е поело задължение да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа вятърна електрическа централа, собственост на производителя, с номинална мощност 3 MW, която следва да се изгради в поземлен имот в с. Крупен. Излага, че ВяЕЦ е въведена в експлоатация през ноември 2010 г., но още с присъединяването на централата на ищеца към електроразпределителната мрежа подаването на произвежданата от същата електрическа енергия е било ограничено от „Е.ОН България Мрежи” АД до мощност от 2 MW. Твърди, че на 30.09.2013 г., между "Енерго - Про Мрежи" АД /сега "Електроразпределение Север" АД/ и "Уинд Стрийм" ООД, бил сключен договор при общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, съобразно който ответникът поел задължението да предоставя достъп и системни услуги на ищеца до електроразпределителната си мрежа, за осигуряване на нормални условия за работа на електрическата централа на производителя, съобразно заявената мощност от 3 MW, но независимо от уговореното и без да е налице обективна причина, ответното дружество не премахнало ограничението в релейната защита в ГРУ "Крис". С оглед защита на своите права, ищецът „Уинд Стрийм" ООД предявил иск пред ВОС искове за осъждане на ответник да изпълни задължението си по чл.1, ал.1 от договора като осигури достъп и системни услуги на ищеца до собствената си електроразпределителна мрежа за нормални условия за работа на вятърна електрическа централа, находяща се в ПИ №001052 в с. Крупен чрез премахване на ограничението в релейната защита в ГРУ "Крис", негова собственост, с което да се увеличи присъединената мощност на централата от 2 MW до уговорената в договора 3 MW, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, по който било образувано т.д.. №322/2017г., приключило с влязло в сила на 08.08.2023 г. решение, с което претенцията била уважена. Твърди, че въз основа на решението било установено неизпълнението в пълен обем на задължението по процесния договор за достъп от страна на ответника, като този въпрос не подлежал на пререшаване. Твърди се, че собственикът на другия ветрогенератор "Уинд Системс" ООД също предявил иск срещу "Електроразпределение Север" АД за изпълнение в пълен обем на сключения между него и ответника договор за достъп, като с решение №674/16.07.2019 г. т.д. №321/3017 г. по описа на ВОС, влязло в сила на 25.06.2021 г., ЕРП било осъдено да премахне наложеното от него ограничение в ГРУ "Крис" с цел осигуряване нормални условия за работа на ВяЕЦ. В 2 изпълнение на двете съдебни решения, ответникът на два етапа променил настройките на своята релейната защита в ГРУ - на 20.07.2021 г. от 7 на 8 MW и на 29.08.2023 г. от 8 на 9 MW, като за тези обстоятелства дружествата били уведомени от ответника по електронен път, съответно "Уинд Системс" ООД с писмо изх. №K-EDN- 5004/21.07.2021 г., а ищецът с писмо изх. № K-EDN-5591/01.09.2023 г. Ищецът излага, че в резултат на описаното частично неизпълнение в количествено отношение на задължението на ЕРП да осигури достъп на пълната инсталирана мощност от 3 MW на централата, за периода от 01.03.2021 г. до 01.06.2022 г. е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в стойността на разликата между отдадената произведена електрическа енергия съобразно ограничената присъединена мощност от 2 MW и уговорената по договор пълна такава от 3 MW.

Ответникът „Електроразпределение Север” АД оспорва исковете по основание и моли за тяхното отхвърляне. Твърди, че вятърната електрическа централа, собственост на ищеца, находяща се в с. Крупен, Община Каварна, е присъединена към електроразпределителната мрежа чрез кабелен електропровод до ГРУ 20 kV, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** (стар идентификатор №001058), чрез кабелни връзки от ГРУ към съществуващ ВЕЛ Конаре, отведен в Килия „Конаре”, част от подстанция Генерал Тошево, която не позволява генераторна мощност по-голяма от 6 MW. Излага, че въпреки прекратяването на договора за присъединяване от 30.04.2009г. с изпълнение на дължимата престация през 2010г., допустимата генерирана мощност е свързана с използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия, а от своя страна ползването на мрежата за пренос на енергия е „достъп” до същата, съобразно разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ. Твърди се, че доколкото при сключването на Предварителен договор за присъединяване на обект на „Е.ОН България Мрежи“ АД към преносната мрежа на НЕК, собственикът на мрежата е поставил като условие за присъединяването реконструкция на съоръжението, правно ирелевантно за конкретния спор е дали същата технически е била необходима или не, тъй като се касае за чуждо съоръжение, част от чужда мрежа, а ЕРП няма правна или техническа възможност за преценка на необходимостта от същата, съответно за оспорването й по целесъобразност. Според ответника без извършване на реконструкция на килия Конаре, собственикът на преносната мрежа е разрешил достъп до същата за 7 МВ за целия извод Крис, и именно по тази причина между страните са подписани три анекса, именувани „анекси към договор за присъединяване от 30.04.2009 г., които по същество представляват самостоятелни действителни споразумения, които не са лишени от предмет, респ. имат предмет, различен от предмета на договор за присъединяване. Чрез тези съглашения е постигнато съгласие за уговарянето на параметри във връзка с максимално допустима генерирана мощност, съответно първо от 5 MW и впоследствие от 6 MW за три ветрогенератора, собственост на свързани дружества, присъединени към модул „изход” в ГРУ в ПИ 001058 към ВЕЛ Конаре, част от електропреносната мрежа, собственост на НЕК до февруари 2014г., а понастоящем на ЕСО. Според ответника, с подписването на анексите ищецът изрично се е съгласил генерирана мощност от централата да бъде ограничена до осъществяване на реконструкция на килия „Конаре”.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Между страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на 30.04.2009 г. между „Енерго Про Мрежи” АД (сегашно наименование

„Електроразпределение Север” АД) и „Уинд Стрийм” ЕООД е бил сключен договор за 3 присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007-4013-ВГ- 22.04.2009 г., за който са приложими разпоредбите на ЗВАЕИБ /отм./ . ВяЕЦ на ищеца е въведена в експлоатация на 07.10.2010 г. с Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-93/07.10.2010 г. на Началник РДНСК, Североизточен район.

На 12.11.2010 г., след фактическото присъединяване на централата, страните са сключили споразумение – анекс № 1 към договора за присъединяване, с което е договорена максимално допустима генерирана мощност от 5 MW за всички ветрогенератори, присъединени към посочения изход. Такива споразумения са сключени и с другите две дружества, собственици на ВяЕЦ, присъединени към модул „изход“ в ГРУ „Крис“ – „Уинд Системс“ООД и „Йинд Енерджу“ЕООД, които са свързани с въззивника, тъй като собственик на капитала на трите дружества е едно и също лице. Съобразно т.2 от споразумението, за постигане увеличение на максимално допустимата мощност от 9 MW за трите централи, страните са уговорили да се извърши реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево.