Решение № 541 от 05.05.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Кюстендил, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20241520101877 по описа за 2024 година

В. В.И., ЕГН **********, от с. Я., ул. „***“ №**, чрез адвокат М. К. от Адвокатска колегия Кюстендил е предявил против Г. Ц. Х., ЕГН ********** от гр. К., ул.“***“ № ***, и П. Ц. Х., ЕГН **********, от гр. К., кв. „***“ бл.***, ет.***, ап.***, искове да бъде осъден всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 5 000-пет хиляди лева, от които: 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически травми и 1 500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически травми, в резултат на престъпление, за извършването на което са осъдени ответниците с Решение № 257/25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на КРС, влязло в сила на 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 30.04.2022 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответника Г. Х. е взел становище по допустимостта и основателността на предявените искове. В същия срок другият ответник П. Х. не е упражнил правото си на отговор. В открито заседание моли за отхвърляне на иска.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по 1 съображенията в нея, а ответникът Г. Ц. Х. я оспорва чрез процесуалния си представител. Събрани са писмени доказателства. Допуснат е разпит на свидетелите В. Е.ов И., А. А. И.а и Л. В.Й. на страната на ищеца. Изслушани са вещите лица, извършили допуснатите и приети по делото съдебномедицинска и комплексна съдебна психиатрично-психологична експертизи.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 257 от 25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил Г. Ц. Х. е признат за виновен в това, че на 30.04.2022г. в с.Я., общ.Кюстендил, на ул.“***“, в съучастие като съизвършител с П. Ц. Х., е причинил лека телесна повреда на В. В. И. от с.Я., обл.Кюстендил, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), мекотъканна контузия в областта на ляво око - кръвонасядане и оток по клепачите на окото и около очната област и субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото, като му нанесъл побой с удари с ръка в областта на лицето и деянието е извършено по хулигански подбуди.

Съдът е признал и П. Ц. Х. за виновен в това, че на 30.04.2022г. в с.Я., общ.Кюстендил, на ул.“***“, в съучастие като съизвършител с Г. Ц. Х., е причинил лека телесна повреда на В. В.И. от с.Я., обл.Кюстендил, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), мекотъканна контузия в областта на ляво око - кръвонасядане и оток по клепачите на окото и околоочната област и субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото, като му нанесъл побой с удари с ръка в областта на лицето и деянието е извършено по хулигански подбуди. Решението е влязло в сила на 21.03.2024 г. след потвърждаването му с Решение № 45 от 21.03.2024 г., постановено по ВАНД №583/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

От заключенията по допуснатите и приети по делото без възражения съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р. Е. Л. и комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, изготвена от в.л. д-р В. Р. и 2 психолог С. М., които съдът цени като компетентно и обективно съставени, с оглед целия събран по делото доказателствен материал, се установява следното.

Травматичните увреждания на ищеца, изразяващи се в кръвонасядане и оток по клепачите на лявото око и около него със субконюктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото, кръвонасядане по меките тъкани на носа и кръвоизлив от него; ивичести кръвонасядания по кожата на шията в лявата й част; кръвонасядания по кожата на гърба в областта на гръдния кош в дясно; охлузвания по кожата на десен лакът, пръсти на лява ръка, дясно коляно и подбедрица, биха могли да бъдат получени по време, място и начин на описаните в исковата молба и са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. В експ. заключение вх.№ 2287/07.02.2025 г. е посочено още, че лечението на мекотъканните увреди отнема около 2-3 седмици, през който период пострадалият изпитвал силни болки в описаните по-горе места при пипане и движение, както и затруднено виждане с лявото око. Съдът приема, че описаните в заключението увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с престъплението, за което ответниците са признати за виновни по АНД № 195/2023 г. по описа на КРС, а тезата на ответната страна, че са причинени от падането на ищеца от колело не може да бъде споделена като недоказана и доколкото от данните по приложеното АНД № 195/2023 г. по описа на КРС се установява, че непосредствено преди инцидента ищецът е бутал своя велосипед, а не го е управлявал.

На база данните по делото, извършените медицински преглед и психологично изследване, в експ. заключение вх.№3599/25.03.2025 г. вещите лица посочват, че след инцидента от 30.04.2022 г. у ищеца са възникнали симптоми на страх и чувство за застрашеност с последваща очакваща тревожност и опасения, свързани с обекта на насилие, нарушена автономност с несигурно придвижване навън, понижено самочувствие, влошено общуване с връстници и изводими от това разстройства в социалната му и училищна адаптация с промяна в жизнения му стил за продължителен период от време /повече от шест месеца до една година/. Гореописаните симптоми били найинтензивни след инцидента като и към настоящия момент имало отделни страхове с фобиен характер, които можело да бъдат квалифицирани като „Остра стресова реакция с последващо нарушение в адаптацията“. В заключението се сочи още, че към момента на освидетелстване В. И. споделя 3 тревожност при среща с обектите на насилие и при минаване покрай мястото на събитието, като наличието й доказва и обяснява травмения характер на преживяното, но вече не нарушава общата адаптация, социално и когнитивно функциониране на лицето, доказателство за което и възстановяване на социалната му адаптация, както и алтруистичния му избор на професия, осигуряваща сигурност и защита.

От показанията на свидетелите В. Е.ов И. и А. А. И.а – родители на ищеца, които съдът цени с оглед нормата на чл.172 ГПК като има предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото, се установи, че синът им е претърпял физически и психически травми от нанесения му на 30.04.2022 г. побой от ответниците. В. И. сочи, че след инцидента ищецът се затворил в себе си и не желаел да говори за случилото се. Изпитвал страх от тъмното и се наложило да спи на светната лампа в стаята, която споделял с помалкия си брат. Момчето споделило на свидетеля, че ищецът бълнува на сън и се мята в леглото. Това състояние продължило около половин година.

Свидетелят заявява, че два-три дни след побоя В. И. започнал да ходи насън и идвал в спалнята на родителите си, говорейки несвързано. Започнал да се облича много бързо, не понасял да има нещо върху главата и на врата си, което според свидетеля е в отговор на това, че е душен с якето си. Ищецът отишъл на училище едва две-три седмици след инцидента, защото имал кръвоизлив в окото и го било срам да се яви в такъв вид. Намалил драстично социалните си контакти.

А. И.а заяви пред съда, че след инцидента ищецът бил стресиран и отказвал да говори. Развил „един тик с гърлото“, поради което родителите му го завели на психиатър, който им заявил, че тикът вероятно е отключен от силния стрес.

Свидетелката сочи, че в началото болките били по-силни, след две-три седмици започнали да намаляват и до края на втория месец отшумели, видимо останали само кръвоизливите в очите. В. И. спрял да споделя с майка си, както правел преди това. Посочва, че към настоящия момент ищецът има социални контакти, студент е в град ***и посещава лекции.

От показанията на свидетеля Л. Й., приятел на ищеца от детинство, който не е бил пряк свидетел на инцидента от 30.04.2022 г., се установи, че В. И. се променил след тази дата за около половин година - спрял да излиза и да отговаря на приятелите си, бил по-притеснителен, срамувал се от случилото 4 се.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства, останалите допуснати и приети по делото писмени документи не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

С оглед наведените в исковата молба фактически обстоятелства съдът намира, че заявеното спорно право намира своето основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, съотв. и чл.86 от с. з. предвид заявеният наред с главния иск акцесорен такъв за заплащане на законна лихва.

Уважаването на осъдителната претенция по чл.45 от ЗЗД, изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, извършено виновно от ответника и настъпването на вреди за ищеца, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, се презюмира единствено вината на делинквента и тя не е в тежест за установяване от ищцовата страна.

Съгласно Тълкувателно решение № 5/5.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на адм. наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК (отм.) са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Разпоредбата на чл. 222 (отм.) е възпроизведена изцяло в чл. 300 от действащия ГПК. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Визира се конкретно извършеното изпълнително деяние /действие или бездействие/, с характерните му белези, относими към осъществените юридически факти, за което деецът е осъден. Когато в хода на наказателното производство не е приет за съвместно разглеждане гражданския иск на пострадалия, какъвто е настоящият казус, и той го предяви по общия ред на чл. 45 ЗЗД, при преценката си за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, гражданският съд следва да съобрази 5 задължителната сила на влязлата в сила присъда. Настоящият съдебен състав споделя вече установената практика, съгласно която при наличие на влязла в сила присъда, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на ответника по делото. Ето защо настоящият състав приема за установено посоченото в Решение № 257 от 25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил относно деянието, обезвреда за вредите от което се иска, неговата противоправност и вината на ответниците.

Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл. 28 от Конституцията на Република България.

Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в травматично увреждане на тъкани и органи, което смущава нормалното им функциониране - мекотъканна контузия в областта на ляво око кръвонасядане и оток по клепачите на окото и околоочната област и субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото, които увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота и са предизвикали отрицателни емоционални преживявания – болки и страдания за период от около 2-3 седмици, съгласно експ. заключение вх.№ 1638/07.02.2025 г., изготвено от в.л. д-р Е. Л..