Решение № 571 от 20.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Ямбол, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103229 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „Банка ДСК“ АД, /уточняваща– поправена искова молба представена с молба вх.№*** год./ против А. П. Г. от гр.П., И. Г. Г. от с.Б., обл.Я. и П. Г. П. от гр.Я., иск с посочено правно основание чл.135 ЗЗД.

С исковата молба се твърди, че по силата на договор за кредит № *** год., сключен между „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор от една страна и от друга ЗП А. П. Г. в качеството на кредитополучател, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 19 190 лева. Твърди се, че поради допусната забава в плащанията на месечните вноски съгласно уговореното в договора за кредит Банка „ДСК“ е предприела действия за събиране на вземането си по съдебен ред, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ по реда на чл.417 ГПК срещу длъжника, като било образувано ЧГД № *** г. по описа на Районен съд - гр. П., по което била издадена и Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.12.2015 г. съответно и ИЛ № *** г. срещу длъжника. Въз основа на така издадената заповед за изпълнение и ИЛ било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на *** М.П.С.-Ц., peг. № ***, а в последствие било преобразувано под № *** г.

Твърди се, че по силата на Договор за кредит № *** г., сключен между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, от една страна и от друга страна „Ленд Мен“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, кредиторът предоставил кредит в размер на 19 600 лв. Към договора за кредит бил сключен и Договор за поръчителство от 07.08.2014 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, от една страна, и от друга страна А. П. Г., с ЕГН:

1

**********, в качеството му на поръчител на „Ленд Мен“ ЕООД. На основание уговореното в разпоредбата на т. 2 от Договора за поръчителство А. П. Г. отговарял солидарно с главния длъжник за изпълнение на цялото задължение за погасяване на кредита и при всички останали условия, описани в договора за кредит.

Твърди се, че поради допусната забава в плащанията на месечните вноски, съгласно уговореното в договора за кредит „Банка ДСК“ АД е предприела действия за събиране на вземането по съдебен ред, като подала заявление по чл.417 от ГПК срещу солидарно отговорните длъжници и било образувано е ЧГД № *** г. по описа на Районен съд - гр. П. и била издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.10.2015 г.. Бил издаден и ИЛ № *** г. срещу солидарно отговорните длъжници.

Въз основа на така издадената заповед за изпълнение и ИЛ лист било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на *** М.П.С.-Ц., peг. № ***, преобразувано при *** И.Х., peг. № *** под № *** г., а в последствие е образувано под № *** г. по описа на *** М.П.С.-Ц., peг. № ***.

Поддържа се, че вземанията на Банка „ДСК“ АД към А. П. Г. възникнали преди датата на извършването на атакуваното с настоящата молба дарение на недвижимия имот.

В тази връзка се сочи, че на 23.12.2022 г. бил сключен Договор за дарение на недвижим имот, въз основа на който бил съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № *** г. на *** Т.Д., район на действие - Районен съд - гр. Я., съответно вписан в Служба по вписванията - гр. Я. към Агенцията по вписванията, с вх. рег. № ***, акт № ***, том ***, дело № *** г., с който А. П. Г. е прехвърлил на своя брат Г. П. Г., собствените си 1/6 ид. части от следния недвижим имот, а именно: Жилищна сграда – едноетажна, със застроена площ от 42 кв.м., построена през 1978 г., в УПИ ***, в кв. *** по плана на с. П., общ. Т., обл. Я., с площ от 1340 кв.м., заедно с всички подобрения в имота, при граници на УПИ: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, улица.

Поддържа се, че с това действие са били увредени интересите на ищеца, като А. П. Г. е намалил имуществото си, от което Банка „ДСК“ АД е можела да удовлетвори, в качеството си на кредитор.

Твърди се, Г. П. Г. е починал на *** г., като негови наследници по закон били ответниците И. Г. Г. и П. Г. Г., с което по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска срещу тях.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците П. Г. Г. и И. Г. Г., с който се поддържа, че предявеният срещу тях иск е неоснователен.

Не се спори, че наследодателят на ответниците П. Г. Г. и И. Г. Г. техният баща е придобил процесната 1/6 идеална част от недвижимия имот чрез договор за дарение от своя брат, както и, че дарителят е имал задължения към ищеца по настоящия иск, за които ответниците узнават при получаване на исковата молба.

Оспорва се обаче това, че процесната сделка представлява увреждащо действие по 2 смисъла на чл.135 ЗЗД. В тази връзка се сочи, че процесният имот представлява семейно жилище повече от 35 години и към момента живее майката на дарителя и дарения по процесната сделка - Й.И.С., която е баба на ответниците П. Г. Г. и И. Г. Г.. Сочи се, че приживе същата е прехвърлила на своя син Г. П. Г. 4/6 ид. части от имота, като си е запазила правото пожизнено и безвъзмездно да ползва имота. Това разпореждането станало със същия акт за дарение на недвижимия имот, с който А. П. Г. е прехвърлил собствената си 1/6 ид. ч. Прехвърлянето било извършено именно с оглед поемане на грижите за нея, включително ежедневна издръжка, помощ и осигуряване на нормални условия за живот от страна на сина й Г. П. Г.. Ето защо това действие не е било насочено към увреждане на кредиторите, а представлява част от обща семейна договореност, съгласно която Г. П. Г. е следвало да поеме грижи за своята майка.

Ето защо макар и оформено да било оформено като дарение, това разпореждане има характер на фактически възмездна сделка срещу поемане на конкретни задължения за грижи и издръжка.

Имотът бил използван като семейно жилище и за задоволяване на основни жизнени потребности на възрастно лице, поради което прехвърлянето му било продиктувано от социални и морални съображения, а не от намерение за засягане интересите на кредитора.

Поддържа се, че липсва субективният елемент на увреждане, като дарителят не е действал с цел да намали имуществото си във вреда на ищеца, а с оглед уреждане на вътрешносемейни отношения.

На следващо място се сочи, че към момента на извършване на дарението не е установено длъжникът да е бил в състояние на фактическа неплатежоспособност или че с процесното разпореждане е лишил кредитора от възможност за удовлетворение, доколкото не се твърди, а и не се доказва, че това е единственото му имущество.

На следващо място се сочи, че ответниците, в качеството си на наследници на преобретателя не са имали каквото и да е знание за съществуването на задълженията на дарителя към ищеца Банка „ДСК“, нито за евентуалния увреждащ характер на процесната сделка.

Същите не са участвали по никакъв начин в сключването на договора за дарение, нито са могли да влияят върху волята на страните по него, още повече, че към момента на откриване на наследството, ответниците не са били наясно дори с обема и съдържанието на наследственото имущество, вкл. факта, че в него попадала и процесната идеална част от имота.

Сочи се, че те са придобили своите правата си по силата на закона, без да имат възможност да предотвратят или повлияят на твърдените от ищеца увреди.

В обобщение се поддържа, че в конкретният случай не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.135 ЗЗД за уважаване на така предявеният иск и се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли същият като неоснователен и недоказан.

3

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от особения представител на ответника А. П. Г. - адв. М. М. Й.-Г., с който се оспорва предявеният срещу ответника иск като неоснователен и недоказан, необоснован и се иска от съда да отхвърли същият изцяло.

Не се оспорва наличието на дарение извършено със соченият от ищеца нотариален акт, но се поддържа, че в случаят липсва доказано увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД, което да доведе до уважаване на исковата претенция.

Сочи се и се поддържа, че сделката е извършена поради легитимна, семейна и морална причина, а не с намерение за увреждане, открито по нотариален ред в рамките на уреждане на естествени семейни отношения.

Не се оспорва наличието на дарение извършено със соченият от ищеца нотариален акт, но се поддържа, че в случаят липсва доказано увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД, което да доведе до уважаване на исковата претенция.

Сочи се и се поддържа, че сделката е извършена поради легитимна, семейна и морална причина, а не с намерение за увреждане, открито по нотариален ред в рамките на уреждане на естествени семейни отношения.

За съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв, като с молба депозирана преди съдебно заседание и на изложените в нея съображения се поддържа исковата претенция и се оспорват отговорите на ответниците като неоснователни.

В съдебно заседание за ответника А. П. Г. в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв. М. Й.-Г. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях основания се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. По същество се поддържа, че не са налице законовите предпоставки за да бъде уважен искът по чл.135 ЗЗД, тъй като не се установява по безспорен начин ищецът да е кредитор по отношение на ответника А. Г.. В тази връзка се сочи, че и двете изпълнителни дела посочени от ищеца са били перимирани и към датата на изповядване на сделката 23.12.2022 год. не е имало висящо дело с неудовлетворен кредитор.

Не била установена и втората законова предпоставка, да е било налице увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД. Липсвали доказателства че в следствие на сделката е настъпила невъзможност за удовлетворяване на кредитора. Сочи се че в конкретния случай предмет на сделката е 1/6 ид.ч. от семейно жилище върху което било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза майката на страните по сделката – Й.И.С..

Последното съществено ограничавало икономическата стойност и реалната изпълнителна годност на прехвърленото право. Липсвала и третата предпоставка тъй като знанието за наличие на задължение не било автоматично равнозначно на намерение за увреждане, както и че не всяко имуществено разпореждане е извършено с цел засягане интересите на кредитора. В случая мотивът бил изцяло семеен и продиктуван от морални съображения.

Процесното разпореждане било част от цялостно уреждане на семейни отношения, свързани 4 с полагането на грижи за възрастната майка на ответника А. П. Г., която си запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Твърди се още че презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД била оборена, както и че имота се явява единствено несеквестируемо имущество с учредено право на ползване.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание за ответниците И. Г. Г. и П. Г. Г. се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие ада. Б. В. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество ис допълнително депозирана по делото от ответниците писмена защита се поддържа отговора на исковата молба като отново се сочи, че не са доказани всички предпоставки на предявения конститутивен иск, както и че ответниците участват в производството като правоприемници на починалия Г. Г., и не са участвали в процесното дарение и не са формирали воля за неговото извършване.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: