Решение № 4242 от 02.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4242 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20221100512240 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 27.09.2022г., постановено по гр.дело № 12613/2020г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предявени от Я.П. Д. срещу Столична дирекция на вътрешните работи, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 1 441, 54 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение за периода от 28.02.2017г. до 28.02.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.2017г. до 28.02.2020г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 187 от ЗМВР за разликата над сумата от 1 441, 54 лева до пълния предявен размер от 1 498 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника СДВР, в 1 която са релевирани оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност на изводите на съда, че е налице празнота в действащата за процесния период нормативна уредба – специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по отношение на въпросите относно продължителността на седмичното работно време през нощта. Аргументира се становище, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ поради обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от специалния закон – ЗМВР. Сочи, че законодателят е установил различна нормална продължителност на работното време през деня /8 часа/ и през нощта /7 часа/ единствено в КТ, но не и в приложимия ЗМВР. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4-то от ЗМВР е предвидена еднаква нормална продължителност от 8 часа на работното време през деня и нощта при работа на смени. По тези съображения счита, че не са налице предпоставките за преобразуване на нощните часове в дневни.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемият Я.П. Д. не изразява становище.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал.

1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

От представените по делото неоспорени доказателства се установява, че през исковия период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността “старши полицай 2 в 01 група на 05 сектор “водачи на служебни животни” към отдел “Специализирани полицейски сили” при СДВР. Установено е също, че за исковия период Я..Д.. е полагал труд на 12-часов режим на работа, в това число и труд между 22, 00 часа – 06, 00 часа през нощта, като работното време е било изчислявано сумирано за тримесечен период. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в периода от 28.02.2017г. до 28.02.2020г. ищецът е отработил 1 419 нощни часове, които преобразувани с коефицент 1, 143 се равняват на 1 622 часа и сочат полагане на 203 часа извънреден труд.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.

187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР / приложима редакция на закона - изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016г./, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона - изм. и доп.

ДВ, бр. 81 от 2016г./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6.00 ч., 3 като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отм., бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал 3 от цитираната наредба е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период а в чл. 31 - че отработеното време между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл.

31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., отм.с Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06 , 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените 4 въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ /обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г./, поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, която обаче не съдържа аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.

189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответствува и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на 5 нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Тълкуването на СЕС приема, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.

Разясненията, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, са задължителни за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, поради което и настоящият съдебен състав отстъпва от становището си, изразявано в предходни съдебни актове, поставени във връзка с идентични спорове.