Определение № 2457 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2457 гр. София, 04.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502200 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на „Български спортен тотализатор“ ДП/БСТ/ срещу определение № 2362/26.05.2026г. на СГС, ТО, VI-4, постановено по т.д. № 651/26г. в частта, в която е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК за присъждане в пълен размер на направените по делото разноски.

Срещу същият съдебен акт е постъпила частна жалба от Л. С. П. в частта, в която в полза на „Български Спортен Тотализатор“ ДП са присъдени разноски за производството пред СГС.

Жалбоподателят „БСТ“ ДП излага доводи за неправилност на определението на СГС в обжалваната част като сочи, че е подал отговор на исковата молба след постановяване на определението за прекратяване на делото поради оттегляне на исковата молба от ищеца. В отговора е направено искане за присъждане на разноски като е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа, че на основание чл.78, ал.4 от ГПК има право на разноски при прекратяване на делото в пълен размер. Ищецът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с исковата молба, нито с молбата за оттегляне на иска. Поради това съдът не е имал право служебно да го намали.

Ищецът е взел становище по размера на възнаграждението с отговора на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, който е просрочен. Той е подаден след 1 постановяване на определението. Сочи, че предприятието е заплатило адвокатско възнаграждение според очакваните процесуални действия за цялото първоинстанционното производство. Ответникът не може да бъде ощетен поради осъзнаването на ищеца, че искът му е недопустим.

Одобряването на адвокатското възнаграждение за плащане от страна на „БСТ“ ДП е станало на 27.04.2026г. и тогава е заплатено. Излага, че делото е фактически и правно сложно, тъй като е предявен специфичен иск с лимитирано приложение.

Затова моли съда да отмени определението на СГС в обжалваната част и да постанови друго, с което да му присъди пълния размер на сторените разноски от 1800 евро.

Жалбоподателят Л. П. счита в обжалваната от него част определението на СГС за неправилно, тъй като не са обсъдени неговите възражения.

Поддържа, че претендираните разноски от ответника не са реално направени в хода на производството.

Няма доказателства, че те са заплатени преди постановяване на определението за прекратяване на делото.

Няма доказателства, че сметката на адвокатското дружество е заверена с претендираната сума. Счита, че ответникът злоупотребява с процесуални права, защото с голяма степен на вероятност процесуалният представител на ответника е знаел за молбата за оттегляне на иска още на 24.04.2026г. При тези обстоятелства, сключването на договор за правна защита и съдействие на 27.04.2026г., поражда основателно съмнение, че целта на тези действия не е осигуряване на реална правна защита по вече безпредметен спор, а единствено създаване на формални предпоставки за претендиране на разноски от ищеца. Счита, че присъдените 900 евро като разноски са прекомерни.

Предявеният иск е неоценяем. Ориентировъчният размер за него е 511, 29 евро съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. Делото е прекратено преди първото открито съдебно заседание. Позовава се на решение на СЕС по дело С-438/22г.

В депозиран в срок писмен отговор Л. П. оспорва частната жалба на „БСТ“ДП като я счита за неоснователна.

„БСТ“ ДП в депозиран в срок писмен отговор оспорва частната жалба на Л. П. с аргументи за нейната неоснователност.

Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира

2 частните жалби за допустими като подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни чрез валидно упълномощени процесуални представители и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за частично основателна молбата на „БСТ“ ДП по чл.248, ал.1 от ГПК.

Съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях.

Ищецът има право на разноски за един адвокат, респективно и ответникът. На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С определение № 1912/27.04.2026г. СГС е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска. С молба от 05.05.2026г. „БСТ“ ДП е поискало присъждане на разноски при прекратяване на производството. Още с отговора на исковата молба са представени списък по чл.80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.

От тях се установява, че ответното предприятие е заплатило на АД „ Г. и П.“ възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1800евро с ДДС. Жалбоподателят Л. П. е направил няколко възражение, отнасящи се до недължимост на разноски на ответника, респективно адвокатско възнаграждение. Първото е за липса на реално плащане на 1800 евро по сметката на адвокатското дружество, тъй като сметката не му е била заверена до прекратяване на делото. За доказване на плащането и заверяването на сметката към отговора на исковата молба е представен документ, изходящ от „ОББ“ АД, който отразява, че СЕПА е получен. В същия са посечени името на наредителя и получателя, както и банковите им сметки. СЕПА или Единна зона за плащания в евро е установена в Регламент /ЕС/№ 260/ 12г. Съгласно чл.87, ал.2 от ЗПУПС ДПУ на платеца е длъжен да завери платежната сметка на ДПУ на получателя, лицензирани от БНБ, в същия работен ден, в който е получено платежното нареждане.

Тълкувайки тази норма във връзка с чл.87, ал.1 от ЗПУПС при разплащане в евро заверяването на сметката и изпълнението на платежната операция не може да бъде извън работния ден, в който е получено нареждането за плащане при ДПУ на платеца.

Т.е. плащането по фактура №

4545/27.04.2026г. е станало на същата дата като сметката е заверена на 27.04.2026г. Платежната операция по заверяване на сметката на получателя- 3 адвокатско дружество „Г. и П.“ е преди 17.22 ч. на 27.04.2026г., когато отговорът на исковата молба и придружаващите го документи са изпратени чрез ССЕВ. Няма данни, че плащането, респективно заверяването на сметката е извършено след

16.37ч., когато е подписано/постановено определението за прекратяване на делото поради оттегляне на иска. Анализът на всички доказателства, свързани с плащането на адвокатското възнаграждение, установява, че то е извършено преди прекратяване на производството по делото. При прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските се възлагат върху ищеца, освен когато оттеглянето или отказът се дължат на новонастъпили обстоятелства след предявяване на иска, които не зависят от поведението на ищеца, а са последица от поведението на ответника./ Опр. № 260/28.01.2026г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по ч.т.д. № 1826г./. В случая е валидна първата хипотеза, поради което ищецът П. е задължен за разноските по делото, сторени от ответника „БСТ“ ДП. Първото възражение, развито в отговора на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК и поддържано в частната му жалба е неоснователно.

Второто възражение е за злоупотреба с процесуални права от страна на „БСТ“ ДП. Съгласно принципът за добросъвестност, посочен в чл.3 от ГПК, всяка страна и нейните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Жалбоподателят П. твърди, че с голяма степен на вероятност процесуалният представител на ответника е узнал за молбата за оттегляне на иска, още на 24.04.2026г., когато е била депозирана по делото. Същият е имал осигурен електронен достъп до съдебните книжа, съдържащи се в него, но въпреки това е депозирал отговор на исковата молба единствено с цел ищецът да бъде задължен за разноски. Изводите на съда относно моментът за това, кога едната страна е узнала за извършените процесуални действия от другата, не могат да се основават на „голяма степен на вероятност“. Това се установява с писмени доказателства- съобщения или други документи, от които може да се извлече моментът на узнаването. В случая няма данни, че „БСТ“ ДП чрез своя процесуален представител е узнало на 24.04.2026г. или на друга дата, но преди депозиране на писмения отговор на исковата молба, за оттегляне на иска от страна на ищеца. Не може да се счита, че е налице нарушаване на принципът за добросъвестност при упражняване на 4 процесуални права.

Третото възражение, направено от страна на Л. П. е за неправилно приложение на чл.78, ал.5 от ГПК и критериите за определяне на адвокатското възнаграждение при прекомерност. От друга страна „БСТ“ ДП в жалбата си твърди, че то е направено несвоевременно. При прекратяване на делото в закрито заседания в хипотезата на неприсъдени разноски има непроизнасяне по отношение на тях от страна на съда в прекратителния съдебен акт. Това предпоставя приложението на чл.248, ал.1 от ГПК. При депозирана молба от страна на ответника за присъждане на такива, най- ранният момент, в който ищецът би могъл да възрази за размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е депозирането на отговор на молбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Той не би могъл да го направи с исковата молба или с молбата за оттегляне на иска, доколкото не е направено искане от ответника за присъждане на разноски. Следва да се посочи, че право на ищеца е да прецени дали да направи възражение по чл.78, ал.5 от ГПК или не след като се запознае с адвокатското възнаграждение на насрещната страна. И в този случай той не е длъжен да го оспори досежно размерът му. Жалбоподателят „БСТ“ ДП поставя за разглеждане въпросът дали, ако отговорът на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е подаден извън едноседмичният срок, направеното в него възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е допустимо и следва да бъде разгледано от съда. Видно от първоинстанционното производство е, че отговорът на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е бил подаден на 22.05.2026г. чрез ССЕВ съгласно правилото на чл.38а от ГПК. Процесуалното действие по подаване на отговор на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е извършено в дадения срок. Следва да се посочи, че той няма преклузивен, а инструктивен характер, доколкото законът не свързва с просрочването му каквито и да било неблагоприятни правни последици за страната. В случая тази хипотеза не е налице и възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е направено своевременно пред съответната инстанция. Както искането за разноски и представянето на списък по чл.80 от ГПК трябва да бъде направено в пред съответната инстанция, така и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение също следва да бъде направено в този момент. При преценката на съда относно релевирано възражение, съдът следва да съобрази последната редакция на чл.78, ал.5 от ГПК, препращаща към чл.36, ал.3 от ЗАдв. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАдв. адвокатът има право на 5 възнаграждение за своя труд. Размерът му трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия-чл.36 ал.2 от ЗАдв.

Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение рефлектира пряко и върху страната, която понася отговорността за възмездяването му като разноски по правилото на чл.78 от ГПК. Тя не може да отговаря за необосновано и несъобразено с фактическата и прана сложност на делото възнаграждение, за определено такова само с оглед на материалния интерес. Правата на страните при прекомерно по размер претендирано адвокатско възнаграждение са гарантирани чрез разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и възможността, по изрично направено възражение, съдът да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което да заплати насрещната страна. Това не означава интервениране в сферата на отношенията между адвокат и клиент досежно размера на договореното между тях заплащане за предоставената правна помощ и съдействие. Определянето на нов размер на възнаграждението на адвоката е свързано само с разноските в гражданския процес, които страните си дължат по реда на чл.78, ал.1 от ГПК. Намаляването му от съда в този случай не се отразява на договора за правна защита и съдействие, сключен между адвокат и клиент и на заплатеното и получено възнаграждение. Съдът не може да го измени и да замести волята на сключилите го.

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/236d0cf5-660c-41ed-b583-3a01f7258436