Решение № 171 от 09.12.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ловеч, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500437 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №260093/7.07.21 г. по гр.д.№640/20 г. на ТРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск от „В." ЕООД против „И.П.“ ЕООД за признаване съществуването на вземане в размер на 12 067.32 лева, представляващи заплатени от ищеца за периода м. февруари 2014 г. - м. ноември 2017 г. дължими суми за консумацията на електроенергия, месечните такси за сигнално-охранителна система, годишната застраховка и ремонт на ферма и колона на сградите, находящи се в ПИ с идент. *** по ККР на с.Б.О. общ.Троян при подробно посочени граници, и е осъдил „В." ЕООД да заплати на „И.п." ООД, ЕИК *********, сторените разноски в размер на 3 058.06 лева, изменено с определение №260170/20.08.21 г. досежно размера на разноските, като същите са определени общо на 4 173,91 лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№261832/22.07.21 г. от "В." ЕООД гр. Троян, ЕИК ********* адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя Н. М. Н. чрез адв. СТ. Т. Т., против Решение № 260093 от 07.07.2021 год. на Районния съд - Троян, постановено по гражданско дело JVe 640/2020 год. по описа на съда. Твърди, че постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но е изцяло неправилно по смисъла на чл. 269 ГПК. Сочи, че неправилността на постановеното съдебно решение се изразява в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (арг. от чл. 281, т. 3 ГПК) и посочените пороци на решението налагат 1 неговата въззивна проверка - цялостна отмяна на постановеното неправилно решение и постановяването на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск, както и да бъдат присъдени разноски.

Твърди, че първоинстанционният съд в обжалваното решение е направил необосновани и неправилни фактически и правни изводи, което е предпоставило неправилното приложение на материалния закон, неправилно определяне на правната квалификация на предявения иск, а също и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели пряко до порочно решение по същество на спора, като решението е и немотивирано.

Счита, че всичко това налага отмяната му и постановяването на друго решение по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният установителен иск.

Сочи, че при постановяване на обжалваното решение РС-Троян е допуснал нарушения на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като посочените правни норми задължават съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона като изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

В подкрепа на това твърдение сочи, че в решението съдът е приел, че казусът се отнася за гестия и поетата от гестора (ищец) работата е била действително извършена от него без да е налице натоварване от ответника (доминус), тъй като ищецът е сторил разноски в полза на ответника (доминус), доказани по вид, количество и стойности.

Сочи, че съдът е приел също, че ответникът (доминус) се е противопоставил на воденето на работата, като е цитирал изрично разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД, която предвижда, че ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания (т.е. при противопоставяне), последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД), като текстът на чл. 59 ЗЗД, който е общо правило за уреждане на отношенията при неоснователно обогатяване, предвижда обезщетение до размера на обедняването.

Изтъква, че въпреки тези си фактически и правни констатации съдът е отхвърлил предявения иск изцяло, нарушавайки разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, като не е приложил правната норма на чл. 61, ал. 3 ЗЗД вр. с чл. 59 ЗЗД към установената по делото фактическа обстановка и това прави решението неправилно поради постановяването му в разрез с установената по делото фактическа обстановка и материалния закон - установявайки приложимата материалноправна норма към доказаните обстоятелства по спора, съдът не прилага правните последици, които установената от него норма предвижда.

Твърди, че в обжалваното решение съдът не е изложил мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи, основани на установената по съответния процесуален ред фактическа обстановка по спора.

Изтъква, че в мотивите на съда липсва самостоятелна преценка па събраните в 2 процеса доказателства, не са обсъдени изцяло направените искания и възражения на страните в процеса и това представлява нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Твърди, че нарушението е съществено, тъй като е довело до погрешен правен резултат, като то е в противоречие и със задължителна съдебна практика на ВКС по този въпрос: "Съдът е длъжен да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. " [Решение № 68 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2012 г., II т. о., ТК] Сочи, че само след цялостната преценка на доказателствения материал поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.

[Решение № 210 от 09.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1115/2017 г., I т. о., ТК] Сочи, че в обжалваното решение липсват мотиви, от които да бъде установено, че първоинстанционният съд е преценил поотделно и в съвкупност събраните доказателства за правнорелевантните за спора факти, за да може да се извърши проверка от въззивната инстанция обосновано ли е приел едни факти за доказани, а други е отхвърлил като недоказани.

Смята, че съдът, който е задължен да установи правилно фактите и да ги прецени от гледище на закона, трябва конкретно, ясно и точно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и когато по делото са събрани разноречиви доказателства, следва мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не. [Решение № 317 от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 796/2018 г., II т. о., ТК], което съдът също не е сторил.

Счита, че тези нарушения, които опорочават постановения съдебен акт, са следствие от поредица допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда, които ще бъдат аргументирани по-долу в жалбата.

Твърди, че в производството пред РС-Троян са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила още при докладване на делото - чл. 146 ГПК, които са довели пряко до постановяването на неправилно решение.

Излага, че Чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК изисква съдът да даде в доклада си по делото правна квалификация на правата и възраженията на страните в процеса. Сочи, че в доклада по делото (Определение № 260196 от 02.12.2020 г.) съдът квалифицира правата на ищеца по чл. 422 ГПК, но е приел, че са предявени обективно съединени осъдителни искове, основани на гестия (чл. 61 ЗЗД).

Счита, че искът по чл. 422 ГПК категорично не е от категорията на осъдителните искове - арг. от чл, 415, ал. 3, предл. 1 ГПК. Твърди, че в процеса ищецът е следвало да установи вземането си, произтичащо от претенция по чл. 61, ал. 3 ЗЗД вр. с чл. 59 ЗЗД, за която е имал издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Сочи, че в исковата си молба ищецът е изложил обстоятелствата, на които 3 основава иска си, както и доказателствата в подкрепа на фактическите и правните си твърдения. От друга страна смята, че ответникът с отговора на исковата молба също е изложил обстоятелствата, на които основава възраженията си, и доказателствата за тях.

Счита, че към момента на докладване на делото съдът е разполагал с възможност да установи, че гесторът е направил разноски за имот, собственост на доминуса, на които разходи доминусът вероятно се е противопоставял - т.е. още към този момент е било необходимо да се квалифицира правилно материалната претенция на ищеца, положена в основанието на установителния иск и това не е направено от съда.

Твърди, че съдът е допуснал нарушение и при разпределяне на доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти. Сочи, че в посоченото по-горе определение, с което съдът е извършил доклад по делото, той се е ограничил до посочване на чл. 154 ГПК, като на практика е цитирал разпоредбата на закона, но без да извърши реално, подробно и конкретно разпределяне на доказателствената тежест като укаже в доклада си коя страна кои подлежащи на доказване конкретни факти по спора следва да установи в процеса по съответния процесуален ред.

Смята, че е нарушена и императивната норма на чл. 146, ал. 2 ГПК, която задължава съда да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Сочи, че след като е разполагал с правните и фактически твърдения на страните и с приложените от тях доказателства, ако е бил квалифицирал правилно претенциите на ищеца и възраженията на ответника по чл. 61, ал. 3 ЗЗД вр. с чл. 59 ЗЗД, съдът е следвало да укаже на ищеца да ангажира доказателства за размера на обедняването си, както и за размера на обогатяването на ответника, като са ангажирани единствено доказателства за обедняването на ищеца - приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Твърди, че вън от горното, съдът е могъл да стигне до извод, че за изясняването на размера на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника са необходими специални знания, за които е следвало да бъде изслушана експертиза, като той е могъл да укаже на ищеца, че следва да ангажира съдебна експертиза за установяване на размера на обогатяването на ответника, а също е могъл да назначи и служебно такава, като възложи разходите на ищеца - чл. 195, ал. 1 ГПК и като не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства и не е събрал необходимите в процеса доказателствени средства за изясняването на тези факти, съдът се е поставил в невъзможност да постанови правилно решение по спора.

Твърди, че с въззивната жалба може да бъде поискано събирането на доказателства за правнорелевантни факти, за които в доклада не са дадени указания относно разпределение на доказателствената тежест или за такива, за които не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. [Решение № 54 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2013 г., IV г. о., ГК| като такова е и правилото на чл. 266, ал. 3 ГПК, като неуказаните за доказване факти в нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК не се преклудират. [Решение № 310 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2009 г., II г. о., ГК]

В този смисъл твърди, че тъй като въззивната жалба съдържа "обосновани 4 оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на отиосими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания" [Решение № 16 от 08.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 973/2018 г., II т. о., ТК]

Изтъква, че ако съдът, действащ като втора инстанция по същество, квалифицира материалните претенции на ищеца, на които той основава установителния си иск, като такива с правно основание чл. 61, ал. 3 ЗЗД вр. с чл. 59 ЗЗД, то следва да се укаже на жалбоподателя ангажирането на експертиза, която да отговори на въпроса относно размера на обогатяването на ответника с извършените разходи от ищеца.