Решение № 1633 от 13.07.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 427/2026
- Вид
- Решение № 1633
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Кирил Чакъров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5, изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1633
Перник, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - V състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ административно дело № 20267160700427 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано по жалба на И. Ц. И., [ЕГН], адрес: [населено място], област П., чрез адв. И. М. – АК П***, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. *, офис * срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) GPAM № 1345361 от 19.05.2026г. на К. Р. В. на длъжност м*** към сектор „П****“ при О*** на М*** – П***, с която, на основание чл. 171, т. 1, б „з“ пред. „бб“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 3 месеца.
Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, поради неясно правно основание, неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение и допуснати процесуални нарушения. В частност сочи, че обжалваната ПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б „з“ пред. „бб“, но в същата липсва уточнение, коя конкретна хипотеза на чл. 175, ал. 1 ЗДвП е приложена, тъй като цитираната разпоредба съдържа шест различни нарушения, а административният орган не е посочил, кое от тях е извършено. В тази връзка твърди, че от обстоятелствената част на заповедта, не може еднозначно да се установи, кое точно нарушение е прието за извършено, съответно липсата на ясно описание на нарушението, нарушава правото му на защита и прави акта немотивирам. Според жалбоподателя описаните факти, по-скоро биха попаднали в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (ПТП само с материални щети), която обаче не е посочена, нито в АУАН, нито в оспорената заповед. Заявява, че събраните, в хода на административното производство, доказателства не установяват по безспорен начин извършването на твърдяното нарушение, поради което липсва и основание за налагане на ПАМ. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата, представя преписката по издаване на оспорения административен акт със съпроводително писмо вх. рег. № 1837 от 09.06.2026г., като в същото застъпва и становище по съществото на спора. В частност заявява, че жалбата е недопустима, поради просрочие, алтернативно счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на изискванията на закона. По изложените съображения, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави и възражение за прекомерност по отношение на претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки вх. рег. № 2****от 07.07.2026г., в които жалбоподателят, чрез адвокат И. М. – АК П****, заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения, развива допълнителни аргументи в подкрепа на съжденията си и моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като представя и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – К. Р. В. на длъжност м**** към сектор „П****“ при О*** на М*** – П****, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт Д. П.. Процесуалният представител оспорва жалбата, поддържа становище, че издаденият акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при наличието на предвидените в закона основания за издаването му. По изложените съображения, моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – П*****, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3705762 от 19.05.2026 г., съставен от К. Р. В., на длъжност м**** към сектор „П***** при О***на М*** – П*** (лист 19), в присъствието на свидетелите В. М. Д. и Б. Е. Б. е установено, че на 18.05.2026 г., около 21:30 часа, в [населено място], общ. К***, област П****, по [улица], към бившата фурна, по данни на свидетели и предоставен видео материал от центъра на селото, И. Ц. И., управлява товарен автомобил, [Марка], модел „Т*** рег. № [рег. номер], собственост на ЕТ „Ц****“, БУЛСТАТ 83*****, като при старата фурна, водачът не контролира ППС, което управлява и с дясната си предна част, удря в задната дясна част паркираното ППС - „****“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. М. Д., непосредствено след това при маневра на „заден ход“, не съобразява поведението си спрямо другия паркиран автомобил - „П****“, с рег. № [рег. номер], собственост на Е. И. Ч., като ударя и него, в задна дясна част, с управлявания товарен автомобил. С описаното реализира ПТП, с материални щети, след което И. Ц. И. не спира, за да установи щетите от ПТП, не уведомява компетентната служба на М**** и не остава на място до пристигане на компетентните органи. Извършеното от водача е окачествено като нарушение на чл. 20, ал. 1, чл. 40, ал. 1, пр. 2, чл. 123, ал. 1, т. 1, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“от ЗДвП, със съставянето на АУАН е иззето СУМПС на водача. Актът е връчен на И. Ц. И., в условията на отказ.
Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ GPAM № 13****от ****, предмет на настоящия съдебен контрол, К. Р. В. на длъжност м*****, прилага спрямо И. Ц. И. принудителна административна мярка – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 3 месеца. От фактическа страна ЗППАМ е мотивирана с констатациите, обективирани в обстоятелствената част на (АУАН) серия GA № 370**** от ****, като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б „з“ пред. „бб“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на И. Ц. И. на 19.05.2026 г., в условията на отказ, (разписка лист 20), жалбата срещу същата е депозирана, чрез лицензиран пощенски оператор, директно пред съда на 01.06.2026 г.
Като доказателства относими към предмета на делото, се приобщиха още: Сведения на И. Ц. И. (лист 21), от който се установява, че същият заявява, че на дата 18.05.2026 г., около 21:00 часа, в [населено място], управлява товарен автомобил „****модел „Т*****, рег. № [рег. номер] и по непредпазливост, докато извършва маневра на заден ход, удря друг автомобил, но не е разбрал за случилото се; Сведения на С. Б. Ч.; Сведения на В. М. Д., Заповед № 81**** от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 39), с която, в т. 1.3, съответно т. 1.3.3, са определени да осъществяват контрол по ЗДвП полицейските органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 или т 2 от ЗМВР (патрулно-постова дейност), включително в О****, в рамките на обслужваната територия; Заповед № 31**** от 28.02.2022 г. на директора на О**** – П***(л. 25), в която в, т. 1.8, са определени служителите в ****, които могат да прилагат, с мотивирана заповед, ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП - включително младшите автоконтрольори от СПП в ООП при О****; Заповед № 313*** от 17.12.2025 г. на директора на О***на М*** (л. 43), с която в т. 9, са определени да прилагат с мотивирана заповед – ПАМ, по реда на Глава шеста от ЗДвП, включително м*** в сектор „П*** при О****и Служебна бележка № 31**** от 03.07.2026 г. (л. 45), издадена от началник „ЧРПО“ при О**** – П***, в уверение на това, че към 19.05.2026г., младши инспектор К. Р. В. изпълнява длъжността м**** I степен в група ОДПКПД (Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност) в СПП към ООП (Отдел „О**** п*****“) при О***– П***, която длъжност изпълнява и към момента на издаване на документа.
С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Неоснователни са доводите на ответника, за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което се установява от датата на връчване на оспорения акт - 19.05.2026г., съответно датата на изпращане на жалбата, с лицензиран пощенски оператор, до съда – 01.06.2026г. Изхожда от страна с правен интерес, насочена е срещу подлежащ на съдебно оспорване акт и отговаря на изискванията по чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, съображенията за това са следните:
Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, не е спорно, което се установява и от приложените по делото доказателства, че атакуваният административен акт е издаден от К. Р. В., изпълняващ към датата на издаване на ЗППАМ – 19.05.2026 г., младша изпълнителска длъжност, с наименование „младши автоконтрольор“, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“, в група ОДПКПД в СПП към О***** – служба определена от министъра на вътрешните работи (т. 1.3, съответно т. 1.3.3 на Заповед № 812**** от 02.12.2021 г.) да осъществява контрол по реда на ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощен на свой ред и от директора на О***** по силата на Заповед № 31*** от 28.02.2022 г. и Заповед № 3****от 17.12.2025 г., в посоченото му длъжностно качество да прилага с мотивирана заповед ПАМ, включително по чл. 171, т. 1, б „з“ пред. „бб“ от ЗДвП. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са както правното основание за упражненото правомощие, така и факти за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, в една от хипотезите по чл. 171, т. 1, б „з“ пред. „бб“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца. Неоснователно е възражението за липса на конкретни мотиви в оспорения акт. Издаването на заповедта и налагането на ПАМ се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН серия GA № 37**** от 1****г., поради това е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Доколко фактите отговарят на дадената правна [жк], е предмет на преценка в следващите редове на съдебния акт. С оглед изложеното, не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорения административен акт. Не е налице соченото в жалбата процесуално нарушение, обосновано с твърдения, че в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, административния орган не е посочил, коя от хипотезите на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП е приета за приложима. Цитираната разпоредба предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и глоба 200 лв. За водач, 1. който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места; 2. който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право; 3. който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; 4. който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението; 5. който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие; 6. който при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство и който управлява моторно превозно средство в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение. Действително органът не е посочил, коя точно хипотеза е приложима в случая, но с оглед на подробното описание на извършеното нарушение, както и с оглед на факта, че в оспорената ЗППАМ изрично е отбелязана и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП, съдът намира, че волята на органа относно допуснатото нарушение, е била ясна. Безспорно цитираните разпоредби на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“от ЗДвП, са неотносими към конкретния случай, доколото липсват пострадали хора, но предвид факта, че самият жалбоподател, заявява в сведенията си, че на посочената дата, час и място, по непредпазливост, докато извършва маневра на заден ход, удря друг автомобил, говори, че той е бил наясно с вмененото му нарушение, съответно не е накърнено правото му на защита. Не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/236ca54e-a1d7-4885-8f72-67308426afc6