Решение № 17833 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17833 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110138360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „*****************” ЕАД, с която са предявениобективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът М.

С. К. дължи на ищеца следните суми: 516,49 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за периода от 27.06.2025г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 11.06.2025 г. в размер на 91,27 лева; 34,54 лв. сума за дялово разпределение за периода от 30.09.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за периода от 27.06.2025г. до изплащане на вземането, както и 8,15 лв. мораторна лихва за периода от 16.11.2022г. до 11.06.2025г.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва подадените искове по основание и по размер. Поддържа, че няма неплатени задължения, считано от 01.10.2022г. Поддържа се и че част от вземанията, дължими за периода от 01.05.2021г. до 27.06.2022г., са погасени по давност. Моли, исковете да бъдат отхвърлени в едната си част поради плащане на вземанията, а в другата поради погасяването им по давност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че процесния топлоснабден имот е бил придобит с договор за покупко-продажба от 16.03.1994г., по реда на Наредбата за държавни имоти, от майката на ответника Е.Ч.К. по време на брака й със С. К., като след 1 развода им през 2003г., всеки от тях двамата прехвърлил притежаваните 1/2 ид.ч. от СИО след прекратяването й върху процесния апартамент на ответника, който към 2015г. /преди исковия период/ е станал негов едноличен собственик.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

Поради това и на осн. сочената императивна норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, съдът приема, че ответникът е клиент на ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за битови цели за процесния имот в исковия период. Видно от събраните по делото писмени доказателства и партидата за процесния недвижим имот се води на името на ответника. Установява се от събраните писмени доказателства и че сградата в исковия период е топлоснабдена и че в същата е въведено и дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици. Съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия за битови цели е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват клиента, дори и без да ги е приел изричносъгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на общите условия.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.

В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.

На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия,отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост.

2

Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация.

Съгласно Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСГК ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 12.03.2014 г. /възпроизведени в тези от 2016г. и 2020г./ купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача (което в случая не се оспорва). В този случай продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки (чл.

33, ал. 4 ОУ).

В случая, падежът на прогнозните вземания за част от топлинните периоди едностранно е изместен от търговеца за след датата на общата фактура т.е. за следващата година. Общата фактура за сумите за отоплителен сезон 2022/2023г. е издадена на 30.06.2023г. По идентичен начин са определени и дължимите суми за отоплителен сезон 2023/2024г., като общата фактура е издадена на 30.06.2024г.

Ответникът е представил писмени доказателства за платени към ищеца суми за топлинна енергия. Съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът изцяло кредитира, след извършена проверка на книжата по делото, в т.ч. представените от страните и от ТЛП, както и след извършена справка в счетоводството на ищеца, се установява, че общия размер на начислените суми за исковия период за процесния недвижим имот е сумата от 651,77 лв., като вещото лице е посочило отделните пера - за главници и за лихви. Вещото лице е изчислило дължимата сума, като е съобразило плащанията извършени от ответника и начина, по които са съотнесени при погасяването на отделните вземания. Взети са предвид и изравнителните сметки, както и дължимата сума за връщане.

За периода от м.05.2021г. до м.04.2022г., общата дължима сума за главницата за топлинна енергия, формирана като от начислената сума са извадени сумата, дължима за връщане на ответника, както и сумата по извършените плащания, е равна на нула лева по издадена обща фактура - /Таблицата на стр.4 от заключението/.

За периода от м.05.2022г. до м.04.2023г., общата дължима сума за главницата за топлинна енергия, формирана като от начислената сума са извадени сумата, дължима за връщане на ответника, както и сумата по извършените плащания, е равна на 240,28 лева по издадена на 3

30.06.2023г. обща фактура - /Таблицата на стр.4 от заключението/.

За периода от м.05.2023г. до м.04.2024г., общата дължима сума за главницата за топлинна енергия, формирана като от начислената сума са извадени сумата, дължима за връщане на ответника, както и сумата по извършените плащания, е равна на 267,93 лева по издадена на 30.06.2024г. обща фактура - /Таблицата на стр.4 от заключението/.

Налице са и две изравнителни сметки от м.10.2022г. в размер на 4,38 лв. и м.08.2024г. в размер на 3,90 лв.

Общата дължима сума за главница за топлинна енергия възлиза на 516,49 лв. Видно от посоченото в заключението по ССчЕ, сумата е начислена считано от м.05.2022г. до м.04.2024г., като за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г., вещото лице е посочило, че в действителност за начислените суми фактура не е била издавана, тъй като са погасени чрез плащания от ответника, както и чрез сума, дължима за връщане от предходен период.

За периода м.05.2022г. до м.04.2024г. /разделен на два под периода/, за който е начислена процесната сума за главница за топлинна енергия в общ размер на 516,49 лв., са издадени две общи фактури - на 30.06.2023г. и на 30.06.2024г., както и две изравнителни сметки от м.10.2022г. в размер на 4,38 лв. и м.08.2024г. в размер на 3,90 лв., като съгласно общите условия, вземанията по тях са станали изискуеми след тяхното издаване, т.е. същите не се явяват погасени по давност.

По отношение на възражението за настъпила давност на вземанията за периода от 01.05.2021г. до 27.06.2022г., за които фактура не е била издавана, тъй като са погасени чрез плащания от ответника, както и чрез сума, дължима за връщане от предходен период, съдът приема, че за вземанията, чиято изискуемост е следвало да настъпи в периода от 01.05.2021г. до 27.06.2022г., са погасени по давност.

По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, съдът намира че същата следва да бъде отхвърлена в цялост като недължима. Това е така, тъй като от писмените доказателства се установи, че са издадени две отделни общи фактури за всеки отоплителен период с дата 30.06.2023г. и 30.06.2024г. Преди датата на тяхното издаване обаче вече е изтекъл 45 дневния срок съгласно ОУ, от които е изискуемо вземането за последния месец от отчетния период /м.04 от съответната година/. Не се установява и че издадените общи фактури и изравнителни сметки да са връчени на ответника, респ. да е изтекъл срокът за възражения по тях, поради което е било обективно невъзможно изпълнението на задълженията в посочения в ОУ, в 45 дневния срок след периода, за които се отнасят общите фактури, поради което е налице хипотеза на забава на кредитора - ищец по делото по см. на чл.95 и чл.96 от ЗЗД, с оглед на което не следва да се приеме за основателно, че е възникнала забава от страна на длъжника - ответник по делото.

Претендираната главница за дялово разпределение се явява основателна за процесния период, в посочените в исковата молба, размери, като неоснователна е обаче претенцията за мораторна лихва върху нея, защото в общите условия не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след нарочна покана до длъжника/те, за каквато данни по делото няма.

По разноските.

4

С оглед изхода от настоящия правен спор, правото да получат разноски възниква и за двете страни, като такива следва да бъдат присъдени единствено на ищеца, с оглед изрично отправеното искане за това. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 191,05 евро.