Определение № 2517 от 24.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2517 гр. Варна, 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501432 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 11500/07.05.2024г. от „ПС ГАРД“ ЕООД, чрез адв. Т.

К., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение № 279/20.03.2024г., поправено с решение № 289/21.03.2024г., в частта за разноските. С молбата се твърди неправилно изчисляване на присъдените разноски, иска се преизчисляването им и присъждане на сторени пътни разходи към разноските по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна С. Ц. Г., чрез адв. Д. М., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, представила в срок списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба вх. № 83193/01.12.2022г. на „ПС Гард“ ЕООД, ЕИК 130981137, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ № 19, представлявано от управителя Тодор Георгиев Мавродиев, чрез адв. Т. К. от САК, срещу решение № 3272 от 31.10.2022г., постановено по гр.д. № 16381 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, ХХХ-ти състав, в частите, с които са уважени предявените от С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.

Варна, ул. „Калина" № 6, ет. 2, ап. 4 срещу въззивника искове с правно основА.е чл. 344, ал.

1, т. 1-3 от КТ, чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, чл. 261 от КТ, чл. 264 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С решение № 279/20.03.2024г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл по валидността и допустимостта на обжалваното решение № 3272 от 31.10.2022г., постановено по гр.д. № 16381 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна . По отношение да правилността му въззивният съд е формулирал съответен диспозитив по всеки един от многото предявени 1 кумулативно съединени искове.

В частта за разноските въззивният съд е стигнал до правен извод, че двете стрА. имат право на такива, определени съразмерно с уважената, респ. отхвърлена част от исковете, като се държи сметка, че са предявени както искове с неимуществен, така и такива с имуществен характер. Поради обстоятелството, че от приобщените по делото договори за правна защита и съдействие не може да се извлече информация за това – коя част от платените адвокатски възнаграждения за кой от исковете се отнася, съдът е преценил, че разноските от този вид следва да се разделят на по две равни части. Една част за неоценяемите искове, а другата – за паричните такива. Съдът е приел, че не следва да присъжда разходи за пътуване на процесуалния представител, поради това, че същите не представляват разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал.1 от ГПК. Съдът, също така, е намалил сумата, която ответникът е бил осъден да плати на Районен съд Варна, представляваща сбор от държавна такса по производството по спора с трудов характер и възнаграждение за вещото лице, изготвило ССЕ по делото.

Съдът намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. Липсва основА.е да бъде променен правния извод за това, че пътните разходи не се включват в разноските по производството, които подлежат на присъждане по реда на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, което да мотивира съда да измени акта по същество в тази му част.

По отношение на искането за изменение на размера на присъдените разноски за правна защита и съдействие, сторени от стрА.те, съдът намира, че искането също следва да бъде оставено без уважение. Този извод въззивният съд извежда, доколкото най - общо основА.е да се допусне изменение на решението в частта за разноски е налице в случаите, когато е изчислен погрешно техния размер; липсва или е налице непълно произнасяне по искането или не е съобразено изявено възражение за прекомерност. В случая не е налице нито една от тези хипотези. Исковете с неимуществен характер по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ са уважени. По исковете с имуществен характер въззивният съд се е произнесъл, както следва: искът по чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ е отхвърлен в целия му претендиран размер от 1600,40 лв.; искът с правно основА.е по чл.262, ал.1, т.4 от КТ е отхвърлен също в цялост за сумата от 1116,34 лв.; искът с правно основА.е чл. 261 от КТ е уважен до размера от 52 лв., като за разликата от тази сума – до пълния размер на претенцията от 118 лв. е отхвърлен; искът с правно основА.е по чл. 264 от КТ е уважен в цялост за сумата от 156,88 лв. Акцесорните искове за присъждане на лихви са уважени, респективно отхвърлени съразмерно. Искът с правно основА.е в чл. 224, ал.1 от КТ с размер 1091,10 лв. (след изменението му) не е разгледан от ВРС, защото условието за евентуалното му разглеждане не се е сбъднало. Видно от горното имуществените претенции са уважени до 7,52% от пълния им общ размер. Въз основа на това на ищеца са присъдени разноски за първата и въззивната инстанции в размер на половината от платената по договор сума за процесуално представителство – за изхода от спора по неимуществените претенции, заедно със 7,52 % от останалата половина, която съдът е приел, че е платена за съдействие по 2 имуществените такива. На ответника са присъдени разноски, съотносими към 92,48 % от половината на платените от него суми - за защита по исковете с имуществен характер за двете инстанции.

С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11500/07.05.2024г. от „ПС ГАРД“ ЕООД, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение № 279/20.03.2024г., поправено с решение № 289/21.03.2024г., постановено по в. гр. дело № 1432/2023г. по описа на ВОС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на стрА.те, по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3