Решение № 2166 от 01.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2166 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100510107 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба от 31.05.2023 г., подадена от С. К. Н. и Т. А. Н. – ответници по гр. дело № 23125/2013 г., Софийски районен съд, 50 състав срещу постановеното по него Решение № 20089814/05.05.2023 г., с което е обявена за относително недействителна по отношение на ищеца „Централна кооперативна банка“ АД сключената на 12.04.2011 г. между ответниците покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в м.

„Дабо“, с. Войнеговци с площ 3 401 кв.м. за сумата от 1 000 лв. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 61, 30 лв., представляваща разноски по делото.

В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил в цялост доказателствата по делото. Сочи се, че между предявяването на исковата молба и постановяването на решението са изминали десет години, в който период има промяна във взаимоотношенията между страните.

Поддържа се, че страните по атакуваната сделка са бивши съпрузи и липсват доказателства, че живеят заедно и че ответницата Н. е знаела за задълженията. Твърди се, че продажбата на поземления имот е извършена преди обявяване предсрочната изискуемост, обявена на 12.04.2011 г. Счита се за неоснователен отказа на съда да спре производството. Поддържа се, че решаващият състав е следвало да установи в каква степен вземането на ищеца е било изплатено.

Въз основа на изложеното се иска обявяване на решението за недопустимо предвид посоченото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2019 г., ОСГТК на ВКС, тъй като между страните има висящо производство по гр. дело № 8762/2012 г., Софийски градски съд, I-17 състав и връщането му за разглеждане от друг състав на съда.

Евентуално се иска отмяната му като неправилно.

Насрещната страна „Централна кооперативна банка“ АД счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че направените доказателствени искания 1 са неотносими към фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. Направеното искане за спиране на производството било безпредметно предвид окончателното решаване на спора по посоченото дело. Иска потвърждаване на процесното решение. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът намира следното:

Производството по гр.д. № 23215/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав е образувано по Искова молба с вх. № 10502/31.05.2013 г. подадена от „Централна Кооперативна Банка“ АД, в която се твърди, че на 12.04.2011 г. ответниците С. К. Н. и Т. А.

Н. сключили Договор за покупко-продажба, съдържащ се в Нотариален акт № 123, том I, рег.

№ 2472, дело № 108/2011 г. на нотариус с рег. № 343 на НК с район на действие Софийски районен съд, вписан под № 178, т. 33, дело № 7141/2011 г. на Служба по вписванията – София, с който С. К. Н. /продавач/ продал на Т. А. Н. /купувачка/ свой собствен недвижим имот, представляващ пасище с площ от 3 401 кв.м., намиращо се в землището на с.

Войнеговци, район Нови Искър, местност „Дабо“ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войнеговци, одобрена със Заповед № РД – 18 – 4/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а по нотариален акт – пасище мера, VI категория земя, съставляващ имот № 010430 по плана за земеразделяне на с.

Войнеговци в м. „Дабо“ с площ 3 401 кв. м., за сумата от 1 000 лева. Посочено е, че ответникът С. Н. е страна с ищеца по Договор за банков кредит № 42317КР-АА0657/08.07.2008 г. Поради неизпълнение на задълженията кредиторът се снабдил с изпълнителен лист от 12.10.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 37095/2011 г., СРС, 59 състав срещу „С. К.-Н“ ЕООД на следните суми: 288 516, 63 евро – главница, заедно със законна лихва от 29.08.2011 г. до изплащане на сумата; 23 165, 09 евро – договорна лихва за периода 10.01.2011 г. – 28.08.2011 г.; 4 828, 08 евро – наказателна лихва за периода 21.04.2011 г. – 28.08.2011 г. и 19 021, 19 лв. – разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20118500400493 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ. Към 27.05.2013 г. вземанията на банката по цитираното изпълнително дело възлизали на сумата от 426 742, 28 лв. Ищцовото дружество се явявало кредитор на ответника С. К. Н. и по Запис на заповед, издаден на 7.07.2008 г. от „С. К.-Н“ ЕООД, авалиран от едноличния собственик и управител – ответника С. Н., издаден във връзка с Договор за банков кредит № 42317РО – АА – 0135/08.07.2008 г., предявен с нотариална покана, връчена на длъжника на 9.09.2011 г. за сумата от 261 250 лв. Поради неплащане в срок, банката се е снабдила с изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 40359/2011 г. на СРС, по който било образувано изпълнително дело № 20128500400147 на ЧСИ А.Б.. Поради подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК, съдът констатирал спирането на изпълнението, а в законоустановения срок, банката предявила иск по чл. 422 ГПК за вземането си, производството по който е висящо. По това изпълнително дело вземането на банката към 27.05.2013 г. възлизало на сумата в размер на 327 832, 68 лева. Твърди се, че в хода на изпълнителните дела – на 12.04.2011 г. – длъжникът се е разпоредил със собствен недвижим имот за сумата от 1 000 лева. С атакуваната сделка кредиторът-ищец се считал за увреден, тъй като се намалявало имуществото на ответника-С. Н., с което се затруднявало удовлетворяването на вземанията на кредитора и възможността за принудително изпълнение върху този имот. Длъжникът не притежавал друго недвижимо имущество. Купувач на имота била ответницата Т. Н., явяваща се съпруга на ответника С. Н.. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба съпругата на длъжника знаела за увреждащия характер на сделката. Бракът им бил прекратен с фиктивен развод, но двамата продължавали да живеят заедно и ответницата продължавала да носи брачната си фамилия.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, с които се оспорва предявения иск. Наведени са идентични възражения, основани на едни и същи съображения. Посочват, че са бивши съпрузи, а твърденията, че живеят на семейни начала са голословни; че отпуснатите от банката кредити са били надлежно обезпечени с ипотека на недвижим имот, който имот е послужил за удовлетворяване вземането на банката – тя го е придобила на много занижена стойност, като продавайки го след това е спечелила суми, надвишаващи дължимите.

2

По делото е приет Договор за банков кредит № 42317КР-АА-0657, сключен на 08.07.2008 г. между кредитора „Централна кооперативна банка“ АД и кредотополучателя „С. К.-Н“ ЕООД с предмет предоставянето на кредит в размер на 365 000 евро. На същата дата е сключен Договор за поръчителство към Договор за банков кредит № 42317КР-АА0657/08.07.2008 г. между кредитора „Централна кооперативна банка“ АД и поръчителя С. Н. за обезпечаване на кредит на стойност 365 000 лв. Приета по делото е и Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 37095/2011 г. по описа на СРС, 59 състав за сума в размер на 288 516, 63 лева, 23 165, 09 евро – договорна лихва, 4 828, 08 евро – наказателна лихва. С изпълнителен лист от 12.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 37095/2011 г. на СРС, 59 състав солидарните длъжници С. К. Н. и „С. К.-Н“ ЕООД са осъдени да заплатат на банката-ищец, солидарно сумата от 288 516, 63 евро – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2011 г., 23 165, 09 евро – договорна лихва, 4 828, 08 евро – наказателна лихва и 19 021, 19 лв. – разноски по делото.

Пред ЧСИ с рег. № 850 било образувано изпълнително дело № 20118500400493 въз основа на молба на „Централна кооперативна банка“ АД и представен изпълнителен лист издаден по ч. гр. дело № 37095/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.

По делото е приет Договор за банков кредит № 42317КР-АА-0135, сключен на 08.07.2008 г. между кредитора „Централна кооперативна банка“ АД и кредотополучателя „С. К.-Н“ ЕООД с предмет предоставянето на кредитна линия с лимит в размер на 250 000 лева. На дата 07.07.2008 г. „С. К.-Н“ ЕООД е издал Запис на заповед за безусловно плащане в полза на „Централна кооперативна банка“ АД на сума в размер на 265 000 лева, която сума била платима за срок от 38 месеца от датата на издаване. Авалист по Записа на заповед е С. Н.. С Нотариална покана, връчена на С. Н. и „С. К. -Н“ ЕООД на дата 12.09.2011 г., посочените лица са поканени в качеството им на солидарни длъжници да заплатят на „Централна кооперативна банка“ АД в седмодневен срок от получаване на поканата сума в размер на 261 250 лева, дължима по Запис на заповед. По ч. гр. дело № 40359/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК за сума в размер на 261 250 лв. – главница по Запис на заповед от 07.07.2008 г., заедно със законна лихва от 21.09.2011 г. и за сума в размер на 9 225 лв. – съдебни разноски. Пред ЧСИ с рег. № 850 било образувано изпълнително дело № 20118500400147 въз основа на молба на „Централна кооперативна банка“ АД и представен изпълнителен лист издаден по ч. гр. дело № 40359/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав.

Според Удостоверение от СО, дирекция МДТ „Нови Искър“ данъчната оценка на имота е в с. Войняговци, местност „Дабо“ е в размер на 289, 30 лв. към 01.07.2013 г.

По делото е приет и Договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ се в Нотариален акт № 123, том I, рег. № 2472, дело № 108/2011 г. на Ц.К. – пом. нотариус по заместване на Г.Й.-Д. – нотариус с рег. № 343 на НК с район на действие Софийски районен съд, с който С. К. Н. продал на Т. А. Н. собствен недвижим имот – пасище – мера, VI категория земя, съставляващ имот № 010430 по плана за земеразделяне на с. Войнеговци в м. „Дабо“ с площ 3 401 кв. м.

Въз основа на тези доказателства първоинстатнционният съд е постановил своето решение, с което е приел за доказано качеството на кредитор на ищцовото дружество и качеството на длъжник на ответника С. Н. като солидарен длъжник на „С. К.-Н“ ЕООД.

Прието е за безспорно, че страните по разпоредителната сделка са съпрузи към момента на сключването й. Направено е позоваване на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Прието е, че сделката има увреждащ характер поради което същата е обявена за относително недействителна спрямо ищеца.

Пред въззивната инстанция е представено решение от 28.03.2016 г. постановено по гр. дело № 8762/2012 г. по описа на СГС, I-17 състав, с което е признато за установено, че С. Н. в качеството му на авалист дължи на „Централна кооперативна банка“ АД сума в размер на 261 250 лв., представляваща главница по Запис на заповед от 07.07.2008 г., за която суми била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.

3 гр. дело № 40359/2011 г. по описа на СРС, 64 състав, потвърдено с Решение № 2387/20.11.2017 г., постановено по т. дело № 2003/2017 г. по описа на Апелативен съдСофия, Търговско отделение, III-ти състав и Определение № 582/28.09.2018 г., постановено по к. търг. дело № 861/2018 г., ВКС, II-ро Търговско отделение.

Приети по делото пред въззивната инстанция са Постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп. дело № 20118500400493 по описа на ЧСИ с рег. № 850 с длъжник С. Н. и Постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп. дело № 20118500400147 по описа на ЧСИ с рег. № 850 с длъжник С. Н..

Пред въззивната инстанция е прието заключението на ССчЕ, в което е посочено, че към 29.01.2024 г. задължението по изп. дело № 493/2011 г. е в общ размер на 480 210, 26 лв., а задължението по изп. дело № 147/2011 г. е в общ размер на 622 355, 83 лв.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: