Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260032 от 07.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 775/2020
Вид
Решение № 260032
Подписан
07.01.2021
В сила
20.03.2023
Състав
ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ … гр. София, 07.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 775 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът М.Н.О.твърди, че в резултат на проведена обществена поръчка с ответника е сключен рамков договор и договор от 19.12.2018 година за доставка на автобуси, като ответникът е доставил автобусите със забава, поради което е възникнало правото за ищеца на неустойка по чл. 18 от договора. Твърди и че е усвоил представената в изпълнение на договора банковата гаранция, като 90 % от нея е прихванал с вземането си за неустойка, а останалите 10% е удържал за неизпълнение задължението на ответника за продължаване валидността на гаранцията, обезпечаваща гаранционно обслужване на автобусите. Претендира и лихва за забава върху вземането за неустойка.

Претендира разноски и законна лихва.

Ответникът А.И.Х.Г. ЕООД оспорва исковете. Възразява, че е изпълнил задължението си по договора дори преди уговорения срок, като е доставил автобусите във Военното формирование, но възложителят не е изпълнил задължението си да ги приеме, с което именно свое бездействие кредиторът е изпаднал в забава. Сочи, че не е налице виновно неизпълнение, а неизпълнението се дължи единствено поради неоказано съдействие и неизпълнение на възложителя да приеме работата. Твърди, че с писма от 05.03.2019 година и от 08.03.2019 година е уведомил възложителя, че има готовност за доставка и за определяне дата и час, като същевременно е отразил непълнота в техническата спецификация, тъй като е било налице противоречие между клаузите относно изискуемите документи за преминат технически преглед при доставката на автобуси нов внос и нормативната регламентация в страната в тази връзка. Твърди, че възложителят не е оказал необходимото съдействие чрез предоставяне на указания в тази връзка от датата на доставката в Негушево и до м. Юни 2019 година и приемане на автобусите, съобразно уговореното /вкл. и при наличие на несъответствия/. Претендира разноски.

В производството е предявен и приет за разглеждане и насрещен иск, ищецът по който - А.И.Х.Г. ЕООД - претендира сумата от 110 476,44 лева – неоснователно усвоена от МО банкова гаранция, предоставена за изпълнение на договора за доставка на автобуси, със срок на валидност до 23.10.2019 година. Твърди, че не е налице виновно неизпълнение /вкл. и забавено/ по договора и основание /законово или договорно/ за плащане по гаранцията, по същите, изложени във връзка с първоначалния иск възражения. Претендира нейното връщане. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът по насрещния иск - М.Н.О.- го оспорва, като твърди, че се касае до различни правни институти.

Предявени са първоначални обективно съединени искове по чл. 92 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД и насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за връщане на неоснователно получена по банкова гаранция сума от ответника.

В тежест на ищеца по първоначалните искове е да докаже облигационни отношения с ответника по описания в исковата молба договор, виновно неизпълнение /забавено изпълнение/ от страна на ответника, валидна неустоечна клауза при забава изпълнението задълженията на изпълнителя, размер на дължимата неустойка; начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава. Ответникът следва да докаже възраженията си за точно /вкл. в темпорално отношение/ изпълнение, съобразно уговореното по договора и забава на кредитора /че без необходимо съдействие от страна на ищеца не може да изпълни своите задължения, хипотезата на чл. 95 ЗЗД/.

По насрещния иск ищецът носи тежест да докаже получаването на сумата от страна на ответника в сочения размер, основанието на което е получена сумата и факта, че последното не се е осъществило. Ответникът следва да докаже наличието на основание за плащане по гаранцията.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за установени следните факти. Сключено рамково споразумение след проведена обществена поръчка на 05.12.2018 година и договор за доставка на автобуси от 19.12.2018 година между страните, със съдържанието на представените с исковата молба документи, че ответникът е уведомен от възложителя за претенцията на последния за неустойка поради забава в заявения размер, както и че ответникът е усвоил изцяло предоставената банкова гаранция.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между М.Н.О.като възложител и ответното дружество, като „потенциален“ изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен рамков договор във връзка с проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка от 05.12.2018 година, за доставка на автобуси с брой места за сядане от 46 до 55 /използвани/ срещу възнаграждение. В Техническите приложения и ценови оферти, неразделна част от споразумението са конкретизирани като вид, марка, модел, производител и прогнозни количества автобусите – предмет на споразумението. Според чл. 1 от споразумението, изпълнението на доставките на посочените автобуси ще се извършва на основание сключени конкретни договори с определен изпълнител за времето на действие на споразумението, в които ще се определят единични цени и обща стойност на конкретния договор. В конкретните договори се определя и начинът на плащане.

Въз основа на посоченото рамково споразумение, между страните е сключен и конкретен договор от 19.12.2018 година /л. 60 и сл. от делото/. Същият е за 12 автобуса, марка VDL, използвани, брой места за сядане 50 /Приложение 2 по Рамково споразумение/ и обща стойност по Приложение № 2 към договора от 2 651 434, 56 лева с ДДС /2 209 528,80 лева без ДДС/. Уговореният срок на доставка е 89 дни от подписване на договора /19.12.2019 година/- изтичащ, съответно, на 17.03.2019 година, а мястото на изпълнение/краен получател – военно формирование 52370 Негушево, доставката до което и подписване на приемо-предавателен протокол /подписан от изпълнителя и от представител на крайния получател – за Възложителя и след подписан протокол за оценка на съответствието/, съобразно чл. 6 от договора, води до преминаване на риска върху стоката и според чл. 4, ал. 2 – се счита за датата, на която е извършена доставката. Уговорена е и гаранционна отговорност на потенциалния изпълнител/изпълнителя по споразумението/договора за срок от 6 месеца и пробег от 100 000 километра /Приложение 1 към рамковото споразумение/.

В чл. 8, ал. 1 от договора е уговорено правото на изпълнителя да изисква при необходимост информация от възложителя относно качественото извършване на доставката, а в чл. 9, ал. 2 – задължението на възложителя да осигури фактическо приемане на стоката в срок от 10 работни дни след уведомяване от страна на изпълнителя за дата на доставката.

Видно от приемо-предавателни протоколи /л. 84 и сл./, същите са съставени и подписани в периода 10.06.2019 година – 20.06.2019 година и удостоверяват приемането на доставените 12 броя автобуси от посочените в договора модели. Протоколите са подписани, съобразно договореното в споразумението и в тях са отбелязани забележки относно недостатъци на доставените стоки, най-вече свързани с липсата на съответни инструкции за експлоатация, наличие на разхерметизирани стъклопакети или корозирали части.

По делото не са налице доказателства за упражнено от страна на възложителя право да откаже приемане на автобусите на основание чл. 10, ал. 4 от договора – поради несъответствие с изискванията на договора и да е поискал замяната им със съответстващи такива.

Тук е мястото да се отбележи, че едва в съдебно заседание ищецът навежда доводи за евентуално наличие на несъответствия на приетите стоки с изискванията на договора като причина за неприемането им преди отразените дати на протоколите.

Поради това, тези твърдения и поисканите доказателства във връзка с тях като преклудирани, не са взети предвид и отразени в доклада по делото. Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че заданието касае доставка на използвани автобуси, съпътствани съответно с белезите от обичайното експлоатационно износване. В Приложение 1 от Рамковото споразумение са залегнали необходимите изисквания и характеристики, сред които не се констатира да са отразените в предавателните протоколи забележки, от които да следва извод за несъответствие.

Или, неточно изпълнение, от една страна не е заявено своевременно, а от друга – не се установява и да е налице, като доказателствата по делото установяват именно противното- възложителят е приел доставените автобуси. Възражение за несъответствие на автобусите с изискванията и заложените в договора изисквания не са направени нито при подписване на протоколите, нито преди това, като по делото не е представен документ, изходящ от ищеца в този смисъл.

Видно от писмо на А.И.Х.Г. ЕООД от 19.02.2019 година, дружеството е уведомило М.Н.О., че поради обстоятелството, че автобусите са нов внос, няма обективна възможност за представяне на доказателства, че същите са преминали годишен технически преглед в РБългария до 30 дни преди доставка, като снабдяването с тези документи би оскъпило поръчката и в който смисъл е потърсило съдействие от ответника, съобразно уговореното в чл. 8 от договора и е изразило готовност да извърши необходимите допълнителни действия за снабдяване с тези документи при получаване на съответни указания и насоки за това.

С

Уведомления, получени от М.Н.О.на 06.03.2019 година, изпълнителят е изразил готовност за доставка на автобусите, предмет на договора, считано от 05.03.2019 година, като е предоставило конкретни координати за връзка с оглед осъществяването й. С последващо писмо от 08.03.2019 година, ответникът е посочил и конкретна дата за доставка по договора – 18.03.2019 година. Видно от Писмо от Началника на Военно формирование 52370 – автобусите, предмет на договор № 03-46 от 19.12.2018 година са доставени в базата в Негушево на 17.03.2019 година.

С писмо, получено от А.И.Х.Г. ЕООД на 08.10.2019 година, последният е уведомен за забава в изпълнение задълженията по договора, като е посочено, че автобусите са доставени със закъснение, предвид датите на приемо-предавателните протоколи и е дължима неустойка по чл. 18, ал. 1 от договора от 391 454,86 лева.

Предоставен е срок за заплащането й, като възложителят е посочил и че в противен случай ще задържи съответната сума от гаранцията за изпълнение.

Безспорно е установено и че по искане за плащане от 17.10.2019 година на л. 100 от делото, ищецът е усвоил предоставената от изпълнителя банкова гаранция от 110 476,44 лева по чл. 17 от договора от 19.12.2019 година.

От изброените по-горе предпоставки за уважаване на първоначалните искове, ищецът е доказал облигационни отношения с ответника по описания в исковата молба договор и валидна неустоечна клауза, вкл. в случаите на забавено в темпорално отношение изпълнение на задълженията на изпълнителя. Не се доказа по делото, обаче, твърдяното от ищеца виновно неизпълнение в срока, уговорен между страните. Напротив, от писмените доказателства, неоспорени от страните като документи, се установява, че изпълнителят фактически е доставил в срока до 17.03.2019 година договорените с процесния конкретен договор брой, вид и марка автобуси, съобразно техническите характеристики по приложенията към рамковото споразумение. Предвид липсата на възражение на ищеца относно съответствие на автобусите нито преди, нито след датите, на които са подписани приемо-предавателните протоколи, съдът приема, че доставените такива отговарят на зададените изискванията. В тази насока следва да се отчете, че ищецът не представя Констативен протокол по чл. 10, ал. 4 от договора, а и не твърди да е изготвян такъв. Действително, не са представени и посочените в чл. 5, ал. 2 от Споразумението, протоколи за оценка на съответствието, но доколкото същите са предхождащ приемо-предавателните протоколи документ и липсата им не е отразена в последните, както и предвид, че отразените забележки не са такива за несъответствие с изискванията по договора, а относно актуалното състояние на превозните средства, съдът намира за установено съответствието на автобусите с изискванията и параметрите по договора. По делото не са представени доказателства, касаещи период преди подписване на приемо- предавателните протоколи, които да сочат на такива несъответствие или направени възражения по реда напр. по чл. 10, ал. 2 от споразумението от възложителя.