Решение № 115 от 01.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пловдив, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300502623 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №261548/24.05.2021г. на Пловдивския районен съд, ІV -ти гр. с., поставено по гр. д. № 4504/20г. в частта, с която се допуска съдебна делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АКГК, с адрес на имота: ***, площ от 547 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на ползване: ниско застрояване, стар идентификатор № ***, имот пл.№ 1049, кв. 19 , парцел IX-1049, при съседи: № ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АКГК, с адрес на имота: ***- празно място, с площ от 291 кв.м., трайно предназначение- урбанизирана територия, начин на ползуване- ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № ***, имот пл.№ 1049, кв.19 , парцел Х-1049, при съседи: № ***, ***, 56784.512. 888, 56784.512. 674,

56784.512. 673,която да се извърши между: С. К. Н., ЕГН **********, С. К. Н., ЕГН **********, Е. П. Д., ЕГН ********** и К. П. Н., ЕГН **********, при квоти: 2/6 (две шести) идеални части за С. К. Н., ЕГН **********; 2/6 (две шести) идеални части за С.

К. Н., ЕГН **********; 1/6 (една шеста) идеална част за Е. П. Д., ЕГН ********** и 1/6 1

(една шеста) идеална част за К. П. Н., ЕГН ********** и се отменя на основание чл.

537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 26 от 29.01.2020 г., том I, рег. № 742, нот.дело № 19/2020 г. на нотариус М. С., № 473, с район на действие РС-Пловдив , в частта му, с която Е. П. Д., ЕГН ********** и К. П. Н., ЕГН ********** са признати за собственици на 2/3 (две трети) идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АКГК, при съседи: № ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АКГК, при съседи: № ***, ***, 56784.512. 888, 56784.512. 674, 56784.512. 673, на основание придобивна давност в периода от 03.2004 г. до 26.07.2018 г., изтекла в полза на наследодателя им П.К.Н., починал на *** г.

Жалбоподателите Е. П. Д., ЕГН ********** и К. П. Н., ЕГН **********, чрез адвокат Д.Д. – А. молят съда да отмени решенето на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което отхвърли иска за делба на ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, по съображения подробно изложени във възивната жалба, в хода на устните състезания и в писмена защита.

Въззиваемите страни С. К. Н., ЕГН ********** и С. К. Н., ЕГН **********, чрез адв. Н.А. считат жалбата за неоснователна и молят съда потвърди решението на районния съд. Претендират разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените препис от удостоверения за наследници, се установява, че страните са наследници на общия им наследодател К.С.Н. починал през ***., а М.И.Н. – негова съпруга, починала на ***г. като С.К. Н. и С. К. Н. са техни деца, а Е. П. Д. и К. П. Н. - техни внуци – деца на починалия през 2018г. П.К.Н..

Безспорно е и това, че с нотариален акт за доброволна делба на наследствен имот, съставен на 26.07.2004г. че наследниците на К.С. Н. и М.И. Н. - С.К. Н., С.К. Н. и П. К. Н. са получили по 1/3 ид. ч. от спорните имоти, които от поясненията в отговора на исковата молба подаден от Е.П. Д., става ясно, че са от наследството нейния прадядо – И.Ц.П., който е баща на тяхната баба М.Н. – съпруга на К.С.Н..

Не се спори и относно идентичността на имотите, посочени в дял V-ти от нотариалния акт за доброволна делба от 20.07.2004г. с тези по констативния нотариален акт, а това може да се установи и от площите на двата имота, посочени в отделните актове и скици, както и обстоятелството, че са съседни имоти и тяхното разположение.

Спорният по делото въпрос е придобил ли е чрез давностно владение 2 процесните имоти наследодателя на жалбоподателите П. Н., а след неговата смърт и самите въззивници.

За установяване на това обстоятелство, съдът съобрази на първо място показанията на разпитаните по делото свидетели.

В нотариалния акт, с който се признава, че Е.Д. и К.Н. са придобили правото на собственост върху 2/3 ид. части от спорните имоти е посочено, че началото на давностното владение е месец март 2004г., което е осъществил П.Н., но както се посочи по – горе доброволната делба, при която П., С. и С. Н.и са получили в общ дял същите имоти е съставен на 26.07.2004г. т.е. три месеца след като П.Н. е започнал да ги владее. Получаването на тези имоти в общ дял с останалите наследници е акт, с който П.С. признава, че права на собственост в обсъжданите имоти имат и С. и С.Н.и и по този начин ако е осъществявано владение от П. Н., то е било прекъснато.

От показанията на свидетеля К. се установява, че през 2007г. – 2008г. е водил преговори с тримата наследници, включително и с П.Н. за продажба на големия имот, за който е сключен предварителен договор на 09.06.2008г. като в качеството си на продавачи са посочени С., С. и П. Н.и, а като купувач – К., макар в последствие да не е сключен окончателен договор. Следователно към момента на сключване на предварителния договор П.Н. не отрича правата на собственост на своите сънаследници.

Другият свидетел П., която е първа братовчедка на С., С. и П., установява, че П. никога самостоятелно не е работил двете места, а те са обработвани от тримата, чрез съседи и други хора.

По делото са представени договори за наем от 05.01.2008г., с който П.Н. отдава под наем на И.С. по – големия от двата имота за пет години и от 01.01.2019г., с който неговата дъщеря Е. П. Д. отдава под наем същия имот.

Тук следва да се съобрази съдебната практика (Р. № 161/02.12.19г. по гр. № 1073/19г. на ВКС I г. о. ) сключването на договор за наем /или аредна/ и получаването на наем от само един от наследниците не представлява действие на управление на съсобствената вещ и сам по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение по отношение на наследниците, които не са сключили договор и получили наема. Дори да се приеме, че договорът за наем от 05.01.2008г. е сведен до знанието на останалите сънаследници и представлява отблъскване на владението на останалите сънаследници, със сключването на предварителния договор само шест месеца по - късно П.Н. отново е признал правата на своите сънаследници.

Доказателства за последващи действия, които П. Н. да е предприел, за да преобърне държането на техните идеални части във владение няма. Следователно П.Н. продължава да бъде държател на идеалните части на своите съсобственици, защото основанието, на което е придобил фактическата власт върху вещта е същото като на 3 другите съсобственици – наследственото правоприемство, като владението от наследодателя продължава от всички наследници по право, а това е достатъчно, за да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС (вж. ТР № 1/06.08.12г. по тълк. д. № 1/12г. на ОСГК на ВКС). В случая е без значение дали е сведен до знанието на останалите съсобственици договорът за наем от 01.01.2019г., тъй като периода от време от тази дата до съставянето на констативния нотариален акт – 29.01.2020г. е съвсем кракът и не е достатъчен да се придобие по давност даден недвижим имот.

Изложеното дотук, преценено с правилата за оспорване на признатото с констативен нотариален акт право на собственост върху недвижим имот дадени в ТР № 11 от 21.03.2013г. по тълк. д. № 11/12г. на ОСГК на ВКС, се налага извода, че легитимиращото действие на нотариалния акт, с който Е. и К.Н.и са признати за собственици по давност на две трети от правото на собственост върху спорните имоти е оборена, тъй като от една страна не се установи положителния факт на преобръщане на държането във владение, а от друга се установиха съвместните действия на С., С. и П. по придобиване и предприемане на действия по отчуждаване на единия от имотите, с което П. Н. признава правата на останалите съсобственици.

Ето защо и без направено искане (ТР № 178/30.06.1986г. на ОСГК на ВКС) констативния нотариален акт следва да се отмени.

Следователно имотите са съсобствени между страните и следва да се допуснат до делба при квоти съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН, а именно: по 1/6 ид. част за Е. и К.Н.и и по 2/6 ид. ч. за С. и С. и С.Н.и.

Като е достигнал до същия правен извод и е допуснал до делба процесните два недвижими имота в квотите, посочени по – горе и е отменил констативния нотариален акт, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите разноски направени за разглеждане на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 500лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №261548/24.05.2021г. на Пловдивския районен съд, ІV -ти гр. с., поставено по гр. д. № 4504/20г. в частта, с която се допуска съдебна делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АКГК, с адрес на имота: ***, площ от 547 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на ползване: ниско застрояване, стар идентификатор № ***, имот пл.№ 1049, кв. 19 , парцел IX-1049, при съседи: № 4

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АКГК, с адрес на имота: ***- празно място, с площ от 291 кв.м., трайно предназначение- урбанизирана територия, начин на ползуване- ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № ***, имот пл.№ 1049, кв.19 , парцел Х-1049, при съседи: № ***, ***, 56784.512. 888, 56784.512. 674,

56784.512. 673,която да се извърши между: С. К. Н., ЕГН **********, С. К. Н., ЕГН **********, Е. П. Д., ЕГН ********** и К. П. Н., ЕГН **********, при квоти: 2/6 (две шести) идеални части за С. К. Н., ЕГН **********; 2/6 (две шести) идеални части за С.

К. Н., ЕГН **********; 1/6 (една шеста) идеална част за Е. П. Д., ЕГН ********** и 1/6 (една шеста) идеална част за К. П. Н., ЕГН ********** и се отменя на основание чл.

537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 26 от 29.01.2020 г., том I, рег. № 742, нот.дело № 19/2020 г. на нотариус М. С., № 473, с район на действие РС-Пловдив , в частта му, с която Е. П. Д., ЕГН ********** и К. П. Н., ЕГН ********** са признати за собственици на 2/3 (две трети) идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АКГК, при съседи: № ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АКГК, при съседи: № ***, ***, 56784.512. 888, 56784.512. 674, 56784.512. 673, на основание придобивна давност в периода от 03.2004 г. до 26.07.2018 г., изтекла в полза на наследодателя им П.К.Н., починал на ***г.

ОСЪЖДА Е. П. Д., ЕГН ********** и К. П. Н., ЕГН ********** с адрес: адвокат Д.Д. – А., ***да заплатят на С. К. Н., ЕГН **********, С. К. Н., ЕГН ********** С. К. Н., ЕГН **********, С. К. Н., ЕГН ********** с адрес: адвокат Н.А., *** сумата 500 (петстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5