Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 31.08.2023, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1062/2021
Вид
Решение № 251
Подписан
31.08.2023
В сила
11.11.2023
Състав
Дарина Илиева Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Карлово, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20215320101062 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 558 ал.5 и ал.1 от КЗ вр. с чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С. Е. И. с ЕГН ********** от село С., община К., област П., ул. „С.“ № **твърди, че на 16.09.2020 г., между село С. и село С. (двете в община К.), на общински път ********, при км 3+700 м, водачът А. В. Я., на лек автомобил марка и модел „Ф. Г.“ с peг. № ******, нарушил правилата за движение като увеличил скоростта си и ударил движеща се в същата посока каруца, управлявана от И. Е. И., с което реализирал ПТП. При злополуката пострадал С. Е. И. - пътник в ППС – каруца.

За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1024-1462/16.09.2020 г. Образувано било и досъдебно производство № 447/2020 г. по описа на РУ на МВР - К..

След инцидента, на 18.09.2020 г. пострадалият С. И. постъпил в Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - П. с оплаквания за болки в гръдния кош, корема, кръста, десния крак, дясната ръка и други.

Назначени му били различни изследвания и прегледи, от които били установени:

************************************************************************* други.

Поставена му била диагноза:

************************************************************************.

Предписано му било медикаментозно лечение, което провеждал в стационарни условия. На 21.09.2020 г. ищецът бил изписан, като му били дадени препоръки за спазването на хигиенно-диетичен режим.

1

Пътният инцидент причинил на С. И. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Ищецът силно ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал от болките в гръдния кош, кръста и корема. При заемането на определено положение на тялото изпитвал болезненост и бързо умаляване. Задъхвал се лесно и изпитвал лесна уморяемост при минимална физическа активност. Поради получените увреждания в дясната ръка изпитвал затруднения при обличане и хранене. Не можел свободно да си движи крайника и да си служи с него, защото изпитвал болки и дискомфорт.

Оплаквал се от слабост в дясната ръка и изпускал предмети. При попродължително ходене се оплаквал от болки в десния крак. Срамувал се от натъртванията и синините по тялото, като те го правели срамежлив и затворен. Все още при натоварване чувствал болки в травмираните области.

Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото му емоционално съС.ие. В резултат на ПТП ищецът станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Притеснявал се от това, че при натоварване все още изпитва болки в гърдите, задъхване и затруднения в движението на дясната ръка и десния крак. Станал избухлив и напрегнат. Понякога избухвал без причина, а после изпитвал чувство на съжаление. Не можел да спи спокойно и сънувал кошмари. Към настоящия момент страданията на ищеца продължавали и той не бил напълно възстановен.

Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на И. ц. към Г. ф., към момента на събитието, виновният водач управлявал лек автомобил марка и модел „Ф. Г.“ с peг. № **********, за който нямал валидна задължителна застраховка „Г. о.” на автомобилистите.

Законодателят в чл. 557, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.), давал правната възможност на всяко увредено при пътнотранспортно произшествие лице, да претендира обезщетение от Г. ф., в случай, че неимуществените вреди са причинени от моторно превозно средство, за което няма сключена валидна задължителна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ и прилагайки изискванията на чл. 380 от КЗ, според който лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, ищецът депозирал пред Г. ф. молба с вх. № 24-0140/19.01.2021 г., в резултат на което била образувана щета № 21210015/19.01.2021 г., по която ищецът получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо с изх. № 24-01-40/14.04.2021 г. от ГФ.

Счита, че отказът на Г. ф. да изплати обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, при 2 което са причинени увреждания на С. Е. И. бил напълно неоснователен и незаконосъобразен, поради което за ищеца е налице несъмнен правен интерес от предявяването на съдебен иск.

По силата на закона, пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисквало същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.

Върху присъдената сума следвало да бъде начислена и законна лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за определяне на обезщетение, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ - 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Г. Ф. със седалище и адрес на управление: град С., улица „Г. И.“ № *, представляван от М. К. и С.

С. да му заплати сумата 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение в за неимуществени вреди за претърпените от С. И. болки и страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания, при ПТП от 16.09.2020 г., ВЕДНО със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на изтичане на тримесечния срок за определяне и изплащане на обезщетение, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ - 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Г. Ф. със седалище и адрес на управление: град С., улица „Г. И.“ № *, представляван от М. К. и С. С. чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Счита, че липсва установено виновно противоправно поведение, обвинителен акт или друг акт, които са в хипотезата на чл. 300 ГПК. По делото, както и по образуваната в ГФ щета не били представени доказателства за установяване на фактическия състав на риска „Г. о.“. За установяване на механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП, за поведението на пострадалия нямало към момента на подаване на исковата молба влязла в сила присъда. Не били представени АТЕ, СМЕ, протокол за оглед на местопроизшествието, снимков материал, свидетелски показания, изготвени в досъдебното производство. Липсвали данни за хода и резултата от същото.

Г. ф. към настоящия момент вече бил сезиран във връзка с процесното събитие и по образуваната щета № 21210015 от 19.01.2021 г. уведомили ищеца, че липсват доказателства за наличието на ПТП и причинна връзка с уврежданията, с оглед установяване на основанието за определяне на обезщетение, които доказателства не са представени.

Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Г. ф. не се изчерпва с бланкетното подаване на молба от пострадалото лице, с която се цели бърз отказ от страна на фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.

Още повече, в исковата молба се твърдяло, че ищецът е бил пътник в л.а. „Ф.“, а от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица 3 ставало ясно, че С. Е. И. бил пътник в процесното ППС, теглено от животинска тяга, като в тази връзка молят съда да задължи ищеца да уточни в кое точно ППС е пътувал.

При условията на евентуалност се твърди, че процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съзивършителство между водача на пътното превозно средство, теглено от животинска тяга и водача на л.а. ,,Ф.“ А. В. Я.. Счита, че водачът на пътното превозно средство, теглено от животинска тяга не е спазил разпоредбите на чл. 71 от ЗДвП, а водачът на л.а.

„Ф.“ се е движил с несъобразена и неразрешена с пътните условия скорост. В случай, че се установи, че ищецът е пътувал в л.а. „Ф.“, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. И., който е пътувал в увреждащото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда - нарушение на чл.137а от ЗДвП. В случай, че се установи, че ищецът е пътувал в процесното ППС, теглено от животинска тяга, то твърди, че същият е пътувал без поставена задължителна светлоотразителна жилетка, арг. от чл. 106, ал. 1 ЗДвП.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

С определение № 804 от 13.10.2021 г. съдът е конституирал А. В. Я. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: село Г., област П. и настоящ адрес село С., ул. *-ма № **в качеството на трето лице- помагач на ответника в процеса.

ПРЕПИС от постъпилата искова молба, отговора на исковата молба и доказателства са изпратени на третото лице - помагач, като в срока по член 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 519 ал.1 от КЗ, Г. ф. извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „З.“ на пътниците.

Съгласно чл.588 ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако фондът откаже да плати обезщетение. По делото е представено извънсъдебно искане, отправено от ищеца до ответника с вх. № 24-01-40 от 19.01.2021 г., по което е била образувана при ответника преписка по щета № 21210015 от 19.01.2021 г. като не се спори и се установява от писмо, изх. № 24-01-40 от 14.04.2021 г., адресирано до ищеца чрез пълномощник, че ответникът чрез органите си и постановил отказ на ищеца да бъде заплатено обезщетение. По делото е безспорно, че писмото на Гаранционен фонд е достигнало до ищеца, доколкото същият го представя с исковата молба. Предвид на установеното, което е и безспорно в процеса, за ищецът е възникнало основанието да предяви регресна претенция за вземането си пред съда по реда на чл. 558 ал.5 от КЗ. За тази възможност ответникът сам е уведомил ищеца в писмото, адресирано до него в т.2., поради което съдът счита възраженията му за прибързаност при предявяването й, изложени в отговора на исковата молба за 4 неоснователни.

По делото се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото – констативен протокол за ПТП 2020-1024-1462 от 16.09.2020 г., постановление от 02.03.2021 г. на прокурор от РП П., ТО - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 576/2020 г., и приложения протокол за оглед на местопроизшествие по същото досъдебно производство, както и от двете заключения по допуснатите и приети съдебни автотехническа експертизи, че на 16.09.2020 г., ищецът като пътник в пътно превозно средство с животинска тяга – каруца, е пострадал при ПТП, причинено от третото лице помагач - А. В. Я., настъпило между село С. и село С. (двете в община К.), на общински път ********, при км 3+700 м, като водачът А. В. Я., при управление на лек автомобил „Ф. Г. *“ с peгистрационни табели ********, нарушил правилата за движение, изгубил управление на автомобила и реализирал пътнотранспортно произшествие (нататък – ПТП) като ударил движеща се в същата посока каруца, управлявана от И. Е. И.. В подкрепа на констатациите на протокола за ПТП и протокола за оглед са двете кореспондиращи помежду си заключения на вещите лица, като същите приемат, че при установената пътна обстановка – хоризонтален участък от пътя, дневна светлина, суха настилка, водачът на МПС В. е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при своевременна реакция от негова страна, а водачът на каруцата е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Вещото лице С. е приело, че и при двата възможни варианта - застигане на каруцата от МПС или навлизане на каруцата от черен път, отдясно на платното за движение, тя се е движила по платното преди да попадне в опасната зона за спиране на автомобила. При това положение, съдът намира механизма на ПТП за установен по несъмнен начин – водачът Я. е управлявал процесното МПС, каруцата в която е пътувал ищецът се е движила в неговата посока по платното за движение и Я. не е реагирал своевременно с намаляване на скоростта или спиране, когато е получил възможност да забележи ППС, вследствие на което е ударил каруцата и е причинил ПТП.