Решение № 8116 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8116 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110132305 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "***" срещу К. Н.

Д., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 871,40 лева (осемстотин седемдесет и един лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. З.п., бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, аб. № ***, ведно със законната лихва за периода от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 163,76 лева (сто шестдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 18.07.2022 г., сумата 17,82 лева (седемнадесет лева и 82 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,32 лева (седем лева и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 18.07.2022 г. По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 41474/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не бил 1 открит на известните му адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. З.п., бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, аб. № ***, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като не е заплатил начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата от 871,40 лева (осемстотин седемдесет и един лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. З.п., бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, аб. № ***, ведно със законната лихва за периода от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 163,76 лева (сто шестдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 18.07.2022 г., сумата 17,82 лева (седемнадесет лева и 82 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,32 лева (седем лева и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 18.07.2022 г.

В исковата молба са налице твърдения, че о тветникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно 2 получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Далсия Елвеко” ЕООД /с предишно наименование МХ Елвеко/ ООД , гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Н. Д., чрез особения представител адв. Ц. е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва наличиено на предпоставките за уважаване на исковете . Счита, че ответника не дължи начислените суми за топлинна енергия и лихви върху тях.

Третото лице помагач – „***” ЕООД /с предишно наименование ***/ ООД, гр. С., не взема конкретно становище по основателността на исковете.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 41474/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 29.07.2022 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. З.п., бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, аб. № ***. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.02.1994 г., обективиран в нот. акт № 93, том 13, дело № 2520/1994 г. на нотариус при СРС, от което е видно, че собствеността на процесния имот е прехвърлена на ответника от неговите родители Н. П. Д. и Г. Р. Д.а, като последните са запазили вещното право на 3 ползване на имота. Видно от представеното удостоверение за наследници изх.

№51/17.04.2014 г. Н. П. Д. и Г. Р. Д.а са починали съответно на 21.11.2005 г. и 07.02.2007 г., т.е. вещното право на ползване на имота е погасено. По отношение на актуалната индивидуализация на имота и идентичността му с описания в нотариалния акт недвижим имот е представено удостоверение изх. № 68-00-390/4/21.03.2013 г. на ГИС С.. Отделно от това и за пълнота на изложението следва да се има предвид, че ответникът не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, а и от същия е постъпило заявление – декларация от 09.06.2014 г. партидата на имота при ответника да бъде прехвърлена на него. Затова съдът намира, че между страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия.

О т неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ, подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „***” ЕООД /с предишно наименование ***/ ООД , съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имота, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР . В имота на ответника е имало два броя отоплителни тела с поставени ИРРО и щранг-лира в банята, както и един брой водомер за топла вода. Дяловото разпределение на топлинната енергия е било извършвано по реален отчет на уредите.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 1 329.41 лв. главница и лихви в размер на 178.72 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са основателни.

4

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „***” ЕООД /с предишно наименование ***/ ООД.

5

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 1 329.41 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период.

Независимо от това обаче и доколкото ищецът претендира по – нисък размер на вземането, съдът намира искът за основателен за сума в размер на 871,40 лева.

На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 178.72 лв. з а процесния период. Независимо от това обаче и доколкото ищецът претендира по – нисък размер на вземането, съдът намира искът за основателен за сума в размер на 163,76 лева.