Решение № 5681 от 03.06.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5681

Варна, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА и с участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА канд № 20247050700799 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1“ ЕООД, с ЕИК *, представлявано от Б. К. Б., подадена чрез адв. Б. Б., против Решение № 206 от 15.02.2024 г. по АНД № 250/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03–2301044 от 06.12.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и е осъден касаторът да заплати на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. С отмененото НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

С жалбата се настоява, че дружеството не е извършило нарушение на трудовото законодателство, доколкото към датата на проверката е имало и други облигационни отношения с лицето, като дори да се приеме, че е налице нарушение, то размерът на наложената имуществена санкция е несъответен на тежестта на същото и неправилно съставът на РС – Варна е потвърдил НП в тази му част. Сочи се, че въззивният съд не е съобразил, че дейността „къртене на мазилка“ не е присъща за длъжността и работата, за която е наето лице – „монтьор, ремонт на машини и оборудване“. Предвид наличието на сключен и граждански договор, се поддържа, че е „мислимо да се смята за напълно възможно и да не се изключва хипотезата към момента на проверката на 17.10.2023 г. в 14,00ч. лицето Г. Л. да е извършвал констатираната от служителите на ДИТ-Варна дейност именно по повод ангажиментите си по действащия към онзи момент граждански договор“. Изтъква се, че е представен и разходен ордер, удостоверяващ, че на лицето е заплатено надлежно дължимото възнаграждение по гражданския договор. На следващо място се сочи, че декларацията от 17.10.2023 г. неправилно е възприета от съда, без да се отчете, че същата поради стрес и незнание е подписана, а и посоченото по отношение работно време, размер на възнаграждението и получаването му е в противоречие с трудовия договор. Касаторът отбелязва, че неправилно и необосновано РС – Варна стига до извод за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, а не за вмененото нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ. Поддържа се, че в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в НП има лаконично и неясно описание на мястото на извършване на нарушението, не е посочена сградата с адрес, а и няма данни обектът да е стопанисван от дружеството-касатор, освен това мястото на работа, според трудовия договор, е в [населено място], обл. Пазарджик, а не в [населено място]. Посочените от касатора неясноти се твърди, че водят до извод за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Възразява се, че необосновано районният съд потвърждава размера на санкция, без в НП да са изложени мотиви какви са конкретните отегчаващи обстоятелства. Изтъква се, че дружеството винаги е било изрядно в задълженията си като работодател, не е наказвано за извършени нарушения на трудовото законодателство, същността на вмененото с потвърденото НП нарушение не се отразява на действителността на трудовия договор, дружеството винаги е съдействало при проверка и забавянето за връчване на процесното уведомление е минимално. Касаторът подчертава, че въззивният съд не посочва какви са тези други нарушения, а и дори да са налице такива други нарушения, то това е от значение за преценката за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, но не и за размера на санкцията. Искането е да се отмени решението на РС – Варна като неправилно и необосновано, и да се отмени НП или евентуално да се измени НП, като се намали размера на санкцията до предвидения в закона минимум. Претендира се и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв. А., касаторът поддържа изложените доводи и направените искания.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез юриск. Н. Т., в съдебно заседание отправя искане съдът да остави без уважение жалбата, като остави в сила решението на РС – Варна. Излагат се доводи за неоснователност на касационната жалба, доколкото съдът мотивирано е посочил кои доказателства кредитира и е формулирал правни изводи. Ответникът се позовава на сведенията, дадени от Г. Л. и от К. Б. – пълномощник на санкционираното дружество, в които е посочено, че лицето Г. Л. на 17.10.2023 г. е полагал труд именно за дружеството. Доводите за работното място в [населено място] и липсата на командировъчна заповед, според ответника, са опит да се черпят права от командироването на работник без издаване на командировъчна заповед, а и приемането на тази теза би поставило работника в невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор, тъй като извършваната трудова дейност в [населено място], прави фактически невъзможно в същото време да се престира труд в определеното в [населено място], общ. Пазарджик работно място. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на акта на въззивния съд като правилен и законосъобразен.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С потвърденото от РС – Варна НП за извършено от "ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1" ЕООД нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Нарушението, според НП, се изразява в това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало лицето Г. Й. Л., с [ЕГН] на длъжност "монтьор, ремонт на машини и оборудване“ да престира труд в негова полза – извършвайки къртена на вар на асансьорна шахта, в обект „къртене на мазилка на асансьорна шахта“, находящ се в [населено място], стопанисван от дружеството, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП, което уведомление е с час на регистриране 15:27 часа. Според НП нарушението е извършено на 17.10.2023 г. в 14:00 часа, във визирания обект, а като доказателства са посочени: Декларация от Г. Й. Л. от 17.10.2023 г., 14:00 часа, Трудов договор № 122/16.10.2023 г., Справка от ТД на НАП с изх. № 13388233039577/17.10.2023 г., 15:27:03.

За да потвърди НП районният съд приема за установена описаната в НП фактическа обстановка, позовавайки се на декларацията и обясненията на заетото лице, обясненията на управителя на дружеството, протоколите от извършената проверка и свидетелските показания на инспекторите, извършили проверката, които доказателства въззивният съд е обсъдил. Направен е извод, че административнонаказателното производство по установяване на нарушението е съобразено с изискванията на процесуалния закон – спазени са сроковете и процедурите при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. За обективна, всестранна и пълна е прието, че е отразената фактическа обстановка от проверяващите, а и правната квалификация на описаното нарушение е приета за правилна. Посочено е, че административнонаказващият орган е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ. Въззивната инстанция приема, че при индивидуализацията на наказанието, правилно е определен размерът на същото, което е адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение, периода на нарушението и факта, че при проверката са установени и други нарушения.

РС – Варна е изложил мотиви и за неоснователност на доводите на дружеството за отмяна на НП. Не е кредитирана версията относно наличието на граждански договор, доколкото установените параметри на правоотношението го очертават именно като трудовоправно. Позовавайки се на извършваната дейност от лицето, възприета от проверяващите, чието естество в пълнота припокрива съдържанието на представения трудов договор, въззивният съд приема, че дейността не може да бъде охарактеризирана като монтаж на асансьор, за каквато дейност се претендира, че е сключен граждански договор и е изпълнявана от лицето, а и самото лице е посочило в декларацията, че подготвя релсов път, кърти вар. Районният съд приема, че в АУАН и в НП се съдържат място на извършване на нарушението, както и всички обстоятелства във връзка с извършваното нарушение, като не са нарушение чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочено е, че не е налице и нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, т.к. издавайки НП, наказващият орган очевидно не споделя възраженията на наказаното лице, а и излагането на подробни мотиви защо тези възражения не се споделят не представлява императивна част от съдържанието на НП.

Касационната жалба е частично основателна.

Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК в частта по отношение недопускането на съществени нарушения на процесуалните правила, осъществяването на състава на вмененото нарушение и правилната му квалификация. По отношение на посочените изводи, РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно съдът е отнесъл фактите към правото.

Правилно РС – Варна приема, че в хода на административнонаказателното производство не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП в степен да бъде отменено. АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ се явява доказано. При проверката на 17.10.2023 г., в 14:00 ч. е установено Г. Л. да полага труд за „ЛИФТ ГРУП АСПЕКТ 1“ ЕООД труд – къртене на вар на асансьорна шахта, изпълнявайки длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване“, а уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за сключения на 16.10.2023 г. трудов договор между дружеството и Л. е от 17.10.2023 г., 15:27 часа (предвид справката от ТД на НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ). С нормата на чл. 415в КТ законодателят изключва възможността подобно деяние да се квалифицира като маловажен случай.

Неоснователно касаторът твърди, че описанието на нарушението в АУАН и в НП не съответства на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не способства за яснота на вмененото за извършено нарушение.

Недвусмислено от описанието на нарушението и в АУАН, и в НП се установява, че вмененото на дружеството административно нарушение се състои в нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 КТ - работодателят да не допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави уведомлението по чл. 62, ал. 3 за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП. АУАН и НП съдържат описание на всички елементи от състава на нарушението – посочено е лицето работодател, лицето работник, датата на допускане до изпълнение на трудовите функции от работника, както и факта на непредставяне на работника на уведомлението до ТД на НАП за сключения трудов договор. Непосочването на мястото на извършване на нарушението с административен адрес, правилно районният съд констатира, че в случая не се явява съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН. Спецификата на работата за длъжността, на която е назначено лицето, според трудовия договор, изключва изначало възможността местоработата да е само в конкретно работно място в [населено място], общ. Пазарджик. Посочването на обекта, където е установен да полага труд Г. Л. като асансьорна шахта е предвид спецификата на изпълняваната трудова дейност. Неконкретизирането на точния административен адрес на въпросната асансьорна шахта, където от контролните органи е установено да работи лицето, е именно предвид спецификата на работата и не рефлектира върху правото на защита на санкционираното дружество, доколкото в НП са посочени и доказателствата, потвърждаващи осъществяването на процесното административно нарушение, а в декларациите на лицето е посочено, че става въпрос за студентско общежитие с отбелязан адрес.