Решение № 769 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330115797 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, представлявано от ****** А. И.

Г., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение в отношенията между страните, че ответникът К. Х. В., ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на ищеца сумата от 1536,26 лева, представляваща неплатена сума за предоставени ВиК услуги за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.11.2017 г. до 08.06.2023 г. за обект, находящ се в ******, както и сумата в размер на 298,37 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2018 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/12.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9129/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.с.

Ищецът твърди, че за периода от 01.11.2017г. до 08.06.2023г. К. Х. В., имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1536, 26 лева и мораторна лихва към главницата за периода от 28.02.2018г. до 31.03.2023г. (уточнен период с молба от 16.11.2023 г.) в размер на 298,37 лева за обект, с адрес:

1

****** Сочи се в исковата молба, че ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, като към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ и същите били общодостъпни на сайта на дружеството. Излага се, че В. имал качеството потребител, тъй като бил собственик/ползвател на имота. Релевира се, че в имота на потребителя за процесния период нямало поставено измервателно устройство, което да отговаряло на закона за измерванията и ВиК услугите, предоставени в имота му били определяни съгласно чл.25, ал.8 от Общите условия действащи за процесния период, а номерът, посочен като номер на водомер ****** в справките за задължения на потребителя, представлявали системен номер, а не физически номер на измервателно устройство. Заявява се, че поставянето и подмяната на измервателните устройства било задължение на потребителите на ВиК услуги. Начислявани били количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява ли по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като било предвидено завишаваното им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж па измервателното устройство. Начисляваното количество вода за двама обитатели било по 5 куб.м. на човек или общо 10 куб.м., в карнетата били поставяни подписи на потребителя, респективно негов представител, член на семейството му, живеещ в имота. Излага се, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но против нея постъпило възражение от длъжника. Отправя се искане да бъде признато за установено, че ответникът К. Х. В. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. П., сумата от 1536, 26 лева главница за период от 01.11.2017г. до 08.06.2023г. и 298,37 лева мораторна лихва за период от 28.02.2018г. до 31.03.2023г., както и законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ****** на ответника К. Х. В. – ******. Г. П., с която се оспорват по основание и размер предявените искове. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност на главните и акцесорните искове. Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства, тъй като нямали материална доказателствена сила по смисъла на процесуалния закон, представлявали частни документи по смисъла на ГПК и по никакъв начин не обвързвали съда. ****** оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период в имота на потребителя нямало поставено измервателно устройство, като твърди, че такова е било поставено съгласно изискванията на закона.Според ****** на ответника служителите на ищцовото дружество не били изпълнявали коректно своите задължения, не били връчвали предписание за извършване на проверка на водомера и неоснователно начислявали количество вода без да бъде отчетено реалното такова, с оглед на 2 което и служебното начисляване на количество вода от страна на ВиК дружеството, било напълно неоснователно, както и начисленото повисоко количество вода, тъй като вместо за един обитател, начисляването било правено за двама обитатели. Оспорва се и размерът на претендираната с исковата молба мораторна лихва в размер на 298,37 лева за периода от 28.02.2018 г. до 31.03.2023 г., тъй като не ставало ясно по какъв начин била изчислена, като се възразява, че същата била погасена по давност. ****** оспорва и т. нар. „опис на фактури по дело“ посочен в исковата молба, като твърди, че дори ответникът да имал някакви задължения, то били за по-кратък период, респективно за по-малки суми. Според ответника ищцовото дружество не изпълнявало задълженията си по чл. 34а, ал. 4 от посочената погоре наредба, а именно не осигурило комплексна услуга за демонтаж, монтаж и пломбиране на индивидуалния водомер, нито била извършвана периодична проверка.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9129/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******/12.07.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл.

47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ******** че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства в тази насока, а именно, че К. В. е собственик на имота или че в негова полза е учредено вещно право на ползване. Постъпила е информация от Дирекция 3

„МДТ“ към Община П., от която е видно, че са подавани общо четири броя данъчна декларации за недвижимия имот, находящ се в ******, но от името на друго лице, не и от ответника. Най-ранната декларация е от дата 31.03.1998 г. и е подадена от лицето Х. Р. В., който е посочил, че е съсобственик в имота заедно със съпругата си Н. В. Видно от изискано удостоверение за наследници на Х. В., същият е починал на 07.08.2018 г. и е баща на ответника К. В. – негов единствен наследник. Следва обаче да се посочи, че от депозирането на декларацията по чл. 14 ЗМДТ от Х. В., след това са депозирани още три броя декларации, а именно от 07.08.2015 г., от 29.06.2017 г. и от 16.11.2017 г., касаещи имот, с адрес на ул.******. Тези декларации са от лицето С. С., който сочи съвсем различни лица за съсобственици в имота, а като придобивно основание изтъква наследствено правоприемство от неговия баща С. А. С.

Други доказателства за установяване на спорното обстоятелство, касаещи собствеността върху имота, не са ангажирани от ищеца. Напротив, по искане на ответната страна е постъпила по делото информация, че на адрес на процесния водоснабден имот са регистрирани 31 лица по постоянен адрес и 29 лица по настоящ адрес, т.е. далеч повече от наследниците на Х. В. – синът му К., доколкото съпругата му също е починала. В тази насока не може да се направи обоснован и категоричен извод, че именно ответникът К. В. е собственик на процесния водоснабден имот, респ. и че има качеството потребител на ВиК услуги. Действително, процесната партида се води на името на ответника, което е видно и от представените карнети. Последното обаче не е достатъчно, за да се приеме, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, доколкото не се установява К. В. да е собственик или ползвател на имота.

Относно редовността на извършвания отчет, от ищцовото дружество са представили водените карнетни листи за процесния период. Показанията от същите са надлежно осчетоводени от водоснабдителното дружество, видно от изслушаното по делото заключение по ССчЕ. Не е ясно обаче как се е осъществявал отчетът от инкасатора и поради каква причина се е отчитало по 10 куб.м. изразходвана вода на месец като за двама обитатели, предвид липсата на данни за други близки на ответника В., които да живеят в имота, с оглед и на значителния брой регистрирани лица на адреса.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. При това положение, искът като неоснователен ще се отхвърли.

Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ****** А. И. Г., срещу К. Х. В., ЕГН **********, с адрес: ******, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът К. Х. В. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 1536,26 лева, представляваща неплатена сума за предоставени ВиК услуги за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.11.2017 г. до 08.06.2023 г. за обект, находящ се в ******, както и сумата в размер на 298,37 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2018 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/12.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9129/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.с.

Разпечатката съдържа 29 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2365acb0-5de8-4999-88bb-37ef2f9a0a5b