Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 03.07.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 46/2023
Вид
Решение № 90
Подписан
03.07.2023
В сила
26.08.2024
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова

Други актове по делото

  • Протокол № 56 от 19.04.2023 · Събина Ненкова Христова Диамандиева, Даниела Дончева Михова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двА.десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. С.ов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500046 по описа за 2023 година за да се проезнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 46/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивните жалба на С. К. С. и Д. П. С., чрез техния пълномощник адв.М., против решение № 1160/22.11.2022г. по гр.дело № 563/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете им против община Бургас за заплащане на сумата от по 74 900 лв. за всеки – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, настъпила при ПТП, над уважения размер от по 9 900 лв. за всеки ищец. Иска се отмяна на решението в обжалвА.та част като неправилно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ответната Община Бургас, представлявА. от Кмета, чрез пълномощника юрисконсулт Т.Г., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Намира решението в обжалвА.та част за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Сочи хронологията на относимите по делото фактически и правни обстоятелства, постановената по отношение на прекия причинител на вредите влязла в сила присъда и влязлото в сила решение по частичния иск на настоящите ищци против Община Бургас, с което им е присъдено обезщетение в размер на по 25 100 лв. за всеки от тях. Настоящата претенция счита за прекомерна съобразно събраните по делото доказателства, а определеният от съда размер – за справедлив и обоснован.

1

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен А.лиз на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение съдът е осъдил Община Бургас да заплати на всеки от ищците С. К. С., ЕГН ********** и Д. П. С., ЕГН **********, сума в размер на 9 900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата, §1а, ал.1, ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на 25.04.2015г. в гр.Бургас, на бул."Т. А.“, при което е била причинена смъртта на дъщерята на двамата ищци- И. С. С., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-25.04.2015г.- до окончателното плащане, като отхвърлил исковете за неимуществени вреди за горницата до предявените им размери от по 74 900лева.

За да постанови решението в обжалвА.та част, съдът е приел, че е обвързан от определения с решение № 102/25.11.2022г. по гр.дело № 375/2020г. по описа на БAС пълен размер на присъденото обезщетение по предявените частични искове на същото основание против същия ответник.

Жалбоподателите считат горния извод за неправилен и постановен в противоречие с ТР№ 3/22.04.2019г. по т.д № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно цитираното от предходната инстанция решение № 65/31.05.2022г. по гр.дело № 3185/2021г. по описа на Първо г.о на ВКС при разглеждане на втория частичен иск съдът не е обвързан от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив при разглеждане на първоначалния частичен иск. Намират, че съдът не е отчел обстоятелството, че първият иск е заведен през 2018г., а настоящият четири години по-късно, през което време са настъпили допълнителни факти и обстоятелства от глобален характер – пандемия, война в Украйна и нарастващата инфлация в резултат от двете. Навежда се оплакване и за неправилно приспадане на заплатеното от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД обезщетение в размер на 65 000 лв.

Производството по делото е образувано по искова молба от С. К. С. и Д.

П. С. против Община Бургас, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците, сума в размер на 74 900 лева, като разлика над присъденото по предходно дело, по предявен частичен иск от по 25100лв. за всеки до приетото от съда справедливо обезщетение от общо по 100 000лв. за всеки от ищците, за неимуществените вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата, §1а, ал.1, ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на 25.04.2015г. в гр.Бургас, на бул."Т.

А.“, при което е била причинена смъртта на дъщерята на двамата ищци- И. С.

С., ведно със законната лихва върху претендирА.та сума, считано от датата на увреждането-25.04.2015г.- до окончателното плащане.

2

Представено е по делото влязло в сила решение № 102 от 25.11.2022г. по в.г.д. № 375/2020г. на БАС, с което по предявения частичен иск при идентични факти и обстоятелства, почиващи на същото основание срещу ответника Община Бургас е установено основание за реализиране на отговорност за обезщетението.

Съгласно даденото разрешение в ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС силата на пресъдено нещо се разпростира над фактите установяващи съществуването на претендираното спорно материално право, по правопораждащите основания за възникване на вземането, по направените защитни възражения на ответната стрА., които са разгледани в процеса по първоначално предявения частичен иск. Въз основа на това правно положение въззивният съд приема, че отговорността на ответника е ангажирА. на посоченото основание.

Спорен по делото остава и пред настоящата инстанция въпросът за общия размер на дължимото обезщетение.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че ищцовата стрА. е заявила в петитума на исковата молба, при съответните фактически твърдения, че исковата сума представлява разлика над присъденото по предходно дело, по предявен частичен иск от по 25 100лв. за всеки от ищците до приетото от съда справедливо обезщетение от общо по 100 000лв., което недвусмислено сочи на изразената воля на страните да потърсят защита от съда при този общ размер на вземането. Няма изразено друго становище пред първата инстанция, както след получаване на отговора, така и след представяне на доказателствата по делото за направено плащане от друго задължено лицезастрахователя на прекия причинител. При така заявеното в петитума на исковата молба по отношение на общия размер на вземането, съдът е обвързан по силата на диспозитивното начало съгл. Чл. 6, ал.2 ГПК и с решението не може да присъди повече от поисканото или да се произнесе на непредявени основания.

Едва във въззивната жалба е поставен въпрос за друг размер на общото обезщетение (отново без да е посочен като обща сума от стрА.та).

В тази връзка съдът съобрази следното:

Различният общ размер на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които макар да са били включени в предмета на делото, не са били обсъждани от съда в решението при разглеждането на първия частичен иск (напр. пропуск на съда) В такъв случай е от значение преценката за това кои факти и обстоятелства са в предмета на делото и обхвА.ти ли са в цялост от постановеното съдебно решение по първия частичен иск. От съдържанието на исковата молба следва извод за пълна идентичност с първоначално заявените факти и обстоятелства по настоящата искова молба и по решението по първия частичен иск, което изключва разглеждА.та хипотеза.

Преценено това обстоятелство със заявеното от ищците описание на спорното вземане именно като разлика над присъденото по първия частичен 3 иск от по 25 100лв. за всеки от ищците до приетото от съда в това решение справедливо обезщетение от общо по 100 000лв. не остава съмнение относно заявеното в исковата молба като общ размер на вземането.

Заявени са пред въззивния съд две оплаквания – несъобразяване от стрА. на съда на дългия период от постановяване на първото решение , в който са се проявили фактори, променящи живота на хората, като пандемия, инфлация и войната в Украйна и незаконосъобразно приспадане на получено обезщетение от друго задължено лице.

Обезщетението, което се определя при условията на чл. 52 ЗЗД като паричен еквивалент на понесените неимуществени вреди винаги се отнася към момента на възникване на увреждането, в случая към 2015г., от който момент се дължат и компенсаторните лихви. В този смисъл настъпили икономически и социални промени не могат да обосноват основание за присъждане на нови по- високи размери на обезщетението. Преценен определеният размер с присъдени по други случаи при сходни обстоятелства обезщетения не разкрива особени различия.

На следващо място въззивният съд обсъжда и основанието в хода на производството да бъде преценено от съда настъпило плащане по вече предявеното вземане. Видно от представеното по делото удостоверение от „Лев инс АД“ по образувА. щета№0000-1000-0-15-7348, е заплатено на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на лек автомобил Ивеко, рег.№А32667МВ, управляван от Мариян Драгнев Ламбов при въпросния инцидент, в размер на по 65 000лв.

Този факт не е бил включен в предмета на делото по което е разгледан първия частичен иск, не е преклудиран от силата на присъдено нещо и законосъобразно подлежи на разглеждане в настоящото производство.

При наличието на т.нар. независимо съизвършителство, каквото е налице в случая между прекия причинител на ПТП и ответната община, съгласно чл. 53 ЗЗД, делинквентите отговарят солидарно, т.е. всеки за цялото вземане, без да е необходимо съдът да изследва вътрешните им отношения.

Това обаче означава, че извършеното плащане от всеки от тях, ползва остА.лите до размера на платеното.

След като по делото е доказано плащане, за което ищците не са направили възражение, прието е като доказателство изявлението на другото задължено лице, че плащането е направено именно като обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на пострадалата при настъпване на застрахователното събитие, този факт следва да бъде взет предвид при определяне на размера на дължимия остатък от вземането.

Въз основа на изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.

Мотивиран от изложеното БАС

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1160/22.11.2022г. по гр.дело № 563/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в обжалвА.та част.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5