Акт от 01.02.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19 гр. Русе, 01 февруари 2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенски административен съд, в публичното заседание на 26 януари 2022 год. в състав:

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ЙЪЛДЪЗ

АГУШ

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Диана Неева като разгледа докладваното от ……… съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №338…… по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от Б.М.Ш. ***, срещу решение №445/13.09.2021 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1340/2021г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление №21-1085-001063 от 07.05.2021г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното постановление, на Б. Ш., за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП), на основание чл.178е от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

В жалбата и в съдебно заседание от касатора се твърди, че атакуваното решение е в нарушение на материалния закон. Сочи се, че по обективни причини неговият автомобил е бил паркиран неправилно/налични технически проблеми/.

Иска се от касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище я оспорва като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решението, постановено по а.н.д №1340/2021г., Русенският районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, с което на касатора в настоящото производство – Б. Ш., на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Ш. е наказан в качеството му на собственик на МПС БМВ 318 ТДС, с рег. № Р 9054 РК. Автомобилът бил паркиран на 15.01.2021г., около 15.16 часа, в гр. Русе, на бул. „Цар Освободител“, до дом №40, непосредствено пред входа на жилищната сграда. Това нарушавало разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Според цитираната норма паркирането е забранено „на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях“.

Нарушението било установено, след като живеещ във входа на блока подал сигнал до прокуратурата, с който сигнализирал, че около страничния вход на блока им, бул. „Цар Освободител“, до дом №40, периодично паркира лице, управляващо МПС БМВ 318 ТДС, с рег. № Р 9054 РК, с което затруднява достъпа до входа на блока.

Приложил към сигнала и снимки. Прокуратурата отказала да образува досъдебно производство поради липсата на данни за извършено престъпление, но изпратила материалите на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. След извършена проверка и издадена справка, служител в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе предложил да се издаде АУАН и след това НП за налагане на административно наказание за извършено от Ш. нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Така бил издаден АУАН под №21-1085-001063 от 29.03.2021г., досежно нарушението по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП с адресат Б. Ш..

Въз основа на така съставения акт, подписан с обяснение, че са дадени писмени обяснения, е издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление с дата 07.05.2021г. С него, АНО наложил на Б. Ш. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание разпоредбата на чл178е от ЗДвП.

Защитата, която предприел Ш. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея той не оспорва извършеното нарушение, но сочи че причините за това e, че нямало място за паркиране.

Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че липсват основания за отмяна на атакуваният пред него акт.

Решаващият съд е приел, че НП е издадено при спазване на правилата на ЗАНН и ЗДвП, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Със съдебният си акт съдът е отговорил на направените с жалбата възражения и ги отхвърлил като неоснователни. Всичко това го мотивирало да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдебният акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Нарушение е налице и на чл.107, ал.2 от НПК. Не е изяснено точно мястото, където е бил паркиран процесния автомобил и по-скоро статута на това място. Когато определени доказателства са необходими за разкриване на обективната истина, при липса на процесуална активност от страните, такава, с оглед на служебното начало следва да прояви съда. Това е основание за повишена процесуална активност от страна на съда с цел обективно, всестранно и пълно установяване на всички значими и относими обстоятелства. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, приложим в производството по обжалване наказателни постановления пред районния съд по силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. На събиране и проверка подлежат както доказателствата, които разобличават извършителя на нарушението и отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават отговорността му (арг. от ал. 3 на чл. 107 от НПК). Вероятността, при събирането и преценката на всички относими доказателства, свързани в случая със съставомерността на деянието, в тяхната съвкупност, районният съд да достигне до различен правен извод, е достатъчно основание да се приеме че допуснатото нарушение от районния съд е съществено.

В проведеното въззивно производство по а.н.д №1340/2021г. съдът е нарушил принципа за разкриване на обективната истина.

На следващо място:

Още в проведеното административно-наказателно производство неправилно АНО приема, че поведението на Ш. с извършеното от него нарушение следва да бъде наказано по реда на чл.178е от ЗДвП. Според тази норма „Наказва се с глоба от 50 до 200 лева лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места“. Обвинението срещу Ш. е за това, че автомобилът му бил паркиран на 15.01.2021г., около 15.16 часа, в гр. Русе, на бул. „Цар Освободител“, до дом №40, непосредствено пред входа на жилищната сграда.

Това му поведение безспорно нарушава разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Според цитираната норма паркирането е забранено „на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях“. Снимковият материал показва, че л.а. не е паркиран нито върху тротоар, нито върху площ, предназначена само за пешеходци, защото ако беше така, то безспорно санкционната норма за това нарушение е точно на чл.178е от ЗДвП. МПС БМВ 318 ТДС, с рег. № Р 9054 РК на практика е в близост до уличното платно, пред поставената след разрешение на КОБД към община Русе скоба, забраняваща достъпа до входа на сградата и от където на практика започва площта за пешеходци/след скобата/. Всъщност автомобилът на Ш. на мястото, на което е паркиран, действително пречи, затруднява достъпа до входа на сградата.

Разбира се, тези обстоятелства, досежно мястото, където е бил паркиран процесния автомобил и статута на това място не са безспорни и е необходимо да се изследват и чрез събиране на гласни и други доказателства, както посочихме и по-горе.

Според мястото и неговия статут, на което се е намирало МПС БМВ 318 ТДС, с рег. № Р 9054 РК е възможно да е налице и неправилно приложение на санкционната норма от наказващия орган. Следва да се прецени след анализ на всички доказателства по делото дали АНО е следвало да ангажирана административно - наказателната отговорност на Ш. за това нарушение по реда на чл.178е от ЗДвП или по чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, според която норма „Наказва се с глоба 20 лева водач, който: 1. неправилно престоява или е паркирал неправилно“ и дали въобще е налице нарушение на правилата за паркиране.

Ако е неправилно приложена санкционната норма от АНО в санкционния акт, то РРС има право да да преквалифицира наложеното наказание, съобразно и правомощията които му дава разпоредбата на чл.334, т.3, вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.

Ето защо атакуваното решение на РРС следва да се отмени, а делото трябва да се върне на Районен съд Русе за ново произнасяне - чл. 222, ал.2 от АПК, тъй като е налице допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

Мотивиран така и на осн. чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш

И :

Отменя решение №445/13.09.2021 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1340/2021г. по описа на съда и

Връща делото за ново произнасяне от друг състав на Русенски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.