Определение № 21455 от 31.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21455 гр. София, 31.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев

Членове:

Йоанна Н. Станева

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509709 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частни жалби, подадени от адв. Р.Р. – процесуален представител на З. Т. Д. и адв. В.Т. – процесуален представител на Л.Т.Т. срещу определение № 30974 от 22.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 64259/2024г. по описа на СРС, 70-ти състав, с което са оставени без уважение молбите на двамата жалбоподатели за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 11765/12.03.2025г. чрез присъждането на адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Жалбоподателите поддържат, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не се дължат разноски на длъжника в заповедното производство, тъй като след връчването на преписа от заповедта за изпълнение, той се конституирал като страна по делото и разполагал с възможност да ангажира адвокат. Освен това се позовава на съдебна практика, съобразно която съдът не извършвал проверка на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Молят съда да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателите.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбите „Софийска вода“ АД е подал отговор на частните жалби, в който са развити съображения за тяхната неоснователност.

Развива съображения, че подаването на възражение било само предпоставка за развитие на исков процес, поради което не могло да се присъжда възнаграждение едновременно за защита в заповедното и в исковото производство. В условията на евентуалност заявява, че съдът не бил обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. и следвало да определи размера на адвокатските възнаграждения съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Моли съда да остави без уважение жалбите.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени 1 данните по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица – адвокати на длъжниците, предоставили безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в заповедното производство. Доколкото в случая се касае за произнасяне относно допълване на съдебен акт в частта за разноските, допустимостта на производството не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК /т. 8 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо частните жалби са процесуално допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 81 ГПК, разноски на страните се дължат във всяко самостоятелно съдебно производство /каквото е заповедното/, а според указанията дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, е длъжен да се произнесе и по разноските в заповедното производство съобразно изхода от спора. В настоящия случай, обаче, не е възможно да се развие исково производство предвид пропускането на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от заявителя и постановеното от първоинстанционния съд обезсилване на заповедта за изпълнение, поради което и на основание цитираната по-горе разпоредба, съдът следва да се произнесе по разноските с определението по чл. 415, ал. 5 ГПК.

При този край на заповедното производство, право на разноски в него има единствено длъжникът, който на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да бъде обезщетен за разходите, които е сторил вследствие на неоснователно образуваното срещу него съдебно производство. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, който е защитавал страната безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., има право на адвокатско възнаграждение във всеки случай, в който защитаваната от него страна има право на разноски съобразно изхода от спора. Въпросите относно обема на предприетите от пълномощника процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото са от значение единствено за размера на дължимото възнаграждение, а не за възникване на правото на такова. В този смисъл не е възможно да бъде отречено правото на длъжника на разноски в заповедното производство, респ. правото на възнаграждение на защитавалия го безплатно адвокат, само вследствие на това, че единственото предприето от него процесуално действие се изразява в подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Адвокатската защита в случая не се изчерпва единствено с попълване на образеца на възражението и неговото депозиране в съда, а включва и проучване на делото и консултация на длъжника относно неговите права, които действия обуславят преценката на длъжника дали да подаде възражение или не.

В конкретния случай от приложените към възраженията договори за правна защита и съдействие се установява, че длъжникът З. Т. Д. е защитаван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от адв. Р.К.Р., а длъжникът Л.Т.Т. е защитавана безплатно на същото основание от адв. В.В.Т.. По въпроса „има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ е налице 2 висящо тълкувателно дело № 3/2025г. на ОСГТК на ВКС, но видно от цитираната в него съдебна практика, при всички положения липсва спор по въпроса, че такава преценка не може да се извършва служебно по инициатива на съда, какъвто е настоящият случай.

Ето защо въззивният съд намира, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на двамата жалбоподатели. Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото в заповедното производство, в което защитата на длъжниците е била осъществена единствено чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, както и обичайните в практиката възнаграждения за подаване на молби и книжа по дело, и обстоятелството, че в случая и двамата длъжници се защитават срещу вземания, основани на едни и същи правопораждащи факти, намира, че в полза на жалбоподателите се дължи адвокатско възнаграждение в размер на по 50 лева за всеки от тях /общо 100 лева/.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде допуснато исканото допълване в частта за разноските, като заявителят „Софийска вода“ АД бъде осъден да заплати на всеки от двамата жалбоподатели адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на по 50 лева /общо 100 лева/.

В производството относно разноските нормата на чл. 81 ГПК не намира приложение и не могат да се кумулират допълнителни разноски /в този смисъл Определение № 393 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д. № 2845/2018г., IV г.о., ГК, Определение № 489 от 17.10.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 3926/2017г., IV г.о., ГК, Определение № 52 от 25.11.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 4894/2016г., IV г.о., ГК/, поради което разноски в настоящото производство не се дължат.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 30974 от 22.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 64259/2024г. по описа на СРС, 70-ти състав, и вместо него постановява:

ДОПЪЛВА в частта за разноските определение № 11765 от 12.03.2025г., постановено по ч.гр.д. № 64259/2024г. по описа на СРС, 70-ти състав, както следва:

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******** III“ № ********, Бизнес център „Интерпред ********“ да заплати на адв. В.В.Т., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ж.к. „********, офис – партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 50 лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по делото на длъжника Л.Т.Т..

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******** III“ № ********, Бизнес център „Интерпред ********“ да заплати на адв. Р.К.Р., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, 3 ж.к. „********, офис – партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 50 лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по делото на длъжника З. Т. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4