Решение № 3307 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3307 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330110425 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Сграда в режим на Етажна собственост, с адм.адрес: *****, представлявана от управителя Г. М. К. срещу Г. Т. Х. и Д. Г. Х., с която е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 6, ал.9 и ал.10 ЗУЕС .

В исковата молба се твърди, че Г. Х. е придобила самостоятелен обект в горепосочената сграда в режим на етажна собственост, а именно апартамент 23, който се обитавал и от нейния съпруг Д. Х.. Твърди се, че съгласно дневен ред на ОСЕС, проведено на 01.07.2019г. етажните собственици взели решение: живущите на ет.1 и ет.2 да заплащат по 3 лева на човек; живущите на етаж 3 и 5 да заплащат по 5 лева на човек, а за куче следвало да се заплаща по 2 лева. Твърди се, че дължимата от ответниците сума за периода от месец май 2020г. до април 2022г. включително, възлизала на стойност 280 лева. Задължението на ответницата Г. Х., в качеството и на собственик на самостоятелния обект, възлизало в размер на 160 лева, от която сума:

120 лева, представляваща дължими такси за стопанисване, поддръжка и управление на общи части и 40 лева, представляваща такса за домашен любимец. Задължението на другия ответник Д. Х. възлизало в размер на 120 лева, представляваща дължими такси за стопанисване, поддръжка и управление на общи части.

Поради неплащане на дължимите суми срещу ответниците била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7409 от 2022г., по описа на ПРС, 12 гр.с., за 1 посочената сума, ведно със законна лихва върху главницата считано от дата на подаване на заявлението, срещу която в срок било подадено възражение и за ищеца възникнал интерес от предявяването на исковете.

Моли да се установи съществуването на посочените вземания. Претендират се разноски в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който не оспорват претенциите, но считат, че същите е следвало да бъдат приспаднати то разноски направени от съпрузите за ремонт на общите части, за което предявяват насрещен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Относно допустимостта:

Налице е идентичност между страните и предмета по предявените от ищеца установителни искове и вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7409 по описа на РС-Пловдив за 2022г.

В заповедта задълженията са описани общо за двамата длъжници, но е налице пълно съответствие между изложените в заявлението и исковата молба твърдения. Заповедта е връчена на длъжниците, като от тях в срок са постъпили възражения по чл. 414 ГПК и чл. 414а ГПК. Възражението за ответника е приложено по настоящото дело, предвид дадените от съда указания в тази насока по исковото производство. В заповедното производство е администрирано и възражението по чл. 414а ГПК, като е постъпило становище от кредитора, че вземанията не са погасени и удостоверените плащания са свързани с друго производство. При това развитие на делото е налице интерес от предявените искове, защото ответниците оспорват да дължат плащане по заповедта.

Дори са се приеме, че е налице неяснота в тази насока тя напълно се отстранява в настоящото производство, предвид предприетата линия на защита на ответниците срещу дължимостта на всички вземания по издадена заповед. Дори да не се приеме това становище, то в този случай следва да се вземат предвид разясненията, дадени в т.

5б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, предвид използваните образци на възражения.

Ето защо за ищеца е налице правен интерес от завеждането на настоящите установителни искове по чл. 422 ГПК, като исковата молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок.

По същество на спора:

От представената по делото извадка от книгата на собствениците се установява, че ответниците са записани в същата по отношение на апартамент № ****. Ищцата е записана два пъти с различи фамилии, като е налице изписване на нейните имена и 2 подпис графата за собственик на обекта. На втората страница на документа е записано наличието на домашен любимец- куче 1 бр., като в заповедното производство е представено и удостоверение за регистрация на домашно куче, прекратена на 17.01.2022 г. От представените по заповедното производство изпълнителни листове се удостоверява и влязло в сила решение за задължения към етажната собственост за предходен период. Документите не са оспорени от ответниците, поради което следва да се приеме, че за целите на настоящото производство удостоверяват правото на собственост на ответницата, притежаването на домашен любимец и качеството обитател на ответника.

С решение от 01.07.2019 г. ОС на ЕС е определило месечна такса за поддръжка и управление на общите части в размер на 3 лева за апартаментите от етаж 1 и етаж 2, в размер на 5 лева на човек от етаж 3 до етаж 10 и в размер на 2 лева за куче.

По делото е представено съобщение по ч. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвянето на протокола, както и протокол за поставянето на съобщение на входа на сградата.

Приета е и ССЕ, която определя размера на задълженията на всеки от ответниците.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани аргументи за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС, на които ищецът основава претенцията си. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг ред от заинтересованите лица, а това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъбразността на решението на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и постановеното по нея съдебно решение). От тяхна страна не бяха наведени твърдения за това да са упражнили правото си да оспорят взетите от ОС на ЕС решения. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за стабилизирани. (В този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК) По силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата. Съгласно чл. 6, ал. 3 ЗУЕС обитателите на сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9. В чл. 51, ал. 7 ЗУЕС е уредено, че собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната 3 собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходи за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател. Ето защо, предвид взетите решения, исковете се явяват доказани по основание.

Размерът на исковете следва да се определи съобразно взетите от общото събрание решения и периода, за който се отнася претенцията. В тази насока е приетата ССЕ, което изчислява задълженията на ответниците в размер на общо 240 лева (по 120 лева за всеки) за поддръжка и управление на общите части и в размер на 40 лева за домашен любимец. Стойностите съответства на претендираните суми.

Предвид горното исковете се явяват установени по основание и размер и следва да бъдат уважени.

Изложените от ответниците възражения са свързани с наличието на насрещни претенции за плащане на ремонтни работи, но за тях бе образувано самостоятелно производство.

Относно разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, като такива следва да бъдат присъдени за настоящото и заповедното производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Т. Х., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ****, сумата от 120.00 лева- главница, представляваща вноски/такси за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г. и сумата от 40.00 лева- главница, представляваща вноски/такси за домашен любимец за периода месец май 2020 г. – месец декември 2021 г., КАКТО и, че Д. Г. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ****, сумата от 120.00 лева- главница, представляваща вноски/такси за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г., ведно със законна лихва, върху главниците, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 23.05.2022г. до пълното им изплащане, за които е била издадена Заповед № 3765 от 25.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 7409/2022 г. по описа на РС-Пловдив, поправена с разпореждане от 16.09.2022 г.

ОСЪЖДА Г. Т. Х., ЕГН ********** и Д. Г. Х., ЕГН **********, да заплатят на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ****, сумата от 850.00 4 лева- разноски по настоящото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 5