Решение № 1268 от 27.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. П., 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104225 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД срещу В. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 2821.81 лева, представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за следните топлофицирани обекти, находящи се в град П., а именно:

- ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** – сумата от 1376.08 лева, представляваща главница за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които е със знак „-“ вкл., законна лихва за забава в размер на 539.94 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1376.08 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

- ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** сумата от 647.87 лева, представляваща главница за периода от м.01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които с знак „-“ вкл., законна лихва за забава в размер на 257.92 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 647.87 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1903 от 01.06.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, 1 като им се присъдят сторените по делото разноски.

При условията на евентуално отхвърляне на главния иск, ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с който се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 2821.81 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за следните топлофицирани обекти, находящи се в град П., а именно:

- ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** – сумата от 1376.08 лева, представляваща главница за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които е със знак „-“ вкл., законна лихва за забава в размер на 539.94 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1376.08 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

- ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** сумата от 647.87 лева, представляваща главница за периода от м.01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които с знак „-“ вкл., законна лихва за забава в размер на 257.92 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 647.87 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи левовата стойност на това, с което ответницата се е обогатила за сметка на „***” АД, без правно основание, до размера на това, с което е намалено имуществото на дружеството, както и да им се присъдят посочените лихви.

В законоустановения срок за отговор ответницата В. Г. Б. чрез адв. А. П. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора са оспорени обстоятелствата за наличие на качеството потребител на ответницата, доставката на топлинна енергия до процесните имоти, наличието на валидно облигационно отношение между страните. Твърди, че преди 08.07.2022 г. за процесните имоти ищецът е имал валидно облигационно правоотношение с трето лице, като едва от сочената дата, между ответницата и ищеца е възникнало такова, и от тази дата е сключен по между им договор за доставка на топлинна енергия. Сочи, че през процесния период ответницата не е била ползвател, нито държател на процесните търговски обекти, като е оспорено и представеното извлечение от сметка. В отговора е релевирала възражение за погасяване по давност на част от процесното вземане, както по отношение на претендираните главници, така и по отношение на процесните лихви. Оспорен е и предявеният евентуален иск.

В съдебно заседание ищецът чрез ю.к. М. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез адв. П. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1903 от 01.06.2022 г. по ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността на главния иск:

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е клиент за небитови нужди на топлинна енергия на основание възникнало по между им валидно облигационно отношение въз основа открита на името на ответника партида след придобиване на процесните топлоснабдени имоти чрез покупко- продажба обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 178, том ІV, рег. № 4766, дело № 654 от 27.11.2008 г. и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 177, том ІV, рег. № 4765, дело № 653 от 27.11.2008 г., на следните топлоснабдени обекти: ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр.

П., *** и ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., ***, за които е доставена топлинна енергия на стойност от 2821.81 лева за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2020 г.

Според легалната дефиниция, дадена в т.33а на § 1 ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

Предвид гореизложеното съдът намира, че писмената форма на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е форма за действителност на договора. За да се приеме, че между ответника по иска и ищеца е възникнало договорно правоотношение въз основа на представените като доказателство по делото Общи условия е необходимо да има писмено потвърждение на същите от клиента съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЗД, каквото потвърждаване в случая липсва. Липсата на такова съгласие не е пречка да се направи извод за наличие на валидно възникнало договорно правоотношение, предвид разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. В този смисъл е решение № 18 от 15.01.2018 г., по в. гр.д. № *** г. на ПОС, решение № 258 от 20.07.2018 г. по в.гр.д. № *** г. на ПОС и др.

В настоящия случай, от приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 178, том ІV, рег. № 4766, дело № 654/2008 от 27.11.2008 г. се установява, че ответницата В. Г. Б. е придобила собствеността от Е.И.Д. на следния недвижим имот: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - ***, състоящо се от търговска зала с площ от 40 кв.м., коридор с площ от 15.45 кв.м. и тоалетна с площ от 6 кв.м., заедно със склад с площ от 8 кв.м., заедно със склад с площ от 3.50 кв.м., който търговски обект заедно със складовите помещения представляват обособени самостоятелни обекти от сладкарница „***“, находящи се в гр. П., ***. От приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на 3 недвижим имот № 177, том ІV, рег. № 4765, дело № 653/2008 от 27.11.2008 г. се установява, че ответницата В. Г. Б. е придобила собствеността от Е.И.Д. на следния недвижим имот:

ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – ***, с площ от 22 кв.м., заедно със склад с площ от 9.50 кв.м., който недвижим имот – ***, заедно със складовото помещение, представлява обособени самостоятелни обекти от сладкарница „***“, находящ се в гр. П., ***.

Ответницата е оспорила иска с твърдения, че не тя дължи процесните суми а Е.И.Д., на чието име при ищеца е открита партида, в която връзка представя договор № 1163 от 14.08.2009 г. Видно от същия между ищеца и Е.И.Д. е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за следните обекти: ***, находящ се в гр. П., на ул.

„*** и ***, находящо се в гр. П., ул. „***, което се установява от списъка на топлоснабдените обекти – приложение № 1 към договора. От последния се установява, че е сключен за срок от пет години, като купувачът е дал съгласие след изтичане на срока на договора, действието му да бъде продължено автоматично с още една година. Тези факти не са спорни между страните. С протоколно определение, постановено в проведеното на 24.10.2022 г. открито съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че административния адрес на топлоснабдените обекти в гр. П., *** е идентичен с административен адрес: гр. П., ***, поради което и следва да се приеме, че процесните топлоснабдени обекти, находящи се в гр. П., *** и обектите, находящи се в гр. П., *** са едни и същи и се намират на един и същ административен адрес. При така установеното, с оглед приложения и неоспорен от ищеца договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 1163 от 14.08.2009 г., то следва извода, че същият е бил действащ в периода от 14.07.2009 г. (когато между ищеца и Е.И.Д. е сключен договора) до 14.07.2014 г. Крайната дата на действие на договора съдът определя като взе предвид, че договора е сключен за срок от 5 години, считано от 14.07.2009 г., предвид на това, че в същия липсва отразяване считано от кога влиза в сила, то и следва да се приеме, че същият е бил приложим в отношенията между страните, считано от датата на неговото подписване – 14.07.2009 г. Тъй като липсват данни при изтичането на петата година договора да е бил прекратен, и предвид постигнатото съгласие между страните за неговото автоматично продължаване с още една година, то и следва извода, че договора е бил действащ до 14.07.2015 г. При това положение следва да се приеме, че по силата на сключения между ищеца и третото лице Е.И.Д. писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 1163 от 14.08.2009 г., то ищцата макар и собственик на процесните топлоснабдени обекти, същите са били ползвани от трето лице, за което ответницата е дала своето съгласие.

Поради това и за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., Е.И.Д., като ползвател на процесните обекти е следвало да заплаща дължимите суми за доставената в топлоснабдените обекти топлинна енергия. По отношение обстоятелството дали ответницата е дала своето съгласие за ползване на топлоснабдените обекти от третото лице, няма спор между страните, нито пък са наведени такива доводи от ищеца. Ответницата също не въвежда твърдения да не е дала съгласието си на Е.Д. да ползва процесните обекти.

Напротив именно въз основа на сключения между ищеца и Д. договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, ответницата твърди, че не носи отговорност за 4 процесните вземания, а отговорен за тях е именно третото лице. От тук следва извода, че за част от процесния период, а именно за периода от 01.12.2013 г. до 14.07.2015 г. за дължимостта на процесните вземания отговорността е на третото лице – Е.И.Д., в качеството му ползвател на процесните обекти, и с който ищеца има сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Предвид това за тази част от процесния период не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата като собственик на процесните топлоснабдени обекти. В тази връзка и следва да се приеме, че за периода от 01.12.2013 г. до 14.07.2015 г., предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Разпечатката съдържа 31 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2361fb8c-ef15-4736-b71f-569cabbc4c07