Решение № 715 от 09.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Казанлък, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510102732 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н. Х.

Х., чрез пълномощника си адв. А. С., вписана в АК- Стара Загора, със съдебен адрес: ***, против „И.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ап. 101, представлявано от управителя И.Б.К.. Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.

Ищецът „Б.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. А. С. твърди, че ответното дружество „И.“ ЕООД е закупило от ищеца „Бетон клас С16/20 S3360 куб.м., за които била издадена данъчна фактура № 5000000004/30.11.2023 г. на стойност 62 568.00 лв. Задължението по тази фактура било платено от ответното дружество със закъснение – на 23.12.2024 г. Ищецът не бил договарял с ответника разсрочено плащане на задължението по фактурата, поради което падежът му бил датата на издаване на фактурата. За периода на забава – 01.12.2023 г. -23.12.2024 г. – натрупаната мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД била в размер на 9 260.00 лева. Дължимата сума не била платена доброволно. Сочи, че тъй като не било извършено плащане, на основание чл.86 от ЗЗД ответното дружество било изпаднало в забава и дължало обезщетение в размер на законната лихва върху стойността на продадените стоки в общ размер на 9260.00 лева, считано от посочената в данъчната фактура дата за плащане -23.12.2024 г. Ищецът твърди, че на 18.09.2025г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което било образувано ч. гр. дело №870/2025г. по описа на PC Павликени. На 17.10.2025г. получили съобщение 1 от съда, че е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед.

Ищецът моли всички суми, дължими по настоящото дело, да бъдат платени по банков път, по следната банкова сметка, открита на името на ищеца: ***.

Ответното дружество „И.“ ЕООД подава отговор на подадената искова молба в законоустановения срок чрез адв. П. К.. Счита иска като недопустим (при условията на евентуалност) и като неоснователен и недоказан поради следните съображения: признава съществуващите търговски взаимоотношения между страните във връзка с доставка и продажба на бетон, извършвани през 2022 г. и 2023 г. Сочи, че от самото начало страните били договорили стойността на договорения бетон да бъде уредена не чрез незабавно парично плащане, а чрез прехвърляне на недвижими имоти от сградата на ответника, като след завършване на сградата да се извърши прихващане/компенсация между стойността на имотите и стойността на доставките. Поради тази уговорка за отложено уреждане и отсъствие на изискуемо парично задължение към момента на доставките, ищецът не бил издавал фактури към датите на доставките (в обичайния за търговския оборот кратък срок след доставката), а фактурирането било извършено значително по-късно - една-две години след реалните доставки. По-късно ищецът обяснявал фактурирането с необходимост от счетоводно-данъчно „изписване“ на бетон във връзка с предстояща проверка, което ответникът не можел да потвърди като причина, но фактът на късното издаване оставал безспорен.

Твърди, че независимо от датата, изписана във фактурите, същите не били предоставени на ответника към момента на издаването им. Процесиите фактури били получени от ответника едва през април 2024 г., като именно тогава били осчетоводени и включени в справка-декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период (за м. март 2024 г.). Поради това не можело да се приеме, че към 22.12.2023 г. ответникът е разполагал с фактурата и е дължал изискуемо парично плащане по нея.

Твърди, че след предоставяне на фактурите през април 2024 г. между страните била потвърдена договорката фактурите да бъдат осчетоводени, но да не се заплащат, тъй като първоначалната уговорка за уреждане чрез имоти и прихващане оставала в сила. В края на 2024 г. по настояване на ищеца и във връзка с възникнал спор ответникът заплатил сумите по фактурите на части, като изричната уговорка била отношенията по прехвърляне/уреждане на имотите да се финализират впоследствие (вкл. ищецът да заплати стойността на имотите/да се извърши компенсация). До сделка по имотите не се стигнало, тъй като ищецът се отказал и насочил към покупката им трето лице - А.А., като към настоящия момент бил налице висящ спор между Алеканов и ответника във връзка със закупуване на тези имоти, по който имало данни за участие на ищеца в преговорите/сделката.

Ответникът сочи, че не било ясно и доказано как е формирана сумата по процесната фактура № 3000000138/21.12.2023 г. на стойност 35 249,26 лв. и кога са извършени конкретните доставки, включени в нея, тъй като към исковата молба не били представени всички съпътстващи документи за 2 доставка и приемане.

Ответникът претендира, че забава не е настъпила, тъй като между страните не била уговорила схема на уреждане чрез прехвърляне на имоти и прихващане/компенсация, поради което парично плащане не било изискуемо към датите на доставките и към датата, от която ищецът твърди забава.

Късното фактуриране и късното представяне на фактурите (едва през април 2024 г.) потвърждават, че страните не са третирали задължението като изискуемо към 22.12.2023 г., поради което претенцията за мораторна лихва за периода 22.12.2023 г. – 27.12.2024 г. била неоснователна. Плащането в края на 2024 г. било извършено по настояване на ищеца и при уговорка за последващо уреждане по имотите, поради което не представлявало признание, че ответникът е бил в забава за целия претендиран период. Отказът на ищеца да финализира сделката с имотите и насочването към трето лице (А. Алеканов), както и последвалия спор относно тези имоти допълнително покрепяли твърдението за договорения механизъм за уреждане чрез имоти, а не за изискуемо парично задължение към 22.12.2023 г. Ответникът прави възражение, че съществувала неяснота относно формирането на сумата по процесната фактура, тъй като в исковата молба липсвала достатъчно документация, която да индивидуализира конкретните доставки , включени във фактурата (дата, количество, вид бетон, обект, място на разтоварване, превозвач, приемане от упълномощено лице на ответника. Не било ясно и кога са извършени конкретните доставки по въпросната фактура, което било пряко релевантно както за спорната изискуемост, така и за началния момент и размера на евентуалната забава.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От свързаното с настоящото производство електронно ч.гр.д №5466/2025 г. по описа на Районен съд - Перник се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №3589/01.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.

ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, за сумата: 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща мораторна лихва - Мораторната лихва е дължима за забавеното плащане на задължението по Фактура №3000000138/21.12.2023г. за доставка (продажба) на бетон, на стойност 35 249,26 лева. за периода от 22.12.2023 г. до 27.12.2024 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 660,00 лева (шестстотин и шестдесет лева), държавна такса в размер на: 85,00 лева (осемдесет и пет лева).

По делото е представена Фактура №3000000138/21.12.2023г. за доставка (продажба) на бетон, на стойност 35 249,26 лева. Същата фактура е платена от ответника на 27.12.2024 г., което обстоятелство не е спорно между страните.

По делото е допусната съдебносчетоводна експертиза, с депозирано 3 заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло. Вещото лице посочва, че Фактура №3000000138/21.12.2023г. е осчетоводена при ищеца и при ответника. При ищеца е осчетоводена с издаването, като е включена в дневника за продажбите за м. декември 2023 г. При ответника фактурата е осчетоводена през м. март 2024 г. и е включена в дневника за покупки на ответника. Посочва се че счетоводството на двете страни е водено редовно. По отношение на процесната фактура е ползван данъчен кредит за м. март 2024 г., когато същата е включена в дневника за покупки на дружеството.

Фактурата е платена на 27.12.2024 г. Доставките по процесната фактура са извършени в периода 08.06.2023 – 06.10.2023 г., което обстоятелство е видно от представените по делото експедиционни бележки. Вещото лице посочва, че от представените доказателства по делото е видно, че доставките са извършени, като за всяка от тях е съставено експедиционна бележка, в която е посочно количеството, превозното средство, датата и часа на експедицията.

Според изчисленията на вещото лице лихвата за забава за периода от 22.12.2023 г. – 27.12.2024 г. възлиза на 4988,14 лева. Във връзка с процесната фактура не е осчетоводявано отделно вземане за лихва от ищеца.

По делото е допусната допълнителна съдебносчетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло. При ищеца е осчетоводена с издаването, като е включена в дневника за продажбите за м. декември 2023 г. При ответника фактурата е осчетоводена през м. март 2024 г. и е включена в дневника за покупки на ответника. От представените документи не е налична друга дата на осчетоводяване при страните. В заключението се посочва, че фактурираните доставки не могат да се отчитат като периодични доставки или да е налице хипотезата на сборна фактура. Отделно от това не се установява да са налице конкретни периоди за фактуриране или плащане между страните. От представените документи се установява, че срокът за издаване на фактурата е петдневен, като не е налице договорка между страните за поетапно или периодично изпълнение и конкретен падеж на плащането. В счетоводството на ищеца не са установени данни за начислени лихви или съдебни вземания, което води до извода, че същият не е осчетоводил процесното задължение за лихва.

По делото са събрани гласни доказателства от свидетелите Т. и Ч..

Същите не следва да се кредитират в цялост, поради факта, че същите не са преки свидетели на отношенията между двете търговски дружества и техните показания са опосредени, като информацията с която разполагат е на база на разказано от управителя на ответното дружество. Въпреки това показанията на свидетелите следва да се кредитират в частта, в която се потвърждава, че между страните в производството са налице трайни търговски отношения и че между тях е възникнал спор за неплатена фактура, която впоследствие е била заплатена.

По делото са събрани гласни доказателства от свидетеля Я., които не следва да се кредитират в цялост, поради факта, че същата е служите към настоящия момент на ищеца. Въпреки това показанията на свидетелката 4 следва да се кредитират в частта, в която се установява издаването на фактурата и начина на обобщаване на доставките във фактурата.

По делото са представени 32 броя експедиционни бележки за доставка на бетон за периода 08.06.2023 г. - 06.10.2023 г. От тях е видно, че доставките са извършени, като за всяка от тях е съставено експедиционна бележка, в която е посочено количеството, превозното средство, датата и часа на експедицията. Това обстоятелство не е спорно между страните.

По делото е представена искова молба, ведно с приложенията и отговор на искова молба, ведно с приложенията, по които е образувано гр. д.

№585/2025 г. в Окръжен съд – Стара Загора, което е висящо към датата на приключване на съдебното дирене.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му.