Решение № 235 от 30.10.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Монтана, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 162 от 04.12.2024 г., постановено по гр. дело № 752 по описа за 2023 г. Районен съд-Берковица е отхвърлил като неоснователен предявен иск за признаване за установено по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание 45 ЗЗД, че Е.П. дължи на К.-К. Х.Б. К. Б. АД сумата от 1091,95 лв., представляваща паричната равностойност на причинена вреда от противоправно отнемане на хладилна витрина тип F.IC. 1300С, със Сериен № *, с Баркод *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.09.2023 г. до окончателното издължаване, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 541/2023 г. по описа на РС – Берковица.

Срещу така постановеното решение е подадена жалба от К-К . Х. Б.

К.Б.ЕАД, чрез пълномощник адв. П. Д., в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е преценил доказателствения материал, което е довело до грешни изводи при приложението на материалния закон. Сочи, че по делото са налице писмени 1 доказателства, от които се установява, че ответникът Е. извънсъдебно е признал, че хладилната витрина се е намирала в дома му към лятото на 2023 г. и е била продадена от него чрез интернет платформа. В тази връзка посочва, че извънсъдебното признание представлява доказателство и не може да бъде игнорирано. С оглед това твърди, че безспорно се достига до извод, че ответникът е извършил продажбата на хладилната витрина, с което е причинил вреди на дружеството в размер на 1091,95 лева. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и уважаване на предявеният иск, ведно с направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемия Е. П..

В съдебно заседание въззиваемият П., чрез своя процесуален представител адв. Г., сочи, че всички изтъкнати в жалбата факти, по начина, по който ги твърди жалбоподателят, са неверни. Счита решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените във въззивната инстанция разноски.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че не е установено ищецът да е претърпял вреда в размер на 1091,95 лв., която да се намира в причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Приел също, че липсват доказателства ответникът противоправно да е отнел процесната витрина. Предвид това съдът приел, че не са установени елементите от фактическия състав на непозволено увреждане.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.

2

В случая от доказателствения материал по делото не се установява, че деянието на Е. П., изразяващо се в продажба на процесната хладилна витрина, е противоправно. Това е така, тъй като на първо място няма влязла в сила присъда, която да установи, че Е. е извършил престъпление. Освен това ищецът /въззивник/ не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на извършено от ответника /въззиваем/ противоправно деяние. В хода на делото е приобщено досъдебно производство № 217/2023 по описа на РУ-*, прокурорска преписка № 3956/2023 г., но същото е прекратено поради липса на данни хладилната витрина да е била обект на престъпление. Извършените в хода на досъдебното производство разпити не представляват доказателствено средство, което може да бъде ценено от гражданския съд. Независимо от това, и с оглед пълнота, настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че от разпитите на Е.П. и К.П. не се установява нито наличието на извършено престъпление, нито признание от страна на Е., че е откраднал процесната вещ.

Напротив, установява се, че хладилната витрина първоначално е закупена от К.П. през 2021 г. от пазара в гр. *, от непознат за него човек, за сумата от 300 лв., които са платени в брой, като продавачът не е дал документи на купувача.

През 2023 г. К. решил да продаде витрината и помолил сина си Е. да публикува обява в „*”, тъй като не се справял добре с технологиите.

Изявлението на Е., дадено в хода на досъдебното производство, че действително той е извършил продажбата чрез интернет платформа, не представлява неизгоден за него факт, тъй като не установено, че вещта е придобита чрез престъпление. В случая деянието му е правомерно, защото хладилната витрина е придобита от К. на законно основание.

Предвид горното, МОС приема, че деянието на въззиваемия не е противоправно. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на иска, респ. за потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД.

В допълнение към горното, настоящият съдебен състав намира за важно да отбележи, че по делото липсват доказателства, които да установят, че процесната витрина е била заприходена като актив на дружеството-въззивник.

Също така не се установява по категоричен начин, че продадената вещ е идентична с тази, която е изчезнала от склада на въззивника. На последният му е била предоставена възможност да ангажира доказателства в хода на 3 делото за доказване на твърдените от него факти, но същият не се е възползвал от нея. Освен това дружеството не е доказало и точния размер на претендираната вреда. В заключение МОС намира, че искът правилно е отхвърлен от районния съд, поради което решението му следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К.- К. Х.Б.К.Б. следва да заплати на Е.П. направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 162 от 04.12.2024 г. на Районен съдБерковица, постановено по гр. дело № 752/2023 г., по описа на същия съд като правилно.

ОСЪЖДА К.-К.Х.Б.К.Б.ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Е.П., ЕГН **********, от гр. *, обл. *, ул. „*“ № *, сумата в размер от 400,00 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Монтана, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 162 от 04.12.2024 г., постановено по гр. дело № 752 по описа за 2023 г. Районен съд-Берковица е отхвърлил като неоснователен предявен иск за признаване за установено по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание 45 ЗЗД, че Е.П. дължи на К.-К. Х.Б. К. Б. АД сумата от 1091,95 лв., представляваща паричната равностойност на причинена вреда от противоправно отнемане на хладилна витрина тип F.IC. 1300С, със Сериен № *, с Баркод *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.09.2023 г. до окончателното издължаване, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 541/2023 г. по описа на РС – Берковица.

Срещу така постановеното решение е подадена жалба от К-К . Х. Б.

К.Б.ЕАД, чрез пълномощник адв. П. Д., в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е преценил доказателствения материал, което е довело до грешни изводи при приложението на материалния закон. Сочи, че по делото са налице писмени 1 доказателства, от които се установява, че ответникът Е. извънсъдебно е признал, че хладилната витрина се е намирала в дома му към лятото на 2023 г. и е била продадена от него чрез интернет платформа. В тази връзка посочва, че извънсъдебното признание представлява доказателство и не може да бъде игнорирано. С оглед това твърди, че безспорно се достига до извод, че ответникът е извършил продажбата на хладилната витрина, с което е причинил вреди на дружеството в размер на 1091,95 лева. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и уважаване на предявеният иск, ведно с направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемия Е. П..

В съдебно заседание въззиваемият П., чрез своя процесуален представител адв. Г., сочи, че всички изтъкнати в жалбата факти, по начина, по който ги твърди жалбоподателят, са неверни. Счита решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените във въззивната инстанция разноски.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че не е установено ищецът да е претърпял вреда в размер на 1091,95 лв., която да се намира в причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Приел също, че липсват доказателства ответникът противоправно да е отнел процесната витрина. Предвид това съдът приел, че не са установени елементите от фактическия състав на непозволено увреждане.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.

2

В случая от доказателствения материал по делото не се установява, че деянието на Е. П., изразяващо се в продажба на процесната хладилна витрина, е противоправно. Това е така, тъй като на първо място няма влязла в сила присъда, която да установи, че Е. е извършил престъпление. Освен това ищецът /въззивник/ не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на извършено от ответника /въззиваем/ противоправно деяние. В хода на делото е приобщено досъдебно производство № 217/2023 по описа на РУ-*, прокурорска преписка № 3956/2023 г., но същото е прекратено поради липса на данни хладилната витрина да е била обект на престъпление. Извършените в хода на досъдебното производство разпити не представляват доказателствено средство, което може да бъде ценено от гражданския съд. Независимо от това, и с оглед пълнота, настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че от разпитите на Е.П. и К.П. не се установява нито наличието на извършено престъпление, нито признание от страна на Е., че е откраднал процесната вещ.