Решение № 192 от 06.06.2018, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 192/ 06.06.2018 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

На шести юни през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: ГРОЗДАН

ГРОЗЕВ

Секретар: Михаела Стойчева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

НАХ дело № 685 по описа за 2018 година и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК,

Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА обвиняемия Р.Й.Д. ЕГН:

**********, род. на ***г***, с адрес:***, *******************, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 28.12.2016г. до 31.01.2018г. включително, в с. У., обл.

Х., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а именно А. А. М., родена на *** *** - престъпление по чл.191, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 191, ал. 1, вр. чл.

78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда / лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване и протест пред ХОС в

15-дневен срок считано от днес.

Районен съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.

М О Т И В И към решение №43 /24.02.2017 г. по АНД №96/2017г. на ХРС Производството е по реда на чл.375 и сл.от НПК, вр.чл.78а от НК.

С постановление на РП-Хасково е предложено обвиняемият И.

М. А. е роден на ***г***, с ЕГН **********; български гражданин, ром, не женен, без образование, не осъждан, месторабота - строителен работник, живущ ***, да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание по чл.78а от НК за това, че от 18.02.2015г. до 17.09.2015г. в град Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, не навършило 16 — годишна възраст, а именно В. С. О. ЕГН ********** - престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК.

Районна прокуратура Хасково редовно призовани не изпращат представител.

Обвиняемият А., редовно призован, се явява в с.з. със служебно назначеният адв.Чалъкова, разбира обвинението, признава се за виновен и не оспорва фактите и обстоятелствата, изнесени в постановлението на РП-Хасково. заявява, че е сключил граждански брак с В. С.

О., за което представя удостоверение. Моли съда да не му налага наказание. Съжалява за случилото се.

Адвокат Чалъкова също изразява становище, че подзащитният и разбира обвинението, признава се за виновен и не желае да се събират доказателства, като иска да се приобщи ДП и представеното удостоверение за граждански брак. Моли съдът да не налага на обвиняемия наказание.

Съдът, като взе предвид събраните по досъдебно производство № 960/2016г. по описа на РУ -Хасково доказателства, приобщени към настоящото дело, поотделно и в тяхната съвкупност, както и самопризнанията на обвиняемия в съдебно заседание, приема за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият И. М. А. роден на ***г***, българско гражданство, ром, не осъждан, без образование, живущ ***. Свидетелката В. С. О. живеела в град Хасково заедно с майка си св.Северина

О. С. Тя била родена ***г***. Свидетелката В. О. през 2014г., когато била едва на 14 години се запознала с обв.

И. М. А. и започнали да излизат заедно. Тези техни взаимоотношения прераснали в изпитване на взаимни симпатии и любовни трепети.

Тъй като родители и на двамата не били съгласни те да имат връзка и да живеят заедно те избягали в село Искра, област Пловдив, където останали само около три часа, тъй като майката на обв. А.

- св. Семат Хасан му се обадила и казала, че издирват св. О. и имало подаден сигнал в полицията.

Младите се уплашили и се прибрали в град Хасково, като св. О. се прибрала в домът си. Обвиняемият И. А. бил пълнолетен, но преди да навърши 21 годишна възраст решил, въпреки несъгласието на родителите си да заживее съпружески е непълнолетната св. О. Той знаел, че тя била само на 15 години, но въпреки това, тъй като много я обичал й предложил да дойде да живее при него в град Хасково, ул."Баба Вида" № 18. Тя се съгласила и на 18.02.2015г. в град Хасково направили „годеж", по техните обичай и св. О. се преместила в домът на обв.

А. Те започнали да живеят заедно съпружески, поради което св. О. решила да осъществи доброволен полов контакт с обв.А. и така изгубила девствеността си. На 17.09.2015г. тя навърши;а 16-годишна възраст и отпразнували рожденият й ден и продължили да живеят заедно като консумирали брака си. В резултат на това св. О. забременяла и на 24.07.2016г. родила дете от женски пол - Г. И.

М., което било припознато от обв.

И. А. На 17.02.2017г. обвиняемия А. и В. С.

О. сключили граждански брак видно от приетото като доказателство удостоверение за сключен граждански брак № ********** от 17.02.2017г. Обвиняемият А. видно от приложената по делото справка за съдимост до настоящият момент не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.

78а НК.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събрания и проверен по делото доказателствен материал, а именно: протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетелите, свидетелство за съдимост, характеристични данни, декларация за семейно и имотно състояние, карта за обвиняем, удостоверение за сключване на граждански брак и други по описа на досъдебно производство №960/2016г. по описа на РУ „П" Хасково, както и от самопризнанията на обвиняемия направени в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна обвиняемият И. М. А. е осъществил от правна страна състава на престъплението по чл. чл.191, ал.1 НК, като от 18.02.2015г. до 17.09.2015г. в град Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, не навършило 16 - годишна възраст, а именно В. С.

О. ЕГН **********.

Престъплението е извършено при пряк умисъл, като дееца въпреки че е съзнавал, че възрастта на лицето от женски пол е живял с нея продължително, като се съвкупявали.

Форма на вина - пряк умисъл.

Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване - чл. 11, ал. 2, пр. 1 КОК.

Съдът като прие за установено горното на бадата на описаните доказателства, които изцяло кредитира като непротиворечиви и еднопосочни, призна И. М. А. със снета по делото самоличност за виновен в повдигнатото му обвинение. Като прие, че още в съдебното следствие обвиняемият е сключил граждански брак с В. С. О. ЕГН **********, прие, че са на лице предпоставките на чл. 191, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, тоест да не се наложи наказание на обвиняемия. Затова и на основание чл. 191, ал. 4, вр. ал. 1 от НК не му налага наказание.

Мотивиран така и на основание чл.378 ал. 4 т.1 от НПК, съдът постанови решението си.

Районен съдия:

Досъдебното производство било образувано на 21.11.2017г. затова дали от месец октомври 2016г., без да е сключен брак, е заживяно съпружески с лице oi женски пол ненавършило

16 години - А. А. М., ЕГН:**********, от гр.Симеоновград - престъпление по чл.191, ал.1 от НК

Разследването е приключено и изпратено в РП - Хасково с мнение за предаване на съд на обвиняемия Р.Й.Д. ***.

От събраните в хода на разследването доказателства се установи следното:

Обвиняемият

Р.Й.Д. ***. Обв.Р.Д. не е криминално проявен. Неосъждан.

През месец декември 2016г. обвиняемият Р.Й.Д. бил при леля си в гр.Симеоновград, обл.Хасково и там се запознал със свидетелката А. М. А., ЕГН:**********,***, родена на *** г. Двамата „завихрили" любовна афера и след около две седмици решили да се „оженят". Обвиняемият Р.Й.Д., знаел че А. А. е на 14 години и въпреки това й предложил да заживее с него в с.Узунджово. Те отишли в с. Узунджово и там обв.Р.Д. представил А. на родителите си. На следващия ден - 13.12.2016г. обаче в дома на обв.Д. *** дошъл кварталния полицай и ги уведомил, че А. А. се издирвала от полицията. Тогава родителите на обвиняемия се обадили на баща й - А. М. А., който им казал да върнат дъщеря му в гр. Симеоновград, което и било сторено. Обвиняемият Р.Й.Д. се прибрал обратно с родителите си в с.Узунджово, а А. останала в гр.Симеоновград. Обв.Д. и А.

А. продължили да поддържат връзката си с ежедневни телефонни разговори и понеже много се обичали, А. решила да отиде и заживее с обв.Р.Д. въпреки несъгласието на баща й.