Определение № 975 от 01.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Плевен, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500423 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1, т.1 във вр. с чл.418 ал.5 и чл.417 т.2 ГПК.

С определение № 2249/30.04.2025г. по ч.гр.д. № 2688/2025г. по описа на РС- Плевен /ПлРС/, съдът на осн. чл.411 ал.1, т.5 ГПК е ОТКАЗАЛ да издаде Заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК по заявление на „Банка ДСК“АД гр.София, ЕИК ********** против К. В. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес в Испания поради липса на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България.

УКАЗАЛ на осн чл.415 ал.1, т.3 от ГПК на заявителя „Банка ДСК“АД, че в едномесечен срок от връчване на съобщението могат да предявят осъдителен иск против длъжника К. В. И., ЕГН **********, като довнесат дължимата държавна такса.

Частна жалба против разпореждането е подадена от заявителя в Заповедното производство „Банка ДСК“АД гр.София, ЕИК **********.

Твърдят, че определението е незаконосъобразно, тъй като длъжникът К. В. И. е български гражданин с регистриран постоянен адрес на територията на Република България, а именно в гр. Плевен, **********. Твърдят, че проверката относно обичайното местопребиваване или място на дейност следва да се извършва само по отношение на чуждестранни физически лица.

Навеждат доводи, че съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК, 1 предпоставка за издаване на Заповедта за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Република България – постоянен адрес при физическите лица или седалище или място на дейност при юридическите лица.

Молят съдът да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение срещу К. В. И. за всички претендирани в заявлението суми.

Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25а, ал. 2 НЗПП.

Препис от частната жалба не е връчван на длъжника в заповедното производство.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК - определението е получено на 13.05.2025г. и щемпела на ЧЖ – 19.05.2025г. – л.3 от настоящото дело, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.

Частната жалба е неоснователна.

Видно от доказателствата по заповедното производство по ч.гр. д.

№2688/2025г. по описа на РС- Плевен К. В. И. е с постоянен адрес в гр.Плевен, ********** с дата на заявяване 16.02.2005 г. и е с настоящ адрес в Испания с дата на заявяване 09.04.2010г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е подадено от банката - кредитор на 30.04.2025г., когато е образувано заповедното производство в районния съд. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК длъжникът К. В. И. е с местоживеене - настоящ адрес в Испания от 09.04.

2010г.

Въз основа на тези данни районният съд е приел, че длъжникът К. И. живее в друга страна - членка на ЕС, приложил е разпоредбата на чл.411, ал.2 т.5 ГПК и е отхвърлил заявлението. Съгласно цитираната разпоредба съдът разглежда заявлението и издава Заповед за изпълнение, освен ако длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

2

Във връзка с цитираната разпоредба на чл.411, ал.2, т.5 ГПК е постановено по преюдициално запитване на български съд, Решение на СЕС по дело C-222/23.

В пар. 62 от решението съдът приема, че член 62, параграф 1 от Регламент № 1215/2012г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. Разпоредбата на чл.62, пар.1 от посочения Регламент постановява, че за да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право.

Съответно пар.72 от посоченото решение на СЕС регламентира, че член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава Заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент.

Разпоредбата на чл.18, пар. 2 от Регламент № 1215/2012г. (раздел четвърти от регламента) определя възможността на другата страна по договора да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

Съгласно нормата на чл.94, ал.1 и ал.3 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Понятието „обичайно местопребиваване на физическо лице“ получава легално определение в нормата на чл.48, ал.7 КМЧП, съгласно което под „обичайно местопребиваване на физическо лице“ се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално 3 съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая К. В. И. се е установил да живее в Кралство Испания от 2010г. и не са налице данни същият да е преустановил местоживеенето си и да се е завърнала трайно в Република България.

Следователно К. В. И. преимуществено се е установил да живее в Кралство Испания, без да е налице разрешение или регистрация за това и съдът приема, че са налице трайни лични и професионални връзки на И. с това място.

Периодичното завръщане на К. И. в Република България и дори сключването на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 01.07.2022г., за който се претендира изпълнение от банката – кредитор, не е основание да се счита, че същият преимуществено се е установил в Република България, за да е компетентен българския съд за издаване на Заповед за изпълнение, а единствено обосновава намерение паричното задължение да се изплаща от приходите, получени в друга страна - членка.

С оглед цитираната правна уредба на понятията „местоживеене на физическо лице“ и „обичайно местопребиваване“ изключват компетентността на българския съд да издаде Заповед за изпълнение срещу К. В. И. предвид нормата на чл.411, ал.2, т.5 ГПК, поради което определението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат – жалбата е неоснователна.

Съгласно т.8 от ТРОСГТК на ВКС на РБ за заповедното производство въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване.

При тези съображения и на основание чл.278 ГПК Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно определение № 2249/30.04.2025 г. по ч.гр. д. № 2688/2025г. по описа на РС - Плевен, с което е отказано на основание чл.411 ал.2, т.5 ГПК по заявление на „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК********** издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК против К. В. И. с ЕГН ********** поради липса на обичайно 4 местопребиваване на длъжника на територията на Република България.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5