Решение № 713 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110218324 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №08340/20.11.2025 г. на И.Д. Началник на Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, на "*****" АД, с ЕИК *******, на основание чл. 54 ал. 1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лв. за нарушение на чл. 42 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало дружеството, което обжалва същото с подробни доводи за недоказаност на нарушението. Излагат се съображения, че целта на проверката на контролните органи не е изяснена на Дружеството, не му е ясно по каква причина се изискват два конкретни договора за паричен заем, единят от които сключен преди повече от 1 година от искането на КЗП, както и всички останали за 3 години назад. Ако КЗП е имала намерение да разглежда договорите за паричен заем за извършени нарушения от страна на Дружеството, то едногодишният срок, в който е можела да го направи по отношение ня единя отдавна е изтекъл, както и за тези, сключени преди 3 години и не би имала право да образува изобщо административно производство.

Относно съпътстващите съответния договор за заем документи като погасителен план и стандартен европейски формуляр, КЗП ги изисква от Дружеството без изобщо да държи сметка, че то няма законово задължение да разполага с екземпляри за себе си, а задължение да ги предоставя единствено на потребителите при или преди сключване на съответния договор за паричен заем – от Дружеството са изискани документи, с които то не е задължено да 1 разполага. Жалбоподателят-ЮЛ предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно, алтернативно се прави искане за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН или за намаление на имуществената санкция до законовия минимум. Претендира разноски в размер на 150 лв. Редовно призовано дружеството не изпраща представител в с.з.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсул Ц., който оспорва жалбана и излага доводи за правилност и законосъобразност на НП, поради безспорно установено нарушение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя-ЮЛ разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 03.07.2025 г. на уебсайта на КЗП ТО Пловдив постъпил Входящ сигнал/жалба №П-03-917 от г-жа П. Х. И., която прави оплакване, че не разполага с копия от сключените потребителски договори за кредит с „*****" АД и дружеството не й ги предоставя.

Контролните органи на въззиваемата страна с писмо изх. № П-03917/07.07.2025 г. изискали от жалбоподателя-ЮЛ да им представи договор №*******/15.08.2024 г. и договор №********/18.10.2024 г., сключени с потребителката И., както да предостави и свързаните така сключените договори за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация /СЕФ/ и погасителен план.

Писмото е получено от „*****" АД на 11.07.2025 г., видно от обратната разписка.

На дата 22.07.2025 г. на електронния адрес в КЗП-ТО Пловдив е получено писмено становище от „*****" АД, което е заведено с вх. №П-03917/22.07.2025г., като към него не са предоставени изисканите документи: договор №*******/15.08.2024 г. и договор №********/18.10.2024 г., сключени с потребителката И., както и свързаните със сключените договорите за потребителски кредит - СЕФ и погасителен план.

2

Предвид непредоставените от кредитора документи с писмо с изх. №П03-917/28.07.2025 г. е изискано повторно предоставянето им, като писмото е получено на 01.08.2025 г., видно от обратната разписка за неговото получаване.

На дата 01.08.2025г. на електронната поща на КЗП, ТО Пловдив, е получено становище от „*****" АД, като отново изисканите документи не са представени.

Контролните органи приели, че кредиторът „*****" АД не е изпълнил вмененото му с чл. 42 ЗПК задължение да предостави достъп на длъжностни лица от КЗП достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с този закон, като не е предоставил изисканите от длъжностните лица документи, а именно: договор № *******/15.08.2024 г. и договор № ********/18.10.2024 г., сключени с потребителката П. Х. И., както и свързаните със сключените договори за потребителски кредит: СЕФ и погасителен план. Приели, че нарушението е осъществено чрез бездействие в периода 11.07.2025 г. /датата на която е получено първото писмо за изискани документи/ до 01.08.2025 г./датата на която в КЗП, ТО Пловдив е входирано второто становище/.

Нарушението е извършено в гр. ***, където е седалището и адреса на управление на кредитора.

Свидетелят С. З. З. заемащ длъжността ст. инспектор в ТО Пловдив при КЗП съставил и връчил надлежно на упълномощен представител на ЮЛ АУАН №008340/04.09.2025 г.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е постъпило възражение срещу съставения АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата.

На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, като наказващият орган приел, че санкцията следва да бъде определена над минималния размер, тъй като е налице последователен отказ на кредитора да предостави изисканите от контролните органи документи, което представлява сериозно нарушение на обществените отношения, свързани с контролните правомощия на държавата в сферата на потребителската защита.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от 3 правна страна следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл.

57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, като и НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление, съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, както и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл. 42 т.2 от Закона за потребителски кредит, кредиторите, обект на проверка за спазване на изискванията на този закон, са длъжни да осигурят на длъжностните лица от КЗП необходимите документи, информация и съдействие изискани за целите на извършвана проверка по чл.

41 ал. 3 ЗПК, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането й. С тази норма се гарантира определена регулация на процедурите по сключване на потребителски кредити чрез осигуряване на защита на потребителите като икономически по-слабата от гледна точка на облигационно правоотношение страна. Законодателят иска да гарантира равноправни условия за получаване на финансиране и отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити.

Несъмнено жалбоподателят-ЮЛ с оглед развиваната от него търговска дейност – предоставяне на услуги по предоставяне на потребителски кредити, се явява адресат чл. 42 т. 2 ЗПК, респ. „Кредитор” по смисъла чл. 9 ал. 4 ЗПК:

„Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.”.

Установява се по несъмнен начин, че от страна на контролните органи на 4 въззиваемата страна е била изискана не веднъж, а два пъти конкретна информация, представляваща предоставяне на договор №*******/15.08.2024 г., договор №********/18.10.2024 г., сключени с потребителката П. Х. И., както и свързаните със сключените договори за потребителски кредит: СЕФ и погасителен план. Тази конкретна информация е имала отношение към предмета на извършваната проверка, инициирана по повод сигнал на потребител по отношение на конкретни договори за кредит. Представените доказателства по делото сочат, че дружеството-жалбоподател и двата пъти е било своевременно и надлежно уведомено, че следва да представи изисканата информация. Вместо да стори това, дружеството оспорва правомощията на КЗП за изисква посочените по-горе договори за потребителски кредити и съпътстващите ги документи. Жалбоподателят-ЮЛ не само е отказал да изпълни указанията на контролните органи, но е демонстрирал и упоритост, с което осуетил извършването на инициираната срещу него проверка. Така описаното поведение е съставомерно и обосновава нарушение на императивната разпоредба на чл. 42 т. 2 ЗПК.

Неоснователно е възражението за изтекла давност по смисъла на чл.34 ЗАНН, тъй като от сключването на изисканите договори за потребителски кредит е изминал период по-дълъг от една година и не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на кредитора, респ. не следва да се образува административно наказателно производство.

Контролните органи на въззиваемата страна са изискали предоставянето на договор №*******/15.08.2024 г., договор №********/18.10.2024 г., сключени с потребителката П. Х. И., както и свързаните със сключените договори за потребителски кредит: СЕФ и погасителен план на дата 07.07.2025 г.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че нарушението по чл. 42 от Закона за потребителския кредит е безспорно установено.

По отношение на наложената имуществена санкция от 8 000 лв., съдът намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 54 ал. 1 ЗПК е в размер от 5 000 до 10 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства, като е приел, че независимо, че нарушението е първо за търговеца, то последователният отказ на кредитора да предостави изисканите от контролния орган документи, представлява сериозно нарушение на обществените отношения, свързани с контролните правомощия на държавата в сферата на потребителската защита и е пряко 5 насочено към възпрепятването на контролния орган да осъществи законово вменените му правомощия за контрол.

Наказващият орган не е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил имуществена санкция в размер над средния такъв, предвиден от законодателя. Съдът намира, че наложената имуществена санкция на жалбоподателя-ЮЛ, следва да бъде намалена до размера от 3 579.04 евро /7 000 лв./, в каквато насока се измени и НП. Мотивите на съда за този размер на санкцията, а не за минималния такъв, макар и като първо нарушение, са демонстрираната упоритост на Кредитора да не изпълни задължението си за предоставяне на изисканите от него и необходими за проверката документи, както и липсата на данни това да е сторено от него и към настоящия момент.

Разпечатката съдържа 40 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/235ee192-d59c-4523-9f4b-7a68145a3a31