Решение № 88 от 13.05.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. С.

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500070 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. М. З. от гр.С. и Б. М. З. от гр.П., чрез процесуалния им представител, против решение №177 от 15.10.2021г. по гр.д.№287/2021г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът им по чл.40 ЗЗД против Н. Г. К. от гр.С. за прогласяване недействителността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между М. З. М., б.ж. на гр.. като продавач и Н.К. като купувач и пълномощник на продавача, договарял сам със себе си при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД, обективирани в нотариален акт № 82 от 12.12.2019г. на нотариус Н.В., рег.№522 и нотариален акт №150 от 16.12.2019г. на нотариус И. Д., рег. № 39, до размера от 2/3 идеални части от правото на собственост.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Кредитирани са противоречиви свидетелски показания на свидетели, в близки родствени връзки с ответника. Тълкувана е превратно волята на упълномощителя по представеното пълномощно, чието съдържание не кореспондира с твърденията на ответника, показанията на свидетелите и с част от мотивите на съда. Липсва изразена воля на упълномощителя за сделка-дарение като благодарност към ответницата за дългия им съвместен живот или за договор за издръжка и гледане за минало време. При упълномощаването за продажба 1 е целено набавяне на средства за лечение на представлявания. Сделката е извършена от упълномощената във вреда на упълномощителя при съзнаването за значителна нееквивалентност на насрещните престации.

Оспорва се изводът на първата инстанция, че учредената широка представителна власт изключва увреждане на продавача, като е цитирана съдебна практика. Изложени са съображения за несъстоятелност на приетото в обжалваното решение, че свободата на договаряне позволява продажната цена да е на данъчна оценка и под нея, като фрапиращата разлика с пазарната цена не е критерий за увреждане на представлявания. Сочи се и превратно тълкуване на съгласието на упълномощителя по чл.38 ЗЗД упълномощеният да договаря сам със себе си, като сам определи продажната цена. Тази възможност не изключва добросъвестност на пълномощника и спазване на основния принцип в отношенията представляван и представител, задължаващ последния да действа в интерес на представлявания. Твърди се и неправилно позоваване на т.3 от ТР № 5/2016г. на ОСГТК на ВКС в подкрепа на тезата за мълчаливо потвърждаване на сделката от упълномощителя, докато в тълкувателното решение се говори за изрично такова. Относно отречения от първата инстанция субективен елемент от състава на недействителността по чл.40 ЗЗД са развити доводи за знание на договарящите за действителната стойност на имота, което обосновава съзнаване на очевидната неизгодност на продажбата за представлявания. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение в съответната част и уважаване на иска по чл.40 ЗЗД до размера от 2/3 ид.ч. от собствеността, в едно с присъждане на съдебните разноски.

Въззиваемата ответница Н. Г. К. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение, предвид всички обсъдени от решаващия съд доказателства - гласни, писмени и експертно заключение, при обосновани изводи за личните отношения между упълномощител и пълномощник, произхода на средствата за закупуване на двата имота, продължителното сериозно заболяване на упълномощителя с необходимост от средства за лечение и издръжка. Посочено е, че продажната цена не е единственият критерий за увреждане, а следва да се отчетат всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи съответния договор. В този смисъл първоинстанционният съд е обсъдил всички обстоятелства, обосноваващи голямата разлика между продажната цена и пазарната – имотите са закупени със средства, заработени от ответницата и наследодателя на ищците в чужбина, където са живели в едно домакинство, а в продължителен период /2015 – 2020г./ наследодателят не е работил и домакинството се е издържало само от ответницата, при влошеното здраве на упълномощителя за дълъг период от време, като грижи за него е полагала ответницата, в едно с осигуряване на средствата за лечение и издръжка. По отношение на субективния елемент е заявено, че в хипотезата на договаряне сам със себе си 2 установяването на споразумяване във вреда на упълномощителя изисква изследване на действителните отношения между представлявания и пълномощника. Според въззиваемата, доказателство за липса на субективния елемент на увреждането е фактът, че представляваният е бил запознат със съдържанието на нотариалните актове по сделките и не е изразил недоволство, напротив бил е доволен от изпълнената уговорка да се възмезди ответницата и имотите да останат в семейството, което наследодателят е считал, че има с ответницата. От друга страна ищците не са доказали съзнанието и желанието на пълномощника да увреди упълномощителя.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

След съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на З.З. и Б.З. против Н.К., с правно основание чл.40 ЗЗД, за недействителност на договори за покупко-продажба на два недвижими имота до размера от 2/3 ид. части, представляващи обект за търговска дейност от 29,36 кв.м. в гр.С. и апартамент от 51,25 кв.м. в гр.С., сключени между М. З., наследодател на ищците, като продавач и Н.К., като купувач и пълномощник на продавача, договаряла сама със себе си, като са присъдени съответни съдебни разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че при сключване на процесните сделки пълномощникът не е излязъл извън пределите на учредената му представителна власт, съзнавал е явно неизгодните за продавача условия, с оглед занижената цена-четири пъти, респективно единадесет пъти по-ниска от пазарната за имота в гр.С., съответно за имота в гр.С., но липсва установена недобросъвестност на К., т.е. тя не е знаела, съзнавала и целяла увреждането на прехвърлителя, който е пожелал тези сделки, препоръчани му от адвокат, бил е доволен след сключването им, с оглед 30 годишното брачно съжителство с пълномощника, при сключен брак в чужбина, но непризнат в страната; родено от брака дете; с години полагани грижи от ответницата за болния прехвърлител с осигуряване и на финансови средства за издръжка и лечение; закупуване на имотите с общи средства, спечелени от работа в чужбина; свързаността на двамата с обич и привързаност, което прави нормално упълномощаването и изповядването на процесните сделки и води до извода за липса на субективния елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД.

Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд в изискуемата от закона форма по допустим иск в надлежно развило се исково производство.

По правилността на обжалваното решение:

Безспорно е от фактическа страна, че с нотариален акт №82 от 3

12.12.2019 г. на нотариус Н.В., рег.№522, М. З. М., като продавач, действащ чрез пълномощника Н. Г. К., е продал на последната търговски обект с идентификатор *** в сграда в гр.С., ул.„Г. Д.“, бл.*, ет.*, магазин №7, на площ от 29,36 кв.м., в едно със съответните ид. части от общите части на сградата, за сумата от 9 500 лв., при данъчна оценка на имота - 34 396,70 лв. и пазарна стойност по оценка на изслушана пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза – 41 050 лв. С нотариален акт №150 от 16.12.2019г. на нотариус И.Д. рег.№039, М. М., чрез пълномощника Н.К., е продал на последната апартамент с идентификатор *** в гр.С., ул.„К.“ №*, бл.*, ет. *, на площ от 51,25 кв.м., в едно с прилежащото мазе и съответните ид.ч. от общите части на сградата, за сумата от 9 800 лв., при данъчна оценка – 54 731 лв. и пазарна стойност – 117 200 лв. по експертизата.

При сключване на договора е представено надлежно пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 11.12.2019г., с което М. М. е упълномощил Н.К. да го представлява пред физически и юридически лица и нотариус, с право да се разпорежда неограничено като продаде притежаваните от него недвижими имоти, а именно: процесните апартамент в гр.С. и магазин в гр.С., при условия каквито намери за добре и на приобретател по преценка на упълномощения, включително и да договаря сам със себе си, както и да получи продажната цена от купувача по своя банкова сметка или в брой, като подготвя, оформя, подава и получава всички необходими документи.

На 16.01.2020г. М. М. е починал. Наследници са трите му деца – въззивниците ищци З.З. и Б.З., родени от прекратен брак на наследодателя, и Г. М., роден през 1999г. от фактическото брачното съжителство с Н.К..

По делото са разпитани свидетелите В. К., брат на ответницата, Г. М., син на К. и П. С.. Във въззивната жалба не се оспорват установените от тях фактически обстоятелства за близо 30 годишно съжителство на М. М. и Н.К. във фактически брак, от който е синът им Георги, като двамата са работили 15 години в А. и със спестените там средства са закупили процесните имоти.

Липсват възражения и досежно влошеното здравословно състояние на М. М. през последните три години от живото му, с проведено лечение на тежко, открито в напреднала фаза онкологично заболяване, наложило мозъчна операция и химиотерапия, довело до инвалидизиране при 100% неработоспособност, с начална дата 23.05.2019г., през който период грижите за неговото здраве, за осигуряване средства за лечение и за издръжка на домакинството е поела изцяло въззиваемата К., работела на две места и ползвала заеми от близки.

Повдигнатите с въззивната жалба спорни въпроси касаят мотивите на наследодателя да предприеме продажба на имотите чрез цитираното пълномощно с учредена възможно най-широка представителна власт, довело до значително занижени цени по оспорените договори. В тази насока свидетелите установяват, че М. искал придобитите съвместно имоти да 4 останат в семейството, за да бъдат осигурени жената, с която живеел и сина им, на който предстояло да бъде студент. Искал да ги компенсира за грижите и средствата, дадени за лечението му. По съвет на юристи решили да се извърши продажба, като за апартамента в С. ангажирали дата при нотариус през декември 2019 г. Когато наближила датата, М. вече не можел да ходи и им казали, че сделката може да се случи чрез пълномощник. Било изготвено пълномощното и така била извършена продажбата. М. видял документите от нотариуса, одобрил сделката и бил много доволен и спокоен, че имотите остават в семейството. Свидетелката П. С. придружила К. до С. и присъствала при подписване на договора при нотариуса.

Настоящата инстанция кредитира така изложените свидетелски показания. Действително, свидетелите В.К. и Г.М. са близки роднини на въззиваемата и съгласно чл.172 ГПК, техните показания следва да се преценят с оглед всички други данни по делото. В случая, заявеното от брата и сина на К. се подкрепя от показанията на незаинтересования свидетел П.С..

Що се отнася до разминаването в показанията на св.К. и св.С., в частта, в която първият заявява, че към датата на сделката в гр.С. Михаил „вече не можеше да ходи“, а втората – „В този период той се движеше“, същото не разколебава горния извод. Невъзможността „да ходи“ според св.К. очевидно касае пътуването до С., а не прикованост на легло. Като се има предвид тежкото заболяване на М.М., за него е било трудно да предприеме дълго пътуване. Дори и да е можел да се движи, страданието му е ограничавало тази възможност, което се потвърждава и от извършената на 11.12.2019г. заверка на пълномощното извън кантората на нотариуса.