Определение № 1863 от 16.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1863 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100500703 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. О. Д., ЕГН: ********** от ***** чрез адвокат Митко Комитов от БАК със съдебен адрес за призоваване в гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 24, ет.3, ап.8 против разпореждане изх.№ 494/07.03.2024г., издадено от ДСИ при Районен съд – Поморие по изпълнително дело № 20242160400018 в частта, в която са приети разноски по делото в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката въвежда оплакване за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Тя твърди, че възнаграждението не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и подчертава, че размерът на дълга е 2 911 лева. Д. заявява, че взискателят по делото й дължи сумата от 25 000 лева, за която е образувано изпълнително дело при ЧСИ Ивелина Божилова и двамата са постигнали споразумение за прихващане. Вместо това, взискателят е прехвърлил вземането си на С. И. П., който не е посочил банкова сметка, по която да получи плащане. Поради това, Д. е възпрепятствана да извърши доброволно плащане. В допълнение към това, Д. посочва, че след като е получила поканата за доброволно изпълнение е превела 20% от стойността на дълга, задължила се е да плаща всеки месец по 10 % и е поискала спиране на изпълнителното дело на основание чл.454 от ГПК. Жалбоподателката обобщава, че по изпълнителното дело не са извършени никакви действия за принудително събиране на дълга и иска от съда да намали адвокатския хонорар до размера, определен в Наредба № 1/09.07.2004г. Д. претендира разноски.

Взискателят С. П. И. представя писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. И. твърди, че адвокатското възнаграждение е уговорено за образуване и за процесуално представителство по изпълнителното дело. Той заявява, че е посочил и приложил изпълнителен способ до спирането на производството по делото.

Поради това, иска от съда да остави жалбата без уважение.

По делото е приложено становище по чл.436, ал.3 от ГПК, в което ДСИ описва извършените изпълнителни действия и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, 1

Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 08.06.2023г. Районен съд – Поморие издава изпълнителен лист № 116/08.06.2023г., с който осъжда А. О. Д. да заплати на Г.О.К. сумата от 2 911 лева, представляваща разноски за въззивно и касационно производство.

На 10.06.2023г. Г.К. прехвърля вземането си на С. П. И. и се задължава да уведоми Д. за сключения договор. На 22.11.2023г. К. изпраща нотариална покана на Д., с която е уведомява за извършената цесия. Поканата е връчена на Д. лично на 29.11.2023г.

На 06.03.2024г. С. И. подава молба до ДСИ при Районен съд – Поморие чрез адвокат Николов за образуване на изпълнително дело срещу А. Д. за следните суми: 2 911 лева, за които е издаден изпълнителен лист № 116/08.06.2023г.; 48 лева – такса за образуване на изпълнително дело и 650 лева – адвокатски хонорар. В молбата е направено искане да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника и едновременно с това да се наложи запор върху банковата му сметка. Към молбата е приложено адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение от 800 лева и е посочена банковата сметка на адвокат Николов, по която да се извърши плащането.

С разпореждане изх.№ 494/07.03.2024г. ДСИ при РС - Поморие образува изпълнително дело № 20242160400018; конституира взискателя С. И. и приема като разноски по делото адвокатски хонорар в размер на 800 лева. Едновременно с това, ДСИ оставя молбата без движение и указва на взискателя да представи доказателство за внесени държавни такси, както следва: 20 лева за образуване на изпълнителното дело; 7,60 лева за извършване на справка в БНБ и 15 лева за запор на банкови сметки. Указанията са изпълнени.

На 29.03.2024г. ДСИ изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение, в която посочва и банковата сметка на взискателя. Покана е връчена на Д. на 08.04.2024г.

На 08.04.2024г. ДСИ налага запор върху банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД.

На 18.04.2024г. А. Д. внася сумата от 814,96 лева по сметка на ДСК и подава молба за спиране на изпълнението на основание чл.454 от ГПК.

На 19.04.2024г. ДСИ спира производството по изпълнително дело № 20242160400018.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата на А. Д. е подадена от надлежна страна по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК в законоустановения срок и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени“.

Според чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Цитираната правна норма намира приложение в изпълнителния процес, в който смисъл е определение № 403/01.12.2008г., постановено от ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008г., V ГО.

2

В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя чрез неговия процесуален представител – адвокат Никола Николов. Към молбата е представен договор за правна помощ, сключен между взискателя и адвокат Николов, в който е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 800 лева. В молбата е посочен изпълнителен способ за събиране на вземането – запор върху банковата сметка на длъжника. По делото е установено също, че ДСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника и е наложил запор върху банковата му сметка в „Обединена Българска Банка“ АД. Установено е също, че погасяването на дълга е започнало след наложения запор. При това положение, първият спорен въпрос по делото е какъв е обемът на предоставената правна помощ по изпълнителното дело и дали трябва се присъди възнаграждение само за образуването му или възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай адвокатското възнаграждение е определено за извършените от пълномощника действия с цел удовлетворяване на вземането. Аргумент в подкрепа на този извод представлява фактът, че погасяването на задължението е започнало след изпълнително действие, извършено от ЧСИ по искане на процесуалния представител на взискателя.

Обстоятелството, че задължението е погасено в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от отговорността за разноски. Така е, защото според чл.79 от ГПК и т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС длъжникът отговоря за разноските в изпълнителното производство във всички случаи, освен когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 от ГПК (с изключение на хипотезата при плащане, направено след започване на изпълнителното производство) или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В този смисъл е и решение № 601/07.07.2009г. по гр. д. № 348/2009г. на ВКС, ІV ГО. По изложените съображения, разпореждането на ЧСИ в тази част е правилно и не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.

Вторият спорен въпрос по делото е за размера на адвокатското възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.3 от Наредба № 1/2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по делото и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответното възнаграждението по чл.7, ал.2.

Определен по този начин, минималният адвокатски хонорар възлиза на 495,55 лева, от които 200 лева – за образуване на делото и 295,55 лева – за процесуално представителство. В конкретния случай, с разпореждане изх. № 494/07.03.2024г., ДСИ е определил адвокатското възнаграждение на 800 лева, което надвишава минималния размер, определен в Наредба № 1/2004г. и не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Извършените от процесуалния представител на взискателя процесуални действия се изразяват в подадена молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен изпълнителния способ. Други процесуални действия не са извършени. Отделно от това, трябва да се има предвид, че към настоящия момент изпълнителното дело е спряно поради изразената готовност на длъжника да извършва периодични плащания и ограничава извършването на допълнителни процесуални действия от пълномощника на взискателя. Поради това, приетото от ДСИ адвокатското възнаграждение се явява прекомерно и трябва да се намали до размера, определен в Наредба № 1/2004г.

По изложените съображения, жалбата на А. Д. се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на разпореждане изх.№ 494/07.03.2024г., издадено от 3

ДСИ в Районен съд - Поморие по изпълнително дело № 20242160400018 в частта, в която е прието адвокатско възнаграждение в размер над 495,55 лева.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния представител на длъжника. Според практиката на ВКС, разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение в производството за разноски, защото то е несамостоятелно и не трябва да се допуска кумулиране на нови задължения за страните от същия вид (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС, определение № 493 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4088/2016 г., IV г. о., ГК, определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК, определение № 296 от 15.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1758/2017 г., III г. о., ГК, определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1847/2016 г., II г. о., ГК). Тази практика намира приложение и в производството по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което искането на длъжник за присъждане на съдебни разноски трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас , шести въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане изх.№ 494/07.03.2024г., издадено от ДСИ при Районен съд – Поморие по изпълнително дело № 20242160400018 в частта, в която е прието адвокатско възнаграждение в размер над 495,55 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на съдебноделоводни разноски за настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4