Решение № 2270 от 17.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2270 гр. В., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Г. при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №

20233110114063 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от П. З. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Р.“ № ** срещу ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : град С., ул. „С. К.“ № ** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3487,74 лева, представляващ дължимо обезщетение по застрахователна полица № ********/07.07.2022 г. за застраховка „К.“ със срок на действие от 07.07.2022 г. до 06.07.2023 г. за настъпило на 14.05.2023 г. застрахователно събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди - предна броня, предна лява врата, задна лява врата, задна броня, бленда задна лява странична стена, бленда задна дясна странична стена, декоративна бленда заден капак, заден ляв панел, долна лайсна задна дясна врата, на застрахования при ответника л.а. М., модел Ц.Х.* с ДК ****** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Като Л.ополучател по договор за финансов Л. от 23.06.2022 г., управлява л.а. „М.“, модел „Ц.Х.-*“ с рег. № *******, който е застрахован при ответника по силата на договор за застраховка „К. на МПС“, с покрити рискове „П. К.“ по полица № ********, със срок на действие 07.07.2022 г. до 06.07.2023 г. Твърди, че по договора за застраховка е заплатил изцяло дължимата застрахователна премия. Посочва, че по отношение на горепосочения автомобил също е налице и сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и злополука № BG/11/******, за периода от 07.07.2022 г. до 06.07.2023 г.

1 като и за нея е заплатена дължимата застрахователна премия. Заявява, че на 14.05.2023 г. шофирайки по третокласен път № 609 от град Трявна към с. Кръстец през Плачковци, в района преди с. Кръстец извършва маневра обратен завой с цел връщане обратно към град Трявна и самокатастрофира. В град В. установил, че освен щетите по задната част на колата има и други, които не са му били известни преди пътуването. Заявява, че поради факта, че колата е нова и вътрешният й салон е обезшумен не усетил леките надрасквания по боята по време на движението му през горепосочения път, който бил асфалтиран, но без каквато и да е хоризонтална и вертикална маркировка, със земни маси и растителност върху платното, дупки и неравности и преминаващ покрай планини. Заведена е щета при ответника № *********/15.05.2023 г. като са констатирани увреждания по 9 позиции – предна броня, предна лява врата, задна лява врата, задна броня, бленда задна лява странична стена, бленда задна дясна странична стена, декоративна бленда заден капак, заден ляв панел, долна лайсна задна дясна врата. На 29.05.2023 г. получава отказ от ответника за заплащане на обезщетение, позовавайки се на т.10.18 от ОУ, тъй като уврежданията са настъпили извън регламентираната пътна мрежа, в участъци с повишен риск от увреждане като горски и черни пътища. Твърди, че на 08.06.2023 г. е подал възражение като уточнил, че не се е движел по черен или нерегламентиран път, а поради непознаване на терена е допуснал неточност при завеждане на щетата. На 22.06.2023 г. ответникът заявява, че няма да промени становището си. Предвид отказа на застрахователя, ищецът отстранил щетите за своя сметка в оторизиран сервиз на М. в град В. – „Е. К.“ ООД и заплатил сумата от 3487,74 лева, за което му е издадена фактура № *******/20.07.2023 г., включваща детайлна справка за извършените ремонтни дейности. Заявява, че отказа на застрахователя, е неоснователен.

Твърди, че в случая не намира приложение разпоредбата на ОУ, на която ответникът се позовава, нито намира приложение законова норма от КЗ. Твърди, че е налице основание за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Заявява, че не е налице изключен застрахователен риск и посочва, че пътният участък между град Трявна и с.

Кръстец е регламентиран, утвърден за третокласен път от републиканската пътна мрежа, за който се дължи заплащане на винетна такса. Същият е покрит с асфалтова настилка, която макар и в лошо състояние не покрива характерните белези на черен път. Оспорва и че щетите са настъпили от различни събития по различно време. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Заявява, че разпоредбата на т.10.18 от ОУ е неизчерпателна и не обхваща само „черните пътища“, но и всички участъци с повишен риск, където съществува реална опасност от увреждане на застрахованото имущество. Твърди, че водачът на застрахования л.а., не го е пазил с грижата на добър стопанин и е допуснал да възникнат вреди по застрахования автомобил като е преминал по „черен горски път“ както е декларирал при завеждане на щетата и едва при получения отказ е изменил твърдението си, че е преминал по път от републиканската пътна мрежа, но горист и лош. Дори и да се приеме, че е преминал по път от републиканската пътна мрежа, това е участък с повишен риск – непочистен, със земни маси 2 и растителност върху платното, осеян със завои и дупки, поради което водачът явно е осъзнавал възможността да увреди автомобила като движението е било между 27 и 43 км, с което е нарушил разпоредбите на т. 76.1 и т.79.2 ОУ като е създал предпоставки за увреждане на автомобила. Заявява, че отказът за заплащане на обезщетение е законосъобразен и освен това в случая се касае и до множество увреждания, настъпили по различно време и място в резултат на различни причини. Поведението на водача е в разрез с нормата и на чл. 395 КЗ. В условията на евентуалност моли за намаляване на обезщетението съответно на степента на принос на застрахования, а именно най-малко на половина.

Оспорва и претендирания размер на обезщетението като твърди, че са включени и дейности, които не са били необходими, а трудът е за неоправдано висока сума. Претендира присъждането на разноски.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на действащата правна уредба, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

От договор за финансов Л. на автомобил № *******/23.06.2022 г., се установява, че същият е сключен между «ОТП Л.» ЕООД, - клон В., ЕИК ******** като Л.одател и П. З.

А., ЕГН ********** като Л.ополучател с Л.ова вещ – л.а. М., СХ – 5 MY22 с доставчик „Е.“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл.384,ал.2 от КЗ, по повод изплащането на застрахователното обезщетение Л.ополучателят има права на застрахован. В случаите на частични вреди /какъвто е настоящият/ обезщетението се изплаща на Л.ополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител. Съществена особеност на договора за финансов Л. е, че рискът от случайното погИ.е или повреждане на вещта, която е предмет на договора е за Л.ополучателя - чл.343 от Търговския закон. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл.384 от КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод на Л.ово имущество.

Активната процесуална легитимация на Л.ополучателя за водене на пряк иск срещу застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение произтича от изрично предвиденото от законодателя негово материално право, аргументо от 124, ал.1 от ГПК.

Следователно, когато е налице неизпълнение на задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на Л.ополучателя, последният има правен интерес да заведе иск срещу застрахователя, за да защити материалното си право.

Вътрешните уговорки между Л.одателя и Л.ополучателя по договора за Л. не влияят и не дерогират правата на Л.ополучателя по чл.384, ал.2, т.1 от КЗ. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че претенцията е заявена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Предявеният е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на П. и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „К.”, с включено 3 покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване.

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, че е налице валидно сключен договор за застраховка „К.“, сключен по отношение на л.а. „М.“, модел „Ц.Х.-*“ с рег. № ******* и ответника, валиден към датата на застрахователното събитие; че на 15.05.2023 г. е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие и е съставен опис заключение и е извършен оглед като е образувана, от страна на ответника, щета № ********* като са констатирани следните щети - предна броня, предна лява врата, задна лява врата, задна броня, бленда задна лява странична стена, бленда задна дясна странична стена, декоративна бленда заден капак, заден ляв панел, долна лайсна задна дясна врата. За установяване на гореприетите за безспорни факти са приети и следните писмени доказателства – застрахователна полица № ******** от 07.07.2022 г., със срок на действие 07.07.2022 г. до 06.07.2023 г.; опис на щетите по претенция № *********, изготвен от ЗАД „А.“.

Спорен между страните е въпросът дали отказът на застрахователя за изплащане на претендираното обезщетение е законосъобразен.

Като писмено доказателство е представено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 15.05.2023 г., подадено от П. А. до ЗАД „А.“ АД, от което е видно, че събитието е настъпило на 14.05.2023 г. в с. Кръстец като при маневриране през черен горски път и маневра са настъпили увреждания по л.а. М. с рег. № ****** Като писмено доказателство е приет отговор от 29.05.2023 г. от страна на ответника, с който уведомява П. З. А., че на основание чл. 10.8 от Общите условия, застрахователят не осигурява застрахователно покритие за увреждания, причинени в резултат на управление на застрахованото МПС извън регламентираната пътна мрежа, в участъци с повишен риск от увреждане като тревни площи, пешеходни тротоари, велосипедни алеи, железопътни линии, планински, горски или черни пътища, ниви, канавки, наводнени участъци и др. Съгласно преписката от документи, събитието е настъпило по време на движение по черен горски път.

Приета като писмено доказателство е жалба, възражение от 08.06.2023 г., от П. З. А., от която се установява, че е допуснал неточност при завеждане на щетата, доколкото не е познавал участъка на движение. Заявява, че се е движел от град Трявна към с. Кръстец, който път е част от националната пътна мрежа. Районът бил горист и пътят е лош. В отговор на постъпилото възражение, е изготвен отговор от 22.06.2023 г., от ЗАД „А.“, от който е видно, че не са налице нови обстоятелства, които да променят вече изразения отказ.

Уточняват и, че значителна част от увредите са настъпили от различни събития и от различно време.

4

Като писмено доказателство е представена фактура от 20.07.2023 г., издадена от „Е.к.“ ООД /официален сервиз на М./, от която е видно, че е извършен ремонт ведно с калкулация на ремонт на л.а. „М.“ с рег. № ****** който възлиза на 3487.74 лева като стойността е заплатена, видно и от представения към фактурата фискален бон от 20.07.2022 г.

От представените Общи условия е видно, че съгласно т.10.18 застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при, от или вследствие на управление на застрахованото МПС, извън регламентираната пътна мрежа, в участъци с повишен риск като тревни площи, пешеходни тротоари, велосипедни алеи, железопътни линии, планински, горски или черни пътища, ниви, канавки, наводнени участъци и други.