Решение № 3290 от 18.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3290 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100504838 по описа за 2022 година

С решение от 18.11.2021 г. по гр.дело № 48157/2020 г., СРС, I ГО, 120 състав е отхвърлил изцяло предявените от М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № **** срещу Върховен административен съд/ВАС/, гр. София, бул. „****, представляван от председателя Г.Ч. чрез пълномощник П.Д.- съдебен помощник във ВАС, осъдителни искове с правно основание чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата в общ размер от 17 089 лв., от които 2 200 лв.- обезщетение за причинени материални вреди, вследствие от засегнат субективен интерес в резултат на постановено Определение по адм. дело № 1769/2017 г. на ВАС и 14 862 лв., в резултат на постановено Определение по адм. дело № 9282/2018 г. на ВАС , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и претендирани 27 лв., представляващи такси за заверени преписи, като неоснователни. Осъдил е М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № ****, да заплати на Върховен административен съд/ВАС/, гр. София, бул. „****, представляван от председателя Г.Ч., сумата от 100 лв. за разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение и съдебно удостоверение, на осн. чл. 78, ал.

1

3 и ал. 8 от ГПК.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № **** с мотиви, изложени в пет пункта, а именно: 1. постановеното решение представлява грубо нарушение на правото на защита на ищеца и освобождаване на ответника ВАС от отговорност, т.е. СРС е проявил колегиалност, 2. решението е обявено на 18.11.2021 г., но ищецът го е получил 4 месеца по-късно, което му дава основание да предполага, че е манипулирано, 3. Според ищеца то е редактирано, но не от районния съдия, а под нечий натиск, 4. Правен абсурд и, че за два граждански иска е издадено едно решение „АМБЛОК“ и 5.

Представените от ищеца писмени доказателства са тотално игнорирани.

Заключението е, че съдиите на ответника и на СРС прилагат правото на силата и извършват злоупотреба с власт. Моли съда да отмени обжалваното решение като небезпристрастно и да бъдат уважени исковете му като в европейско-правова институция.

Въззиваемата страна Върховен административен съд/ВАС/, гр. София, бул. „****, представляван от председателя Г.Ч. не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

2

Предявени са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД от М. П. К., ЕГН ********** срещу Върховен административен съд, гр.

София з а сумата от общо 17 089 лв., от които 2 200 лв. - обезщетение за причинени материални вреди, вследствие от засегнат субективен интерес в резултат на постановено Определение по адм. дело № 1769/2019 г. на ВАС и 14 862 лв., в резултат на постановено Определение по адм. дело № 9282/2018 г. на ВАС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и 27 лв., представляващи такси за заверени преписи.

Ищецът М. П. К. твърди, че е извършено незаконосъобразно прекратяване на адм. дело № 1080/2018 г. по описа на Административен съд-гр. Плевен, както и незаконосъобразно прекратяване на адм. дело № 1769/2019 г. по описа на Върховен административен съд и с тези действия горепосочените съдилища са нарушили правото му на защита. Постановеното определение по адм. дело № 1769/2019 г. по описа на ВАС е било оспорено от ищеца пред петчленен състав на ВАС, който е оставил без уважение искането на М. П. К. по образуваното адм. дело № 12414/2019 г. Ищецът сочи, че през 2018 г. е депозирал искова молба срещу Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Плевен, по която е образувано адм. дело № 21/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, след което същото е било прекратено. По повод прекратяването ищецът е подал частна жалба пред ВАС, по която е образувано адм. дело № 3356/2018г., което дело се твърди, че е прекратено и върнато на АС-гр. Плевен. С решението, което било постановено по адм. дело № 21/2018 г. по описа на Административен съд-гр. Плевен е обявено за нищожно обжалваното от М. П. К. решение № 182/31.03.2000 г. на поземлена комисия-гр. Долни Дъбник, но са били отхвърлени от съда претендираните от М. П. К. 11 562 лв. и 1 300 лв. лихви. Ищецът е подал касационна жалба пред ВАС, по която е образувано адм. дело № 9282/2018 г. и с определение ВАС е оставил в сила решение № 21/2018 г. на АС-гр. Плевен.

Претендират се 17 089 лв., от които 2 200 лв. - обезщетение за причинени материални вреди, вследствие на засегнат субективен интерес в резултат на Определение по адм. дело № 1769/2019 г. на ВАС и 14 862 лв., в резултат на постановеното Определение по адм. дело № 9282/2018 г. на ВАС, се оставя в сила решение № 21/2018 г. на АС - гр. Плевен. Ищецът претендира и законна лихва, както и 27 лв., представляващи такси за заверени преписи.

Ответникът ВАС е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който е оспорил исковете като недопустими, а по същество неоснователни.

Съдът констатира следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства, включително преписи от адм. дело № 1769/2017 г. на ВАС и от адм. дело № 9282/2018 г. на ВАС се установява, че с определение от 20.12.2018 г. на АдмС- гр. Плевен е 3 оставено без разглеждане и е върната исковата молба на М. П. К. против НАП за изплащане на обезщетение в размер на 1954 лв. за причинени имуществени вреди от разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, издадена от М.Т. - старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен. Производството е прекратено. Определението е оставено в сила от Върховния административен съд с Определение № 11470/26.07.2019 г. по адм.д. № 1769 от 2019 г. Представено е решение № 418 от 19.06.2018 г. на АдмС - Плевен, постановено по адм.д. № 21/2018 г., образувано по чл.1, ал.

1 от ЗОДОВ по искова молба, подадена от М. П. К. срещу ОД „Земеделие“, гр. Плевен. Претендирани са вреди в размер на 8523 лв. от конфискувана 10.857 дка земеделска земя и за пропуснати ползи от същата земя и законната лихва върху тях. С решението е обявено за нищожно решение № Д182/31.03.2000 г. на ПК - гр. Долни Дъбник, с което на П.К.Ц. от с. Горни Дъбник, общ. Долни Дъбник, е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва 10.875 дка, III категория, с решение № Д-ОБ от 13.01.2000 г. по чл. 19, ал.6 от ППЗСПЗЗ. Със същото решение е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8523 лв. и пропуснати ползи в размер на 11 562 лв. и законната лихва върху тях. Решението е влязло в сила на 30.01.2020 г. Ищецът е подал жалба срещу решението по адм.дело № 21/2018 г. на Административен съд - гр. Плевен в частта, с която е отхвърлен иска му за пропуснати ползи в размер на 11562 лв. и законна лихва от 1300 лв., по която е образувано адм.д. № 9282/2018 г. на ВАС. В жалбата се твърди, че жалбоподателят бил противозаконно лишен от възможността да се разпорежда и печели от 10.857 дка земя, на която е единствен жив наследник.

От договора за аренда било видно, че на година имал пропуснати ползи в размер на 11562 лв. (= 60 лв. х 10.857 дка). С Решение № 1543 от 30.01.2020 г. по адм. д. № 9282/2018г. Върховният административен съд, Трето отделение е оставил в сила обжалваното решение № 418 от 19.06.2018 г. по адм.д. № 21/2018 г. на АдмС- Плевен в обжалваната част. В мотивите към решението е прието, че вредите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване по реда на чл. 153 и чл. 154 от ГПК във връзка с §1 от ЗОДОВ. Прието е, че в хода на съдебното производство пред АдмС – гр.Плевен, ищецът не е провел доказване с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи от имота.

Съдът се е позовал и на Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС относно пропуснатите ползи.

С Определение № 11470/26.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1769/2019 г. на ВАС е оставено в сила Определение № 1722 от 20.12.2018 г. по адм.д. № 1080/2018 г. по описа на АдмС-Плевен, с което е оставена без разглеждане искова молба на М. П. К. против НАП за изплащане на обезщетение в размер 4 на 1954 лв. за причинени имуществени вреди от разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, издадено от М.Т. - старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново. ВАС е изложил мотиви, че по делото не са налични доказателства за проведено производство по чл. 266 от ДОПК, което да е приключило с отмяна на незаконосъобразни действия на публичен изпълнител по налагане на запори и процедури по събиране на сума от 1679.68 лв. Оределението е обжалвано пред петчленен състав на ВАС и по адм.д. № 12414/2019 г. ВАС е оставил без уважение искане за предоставяне на правна помощ и без разглеждане частната жалба срещу Определение № 11470/26.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1769/2019 г. на ВАС.

От правна страна:

Относно искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Както е посочено в определение № 425 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 3490/2017 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС отговорност за вреди от дейност на правозащитни органи, извън случаите уредени в ЗОДОВ се осъществява по реда на чл. 49 ЗЗД по иск, предявен срещу правозащитния орган. В този смисъл е и определение № 707 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 1435/19 г., III ГО на ВКС.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (такаППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7/1959г. на 5

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/235ba8dc-7343-42f2-b4db-654f53513aff