Решение № 4636 от 19.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8819/2025
- Вид
- Решение № 4636
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4636 гр. Варна, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110108819 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявена от Х. К. С., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Мл. № * срещу Т. В. Т., ЕГН **********, адрес: град В., ул.
Р. № * искова претенция с правно основание чл. 127, ал.2 СК, както следва: за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на фактическото им съжителство дете Ж. В. Т. на майката Х. К. С. като при нея се определи и местоживеенето на детето; за определяне режим на лични отношения между бащата Т. В. Т. и детето Ж. Т. В. както следва –всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. на петъчния ден до 18:00 часа в неделя (с преспиване в петък и събота); две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; през Коледните празници - на всяка четна календарна година за времето от 10:00 часа на 25.12. до 10:00 часа на 26.12. и през Новогодишните празници – на всяка нечетна календарна година за времето от 10:00 ч. на 31.12. до 10:00 часа на 02.01.; за Великденските празници – на всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на Великден ( неделя), до 17:00 часа на втория ден на Великден ( понеделник ); на рождения ден на детето – в продължение на два часа, както и за осъждане Т. В. Т. да заплаща в полза на Ж. Т. В. чрез законния й представител Х. К. С. месечна издръжка в размер на 400 лева, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на постановяване на решението, до настъпване на законно основание за 1 изменението или прекратяването й ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска;
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответника са се намирали във фактическо съжителство, по време на което е родена дъщеря им Ж. В., родена на * г. Още преди раждането на детето ответникът е имал неприемливо поведение спрямо нея като е упражнявал емоционален тормоз над нея, което е продължило и след раждането на детето. Сама извършила ремонт на наследствен имот, в който се пренесла заедно с детето, предвид отказа на ответника да напусне квартирата им. Раздялата им е настъпила през 2024 г. В момента живее сама с детето като полага основни грижи за него. Детето посещава детска градина като няма специфични нужди и потребности. Бащата предоставя издръжка в размер на 200 лева месечно, които заплаща нерегулярно. Твърди, че притежава родителски капацитет да упражнява родителските права над детето и детето да продължи да живее при нея, в дома, в който има осигурени подходящи жилищни условия. Счита, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения, а и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 400 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на Т. В.
Т.. Оспорва, че е упражнявал емоционален тормоз над майката. Твърди, че живее под наем като наемът е в размер на 700 лева, който заплаща сам.
Оспорва, че заплаща издръжка в размер на 200 лева, а заявява, че заплаща такава в размер на 270 лева, а в последния месец и сумата от 300 лева. Твърди, че работи сезонна работа като охранител в КК Златни пясъци и получава минимална работна заплата. Не оспорва родителските права да се предоставят на майката, не оспорва и посочения от майката режим на лични отношения като единствено не желае да се дискредитира бащината му фигура. Заявява, че по време на съвместното съжителство не е застрашил детето и не му е навредил. Твърди, че при определяне на дължимата издръжка следва да се съобразят и възможностите на двамата родители. Посочва, че има задължение и към друго дете, което следва да се вземе предвид.
С оглед приетите по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство е прието удостоверение за раждане, 2 издадено от Община Варна, въз основа на Акт за раждане № * г., от което се установява, че родители на Ж. Т. В. са Х. К. С. и Т. В. Т., както и че детето е родено на * г.
От служебна бележка, издадена на *г. от ДГ № *„Детски свят“ е видно, че Ж. В. е записана в първа група „Маргаритка“ през учебната 2024/2025 г.
От справка на НАП се установява, че Т. В. Т. не получава доходи от трудови правоотношения, а от справка от ОД на МВР – Варна, Трето РУ, че Т. не притежава МПС, както и недвижимо имущество, видно от справката от Агенция по вписванията.
Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, от който се установява, че родителите нямат спор относно упражняването на родителските права и режима на личен контакт. Бащата не се противопоставя родителските права да се предоставят на майката, а последната изразява готовност да предоставя възможност на бащата да прекарва време с детето, винаги когато пожелае. Изразили са становище, че следва да се уважат нагласите на двамата родители както относно упражняването на родителските права, така и относно режима на лични отношения, тъй като това кореспондира с интереса на детето. В доклада е отразено, че основни грижи за детето се полагат от майката, а при престой при бащата и полаганите от него грижи са адекватни на възрастта и потребностите му. Майката и детето, обитават жилище, собственост на майката като в него има стая за Ж., която все още не е обзаведена. Налице е обзаведен детски кът в жилището. Бащата живее в жилище под наем като при посещение Ж. използва спалнята, а той нощува в съседната стая. Отразено, че при гостуването на Ж. при Т. гостува и другото му дете. Доходите на майката са от работа като технически сътрудник, треньор по въздушна акробатика и изработка на дрехи. Т. упражнява трудова дейност през летния сезон като към настоящия момент е безработен, но не е регистриран в „Бюрото по труда“. Членовете на разширените семейства на родителите са извън град Варна. При нужда подкрепа майката получава от бащата. Детето посещава втора възрастова група в детската градина и демонстрира умения и познания в по-висока от нейната възраст. Общуването на Ж. с двамата родители осигурява нужната сигурност и стабилност на детето. Социалното проучване е констатирало, че родителите не могат да се споразумеят относно издръжката и има наличие на известни затруднения в 3 комуникацията като бащата е споделил, че С. често взима решения без да се допита до него и дава пример с кръщенето, където е бил поканен като гост без да участва в организацията на празненството.
Прието по делото е извлечение от банковата сметка на Х. К. С. в банка ДСК за периода от 01.03.2024 г. до 13.11.2025 г., от което е видно, че през 2024 г. Т. е превеждал издръжка в размер на 250 лева през месец юни, август, октомври, ноември, декември 2024 г. и през януари, април, май, юни, 2025 г. в размер на 200 лева, а за месеците юли, август и септември 2025 г. – 300 лева.
Приети по делото са фактури за заплатени комунални услуги, за кръщене, за цирк, за платен членски вноск към клуб „Грация“ за октомври 2025 г., за консумативи, детски играчки, дрехи и лекарства.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ел.В. Цв., от които се установява, че познава Х. от залата за тренировки, както и детето й Ж., което на три години и шест месеца. Заявява, че детето посещава детска градина като майка й полага непосредствените грижи, а бащата не участва и почти не плаща издръжка. Твърди, че Х. не винаги се справя с разходите, тъй като се е случвало да й дава пари на заем, които последната е връщала. Счита, че разходите й за детето са 1500 лева.
По реда на чл. 59, ал.6 СК са изслушани и двамата родители като от изслушването на майката се установява, че познава добре нуждите на своето дете. Познава интересите му и участва активно в свободното му ежедневие като дори Ж. е въвлечена в тренировките на майката. Установява се, че обучава детето с карти за известни български личности като е писана статия за Ж.. Желае детето да тренира като сега посещава тренировки по художествена гимнастика. Установява се, че преди детето е ходело на пеене. Твърди, че негативните неща, ги е видяла по време на престой при баща си. Заявява, че я учи на дисциплина, на различни дейности от ежедневните битови задачи – миене на чинии, месене на питка и други. Посочва, че може да разчита на родителите си и на бащата, при краен случай.
От изслушването на Т. Т. се установява, че се е случвало да поиска детето, в определен ден и да не му бъде дадена, тъй като имат ангажимент, но затова му е предлаган друг ден. Заявява, че има и друго дете. Посочва, че майката се занимава с образованието на Ж.. Не е противник детето да посещава странични занимания като посочва, че при посещаване на 4 гимнастика е ходел да я прибира. Не иска на него да се разчита само за финансовата част, а да има право на глас. От изслушването му се установява, че познава интересите на детето като при престой при него ходят на детски кът, в мола, в морската градина, на Ботевата градинка. Заявява, че няма претенции към майката, тъй като тя е добра майка.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти – че Т. заплаща издръжка от 300 лева от месец юли 2025 г., че е заплатил 50 лева лекарства за детето на 22.11.2025 г. и че Т. живее на квартира, за която заплаща наем, че Т. има още едно дете на осем години, което страда от алергии и че за детето Ж. е писана статия.
С оглед събраните по делото доказателства и гореустановената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът решава въпроса на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото и ненавършилото пълнолетие дете след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права.
Под "интерес на детето", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чийто указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г. следва да се разбират всестранните интереси на детето при неговото отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин и пълноценна личност.
Изброяването на обстоятелствата, с оглед на които се прави преценката в чл.
59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Посочените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето .
Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на 5
ВС, съобразно която: "Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата."
По делото не се спори, а и се потвърждава и от приетия социален доклад от Дирекция социално подпомагане-град В., че родителите нямат спор относно упражняването на родителските права. От събраните доказателства се установява, че непосредствени грижи за детето се полагат от майката като същата адекватно разпознава и задоволява потребностите му. В резултат на нейните възпитателски качества, детето демонстрира познания по-високи от тези за възрастта му, което доказва наличие на висок родителски капацитет у Х. С..
Като се имат предвид дадените насоки в Постановление 1/1974 г. на Пленума на ВС и липсата на констатирани обстоятелства, при които да се направи извод, че Х. С. няма необходимите качества да упражнява родителски права, още повече че липсва спор между страните относно титулярството на родителските права, съдът следва да предостави упражняването на родителските права, по отношение на детето Ж. Т. В., на майката като при нея определи и местоживеенето му. В подкрепа на този извод е и изслушването на майката и бащата и изготвения по делото социален доклад.