Решение № 61 от 17.01.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1139/2023
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 17.01.2024
- Състав
- Златина Рубиева, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
Иванка И.а
Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иванка И.а Въззивно гражданско дело № 20231000501139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 95 от 28.11.2022 г., постановено по гр. д. № 166/2021 г. по описа на ОС-Враца ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъден да заплати на А. Б. М., сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП на 26.07.2021 г., ведно със законната лихва, на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от 19.08.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 490 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи реално направени разходи за лечение, ведно със законната , на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от 19.08.2021 г. до окончателното изплащане., като е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв., както и за законната лихва върху главниците по чл.429, ал.3 КЗ от изтичането на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 КЗ на 10.09.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на адв. Д. при АК-Шумен, сумата от 1 764, 30 лв. – адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на ОС-Враца, сумата от 1 259, 60 лв. – държавна такса за уважената част от иска и 750 лв. – разноски.
С определение № 50/21.02.2023 г., постановено по горепосоченото дело е отменено решението от 28.11.2022 г. в частта, с която ответникт е осъден да заплати на адв. Д. при АК-Шумен сумата от 1 764, 30 лв. и вместо това ответникът е осъден да заплати на ав. С. А. Х. от САК сумата от 1 764, 30 лв. Решението е допълнено, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 170 лв. – разноски за отхвърлената част от иска и 100 лв. – 1 юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск относно претендираната главница за претърпени неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца А. Б. М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза е установено, че ищецът е получил множество счупвания на подбедрицата, закрито, като му е оказана спешна медицинска помощ и е проведено оперативно лечение чрез открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фабула с поставяне на интермедуларен пирон и два броя винтове в проксиралната част.
В резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за срок, по – дълъг от 30 дни, като лечебно-възстановителният период е продължил 6-8 месеца. Ищецът е преживял сериозен стрес, шок и емоционален дискомфорт, довели до остра реакция на стрес. Поддържа, че възражението на ответника за съпричиняване е останало недоказано по делото. Счита, че определеното застрахователно обезщетение е занижено по размер. Решаващият съд не е отчел, че болките и страданията на ищеца са били значителни. Засегнат е долен крайник, довело до невъзможност за самообслужване в продължение на няколко месеца след инцидента, а първоначално ищецът е бил в невъзможност да се придвижва сам дори и с помощни средства. Налице и охлузвания по челото. В продължение на 1 месец след операцията ищецът е търпял силни болки, както и ще продължава да търпи такива при застудяване на времето и физическо натоварване. Счита, че не е отчетено в нужната степен обстоятелството, че от травмите в областта на увредения ляв долен крайник са останали големи белези, които са трайни и видими. Твърди, че 10 месеца след инцидента ищецът още се придвижвал с помощта на патерица, има накуцваща походка, а към датата на прегледа – 12.04.2022 г. ищецът е бил с оточна лява подбедрица. С оглед на това счита, че в случая възстановителният период надхвърля обичайния. Ищецът е в трудоспособна възраст, не е могъл да работи продължително време, както и за в бъдеще ще има проблем при изпълнението на трудовите си задължения, тъй като при натоварване на крайника ще търпи силни болки и дискомфорт. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил задълбочено ангажираните свидетелски показания, както и не е отчел бъдещите, сигурни установени вреди, които ищецът ще търпи, не е отчел настъпилата инфлация, икономическата конюнктура и застрахователните лимити. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в същата част. Претендира разноски за оказаната му безплатна правна помощ за процесуално представителство във връзка с депозираната въззивна жалба, както и във връзка с депозирания писмен отговор на въззивната жалба от ответника.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД. В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство оспорва 2 жалбата на ищеца и заявените в нея възражения. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, с която е уважен предявеният иск за имуществени вреди в размер на 1 490 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че справедливият размер на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 20 000 лв. Определеният от решаващият съд размер не е съобразен с приноса на пострадалия за настъпилия инцидент. Поддържа, че неправилно решаващият съд е кредитирал експертните заключения. Съгласно свидетелските показания ударът е настъпил в улицата, която образува кръстовище с главния булевард, поради което мотоциклетът вече е преминал главния булевард и се е намирал в продължението на ул. „Г. Апостолов“, където е настъпил удара и съответно не се е движил по път с предимство. Вещите лица са посочили варианти, при които ищецът е могъл да избегне настъпването на удара. Счита, че по делото не е доказано необходимостта от извършване на разхода, нито връзката му с процесното ПТП. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли исковете в тези части. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно. Размерът на присъденото застрахователно обезщетение счита, че не е завишен, а е занижен. Ищецът е платил сумата от 1 490 лв. за остеосинтезен материал, за което са ангажирани по делото доказателства. Счита, че са обосновани изводите на решаващия съд относно липсата на принос то страна на пострадалия.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Окръжен съд – Враца е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и ч.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 26.07.2021 г., около 12.30 ч., в гр. Враца, на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Г. Апостолов“ е настъпило ПТП с участието на мотоциклет марка „Кавазаки“, модел ЕН500 А, рег. № *******, собственост на И. Д. П. и управляван от Г. И. П. и велосипед, собственост и управляван от ищеца. Водачът на мотоциклета е спрял на знак Б2 „Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, предприел маневра за включване в движението, без да се увери, че платното за движение е свободно, като отнема предимството на движещия се по пътя с предимство велосипедист, при което настъпва удар между мотоциклета и велосипеда, като ищецът паднал на земята и получил фрактура на лявата подбедрица и множество охлузни рани по главата. Проведено било лечение в Ортопедично отделение на МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, а на 27.07.2021 г. била извършена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, фибия и фабула и бил поставен пирон с два застопоряващи винта. Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника. Ищецът предявил 3 писмена претенция при ответника на 19.08.2021 г., по която получил отговор, че не са ангажирани достатъчно доказателства, поради което е постановен отказ да изплати застрахователно обезщетение. Ищецът останал за лечение в болница за период от 7 дни, след което бил изписан за домашно амбулаторно лечение. Непосредствено след инцидента грижите за ищеца били поети от неговите близки, което се отразило негативно върху самочувствието и самостоятелността на ищеца. И понастоящем бил неработоспособен, лишен от собствени доходи за издръжка. Изпитвал силен срам и ужас, че е безпомощен, че е в тежест на близките си. Все още имал ограничени и болезнени движения в ляв долен крайник, като се придвижвал с помощта на патерица. Продължавал рехабилитация в домашни условия при ограничаване натоварването на счупения крак. В резултат от травмите при него е налице влошено емоционално функциониране поради преживяна психотравма с висока сила, интензитет и социална значимост – наличие на безпокойство, напрежение, тревожност, нежелание за общуване, влошено настроение без видима причина, сънувал и понастоящем кошмари. Настъпила страхова невроза, често изпадал в паника. В резултат на процесното ПТП претърпял имуществени вреди в размер на 1 490 лв. – закупен остиосинтезен материал.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,сумата от 1 490 лв. –обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски за оказана безплатна правна помощ от процесуалния му представител.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че застрахованият при ответника водач на мотоциклет марка „Кавазаки“ не е нарушил ЗДвП и ППЗДвП, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността му. Оспорва заявените от ищеца травматични увреждания като вид, характери продължителност на търпените болки и страдания. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е навлязъл внезапно на пътното платно, без да се съобрази с отстоянието и скоростта на приближаващите превозни средства и без да се е огледал. Твърди, че на ищеца не е приложено правилно лечение и така е допринесъл за по – продължителния и непълен процес на оздравяване. Тъй като ищецът не е представил данни за банкова сметка, не е поставен в забава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа заявените твърдения и оспорва възраженията на ответника. Понастоящем ищецът се придвижвал самостоятелно, но при промяна на времето и рязко застудяване изпитвал дискомфорт, както и често изпитвал силна внезапна болка, което налагало ползването на обезболяващи средства. И понастоящем изпитвал психологически и емоционални проблеми – усещане за безсилие, за неспособност за справяне със ситуацията след инцидента.
Оспорва възражението за съпричиняване, тъй като обективно не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Разпечатката съдържа 22 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/235a4599-8981-4918-a8d0-2d019429fbf5