Решение № 211 от 28.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Благоевград, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

П. Пандев

Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от П. Пандев Въззивно административно наказателно дело № 20231200600548 по описа за 2023 година Производството по делото е въззивно и е образувано във връзка с постъпил протест от Районна прокуратура – гр.Б., срещу решение № 900074/30.03.2023 г., постановена по АНД № 477/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Б..

Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. За да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, РС приел, че осъщественото от обвиняемата се характеризирало с незначителна степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава, визирана от законодателя в нормата на чл.309, ал.1 от НК. В подкрепа на своя извод съдът посочил чистото съдебно минало на обвиняемата, липсата на данни за предходни противообществени прояви или негативни характеристични данни , съдействието, което е оказала в хода на досъдебното производство и пред съда, признанието за извършеното от нея деяние и проявеното критично отношение към него, както и факта, че с обясненията си същата съдействала за изясняване на обективната истина. Съдът е приел като краен извод, че извършеното от обвиняемата е „инцидентна проява“ в нейния живот и не е 1 израз на трайно незачитане на установения в страната правов ред във връзка с обществените отношения, свързани с документооборота.

Част от горните обстоятелства не следвало да бъдат отчитани отново при постановяване на решението, тъй като чистото съдебно минало на обвиняемата и липсата на доказателства същата да е освобождавана по реда на чл.78 а от НК от наказателна отговорност е дало основание на прокуратурата за извършеното от нея деяние да внесе предложение по реда на чл.78а от НК за освобождаването й от наказателна отговорност и налагането на административно наказание. Необоснован се явявал и извода, че извършеното от Ц. представлявало „инцидентна проява“, тъй като в случая се касаело за извършено продължавано престъпление с три отделни деяния.

Съдът не обърнал внимание в мотивите си на обществените отношения, които се регулират с процесните документи. С тяхното съставяне обвиняемата дала възможност на фирма „М.“ЕООД да се издаде лиценз за извършване на международни превози, като без назначаването на „ръководител транспорт“ в дружеството, такъв лиценз не могло да бъде издаден. Това именно е имал предвид и ВКС в цитираното от съда решение №324 от 13.06.2013г. по н.д.

№910/2013г., I н.о., НК. Не могло да се твърди в конкретния случай, че засягането на обществените отношения, които се регулирали с инкриминираните документи се явявало незначително. В случая не следвало да се игнорира и факта на възникваща отговорност за лицата, назначени на длъжността „ръководител транспорт“.

Неправилно РС приел, че „при съставянето на инкриминираните неистински частни документи, Ц. е действала с пълната убеденост , че има съгласието на свидетелите С.Д. и И.Д. да положи подписа си вместо тях двамата, за което обстоятелство била уверена от управителя на дружеството“.

Този извод на съда бил в противоречие на обясненията на обвиняемата, които съдът напълно кредитирал. В последното съдебно заседание същата категорично заявила , че не е получила съгласието на тези лица, още повече, че със свидетеля И.Д. даже не била и разговаряла. Съдът приел, че обвиняемата е била уверена за тяхното съгласие от лицето З.Ш., с който обвиняемата се запознала чрез свой приятел, и който я уверил, че лицата са съгласни , но не е обърнал внимание на това, че относно уверението за съгласието на З. Г.ски за извършване на всички действия по повод фирмата 2 така, както каже Ш., е проведена среща с това лице/Г.ски/, на която своето съгласие в тази насока, като на обвиняемата е представено и пълномощно от негово име. Нелогично звучи тогава , че обвиняемата е била уверена, че е налице съгласие на първо място от С.Д. да я подпише, като един ден преди да състави договора е получила документи от същата , в които обаче не е било налично пълномощно да я подпише , а в проведения разговор/или кореспонденция по вайбър/ преди това не е получила и устно такова уверение. С.Д. може и да е дала съгласие да бъде назначена на тази длъжност в дружество „М.“ЕООД, както приема съда, но няма никакви доказателства по делото, че е дала своето съгласие да бъде подписана от друго лице, било то и обвиняемата. Относно другият свидетел , обвиняемата е категорична , че никога не е разговаряла с него.

Сочи се още в протеста, че при анализа на доказателствата, приобщени по делото, следвало да се има предвид и факта, че свидетелите С.Д. и И.Д. са съпрузи и този факт е бил известен на обвиняемата . При това положение липсвало логика обвиняемата на пълно доверие да прекрати договора на С.Д. и да сключи нов такъв с нейния съпруг, макар и да е предполагала „че е имало търкания“.

РС посочил в мотивите си още, че не може да бъде пренебрегнато при извършване преценка на малозначителността на деянието и това, че при неговото извършване Ц. не е била ръководена от материални , користни или вредоносни подбуди. В тази насока липсвали доказателства по делото , че Ц. е извършила деянието безвъзмездно, без да й бъде заплатено за извършените от нея услуги, а била ръководена единствено от целта да направи добро на фирмата да не загуби лиценза. В тази насока следва да се отбележи, че за дейността си във връзка с тази фирма Ц. не е работела безвъзмездно, а е получавала съответно възнаграждение. Същата нямала користна цел относно дейността на самото дружество, но била наясно, че без сключване на договор с ръководител транспорт, фирмата не могла да има лиценз за международни превози и е потвърдила това свое знание и при даването на обяснения пред съдебния състав.

С оглед изложеното РП намира, че в случая извършеното от Ц. деяние, засягало в необходимата степен обществените отношения, свързани с 3 документооборота и извършеното от нея било престъпно деяние по смисъла на чл.9, ал.1 от НК . Липсвали основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК и оправдаването й за извършените в условията на продължавано престъпление три отделни деяния, съставляващи престъпление по чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Именно системното съставяне на неистински частни документи в продължение на инкриминирания период, сочело, че обществените отношения са засегнати значително, а не в незначителна степен, както е приел съдът в мотивите си. Целите на генералната превенция ще бъдат застрашени от действието на такъв акт.

Иска се от ОС на отмени атакуваното решение, след което постанови ново, с което да признае обвиняемата за виновна в извършването на деяние по чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, да освободи същата от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание „глоба“ в минималния, предвиден от законодателя, размер.

В съдебно заседание представителят на ОП поддържа изцяло протеста.

Въззиваемата и нейният защитник намират решението на първата инстанция за правилно и законосъобразно, порази което и моли ОС да го потвърди.

Страните не сочат нови доказателства.

За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:

С решението, отмяна на което се иска, първата инстанция признала обвиняемата Р. Б. Ц., родена на **** г. в гр. Благоевград, общ.Благоевград, разведена, българка, с българско гражданство, със средно образование, неосъждана, пенсионер по болест, с постоянен и настоящ адрес в гр.Б., ж.к.“Е.“, ****, с ЕГН-**********, за невиновна в това, че в периода от 05.10.2016 г. до 26.04.2017 г., в гр.Б., при условията на продължавано престъпление, сама е съставила неистински частни документи: трудов договор №001 от 05.10.2016 г. между „М.“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя З. Г. и С.Т.Д., с ЕГН-**********; трудов договор №002 от 26.03.2017 г. между „М.“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя З. Г. и И.Д., с ЕГН-**********; заповед №001 от 27.03.2017 г. за прекратяване на трудов договор №001 от 05.10.2016г. между „М.“ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя З. Г. и С.Т.Д., с 4

ЕГН-********** и ги е употребила, представяйки ги в качеството си на упълномощено лице от З. Г., роден на **** г. в Р.С.М., управител на „М.“ ЕООД, пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр.София на 07.10.2016г., за да докаже че съществува трудово правоотношение между „М.“ ЕООД и С.Т.Д. и пред Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Б. на 26.04.2017 г., за да докаже, че съществува трудово правоотношение между „М.“ЕООД и И.Д., и е прекратено трудовото правоотношение между „М.“ЕООД и С.Т.Д., както следва:

1.

На 05.10.2016 г., в гр.Б., сама е съставила неистински частен документ - трудов договор №001 от 05.10.2016 г. между „М.“ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя З. Г. и С.Т.Д., с ЕГН-**********, на който договор е придаден вид, че е подписан от С.Т.Д., и го е употребила на 07.10.2016 г. в качеството си на упълномощено лице от З. Г. – управител на „М.“ЕООД, пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр.София, за да докаже, че съществува правно отношение, договорно отношение за С.Т.Д. и „М.“ЕООД, а именно че е сключен трудов договор, който да послужи при издаването на нов лиценз на Общността за извършване на международни превози на „М.“ЕООД, с ЕИК ****;

2.

На 26.03.2017 г., в гр.Б., сама е съставила неистински частен документ – трудов договор №002 от 26.03.2017 г. между „М.“ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя З. Г. и И.Д., с ЕГН-**********, на който договор е придаден вид, че е подписан от И.Д. и го е употребила на 26.04.2017 г. в качеството си на упълномощено лице от З. Г. – управител на „М.“ЕООД пред Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр.Б., за да докаже, че съществува правно отношение, договорно отношение за И.Д. и „М.“ЕООД, а именно, че е сключен трудов договор, който да послужи при промяна на ръководителя транспорт на „М.“ЕООД, с ЕИК ****;

3.

На 27.03.2017 г., в гр.Б., сама е съставила неистински частен документ – заповед №001 от 27.03.2017 г. за прекратяване на трудов договор №001 от 05.10.2016 г. между „М.“ЕООД, с ЕИК **** и С.Т.Д., с ЕГН **********, на която заповед е придаден вид, че е подписана от С.Т.Д. и е употребила същата заповед на 26.04.2017 г. в качеството си на упълномощено лице от З. Г. – управител на „М.“ЕООД, пред Областен отдел „Автомобилна 5 администрация“- гр.Б., за да докаже, че е прекратено правно отношение – трудово правоотношение за С.Т.Д. и „М.“ЕООД , а именно, че е прекратен трудов договор, която заповед да послужи пред Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр.Б. при промяна ръководителя транспорт на „М.“ЕООД, с ЕИК ****, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 НПК, вр. чл.9, ал.2 НК я оправдала по внесеното обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 НК, вр.чл.26, ал.1 НК.

За да постанови съдебния си акт, РС прие за установено следното във фактическо и правно отношение :

Обвиняемата Р. Б. Ц. е родена на **** г. в гр. Благоевград, общ.Благоевград, разведена, българка, с българско гражданство, със средно образование, неосъждана, с постоянен и настоящ адрес в гр.Б., ж.к.“Е.“, ****, с ЕГН-**********.

„М.“ ЕООД извършва транспортна дейност, включваща и международен превоз на товари. При учредяването на дружеството през 2009 г. като управител и представител е вписан Д. Ш.. След извършването на няколко търговски сделки с дружествените дялове на „М.” ЕООД, от 15.09.2016 г. едноличен собственик на дружеството е Н.С. /близка на З.Ш./, а като управител на дружеството е вписан З. Г.. Независимо, че З.Ш. не фигурирал в дружествените документи, същият управлявал търговското дружество. Освен „М.” ЕООД Ш. управлявал и търговската дейност на регистрирано в Ш. дружество „С.”.

Свидетелите С.Д. и И.Д. имат дългогодишно познанство със З.Ш., включващо и търговски взаимоотношения.

За периода 24.08.2009 г. до 01.07.2015 г. свидетелят И.Д. бил назначен на длъжност „ръководител транспорт” в „М.” ЕООД.