Решение № 90 от 11.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110215231 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В. ЕМ. ВЛ., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-4332-018204/10.09.2021г., издадено от началник сектор към ОПП, СДВР, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700, 00 /седемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят В., който го атакува със срочно подадена жалба и претендира отмяната му. В жалбата се твърдят съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Сочи се, че е налице несъответствие в посочване мястото на нарушението в АУАН и НП. Твърди се, че не е ясно посочено мястото на нарушението, че не е установено, че измерената скорост е именно на управлявания от въззивника лек автомобил, че няма данни за техническото средство, с което е установено превишението на скоростта, както и дали същото е преминало проверка на техническата годност. Оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Жалбоподателят се позовава и на нарушаване на принципа ne bis in idem, като счита, че за същото нарушение е бил санкциониран още преди издаване на наказателното постановление с налагане на принудителна административна мярка "спиране от движение на МПС" за срок от един месец.

В съдебно заседание жалбоподателят В.В. - редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. ЕМ. ВЛ. е правоспособен водач на МПС с придобити категории "В" и "М", като му било издадено СУМПС № **********/20.03.2020г. от СДВР, валидно до 20.03.2030г. Към 20.05.2021г. жалбоподателят В.В. бил собственик на л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик 5 ДР“ с рег. № ******.

На 20.05.2021 г., в 13:09 часа неустановен лек автомобил марка "Хонда" се движил на територията на град София по бул. "Пейо К. Яворов" в района на номер 34 с посока на движение от бул. "Драган Цанков" към бул. "Черни връх". В коментирания пътен участък максималната разрешена скорост на движение била 50 км/ч. Въпреки това автомобилът се движел със скорост от 103 км/ч. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта мобилна система за видеоконтрол "TFR-1M", с радар № 653, представляващо одобрен тип средство за измерване, което било преминало последваща проверка на 23.10.2020г. и било разположено в патрулен автомобил на СДВР с рег. № *****.

На 10.08.2021г. жалбоподателят В. се явил в СДВР Отдел „Пътна полиция“ и попълнил декларация на основание чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че самият той е управлявал автомобила си марка "Хонда", модел "Сивик 5 ДР" с рег. № ****** на 20.05.2021г.

На същата дата – 10.08.2021г. въз основа на попълнената от жалбоподателя декларация и материалите по административнонаказателната преписка в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя младши автоконтрольор при ОПП СДВР, А.Й. съставил АУАН бл. № 665636/10.08.2021г., с който против жалбоподателя било повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 21 ал. 1 вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН на 10.09.2021г. Д.Д. - началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР, издала атакуваното наказателно постановление № 21-4332-018204/10.09.2021г., с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя В. ЕМ. ВЛ. за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер на 700, 00 лева, както и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни 2 показанията на свидетеля А.Й., писмените доказателства - справка - картон на водача, декларация от 10.08.2021г., протокол за проверка № 9-38-20/23.10.2020г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р26912/21.05.2021г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, заповед № 8121к-13318/28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от проект за организация на движението в района на № 34 на бул. "Пейо К. Яворов" с посока на движение от бул. "Драган Цанков" към бул. "Черни връх", ежедневна форма на отчет за дата 20.05.2021г., вещественото доказателствено средство – снимков материал към клип № 22421.

Събраните в съдебното следствие гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Й. са относими единствено към процедурата и обстоятелствата по съставяне на АУАН, тъй като свидетелят съобщава, че е съставил АУАН в служебно помещение на СДВР, ОПП, въз основа на данните по преписката и попълнената от жалбоподателя декларация по чл. 188 ЗДвП.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени като последователни и взаимнокореспондиращи си.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Съдът не цени приложените снимки към клип № 22421 като годни веществени доказателствени средства, тъй като и на четирите снимки не е видим и не се разчита регистрационния номер на заснетото МПС. На заснетите изображения регистрационният номер на автомобила се възприема единствено като поредица от символи, без обаче последните да могат да се разчетат по ясен и категоричен начин, така че да може да се направи несъмнен извод за номера на автомобила.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи - видно от представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи актосъставителят (на длъжност "младши автоконтрольор" при ОПП СДВР) е бил компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Съгласно т.

2.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи началниците на сектори в ОПП СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. От представената Заповед № 8121к-13318/23.10.2010г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното постановление Д.Д. е преназначена на длъжност Началник на 3

03 сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СДВР. С оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че невръчването на санкционираното лице на доказателства за компетентността на административноконстатиращия и административнонаказващия орган не представлява нарушение на процесуалните правила. За наказващия орган не съществува такова задължение. Липсата на материална или териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган може да доведе до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и да обуслови отмяната му от съда на това основание.

АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, подписан е от съставителя, свидетелите и въззивника, на когото е връчен и препис от акта.

Съдът намери обаче, че е допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебната фаза на административнонаказателното производство, което налага отмяна на наказателното постановление. Налице е несъответствие между описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му и по -конкретно - мястото на нарушението в АУАН и НП. Така в АУАН мястото на нарушението е посочено като "на бул. П. Яворов № 34 с посока на движение от бул. "Драган Цанков" към бул.

"Черни връх", докато в НП наказващият орган е посочил като място на нарушението "на бул. "Пейо К. Яворов с посока на движение от бул. "Драган Цанков" към бул.

"Черни връх". Посоченото несъответствие при посочване мястото на нарушението в АУАН и НП съществено ограничава правото на защита на въззивника, тъй като с НП съществено са измени обстоятелствата на административнонаказателното обвинение.

Така докато повдигнатото с АУАН административно обвинение е, че жалбоподателят е нарушил режима на скоростта в района на № 34 на бул. "Пейо К. Яворов", то с НП В. е санкциониран за превишение на режима на скоростта по цялата отсечка на бул. "Пейо К. Яворов" в частта от бул. "Драган Цанков" към бул. "Черни връх". Предвид горното за въззивника липсва яснота срещу какво конкретно обвинение следва да се защитава.

Коментираното несъответствие е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Следва да се посочи, че е налице и следващо основание за отмяната на обжалвания правоохранителен акт, а именно издаването му при неправилно приложение на материалния закон поради недоказаност на авторството на нарушението. Както вече беше посочено от приложените в материалите по административнонаказателната преписка веществени доказателствени средства снимки към клип № 22421 не се установява по несъмнен и категоричен начин регистрационния номер на заснетия автомобил, респективно - не се доказва по 4 небудещ съмнение начин, че на представените снимки е заснет именно собствения на жалбоподателя лек автомобил. Предвид горното не бяха доказани и основанията за ангажиране административнонаказателната отговорност на въззивника на основание чл. 188 ал. 1 ЗДвП.

При тези изводи само за пълнота съдът ще посочи, че не е налице следващото наведено от въззивника отменително основание, а именно нарушение на принципа ne bis in idem. Съгласно чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Административната принуда не е административно наказание.

Заповедта, с която се налага принудителна административна мярка, има самостоятелни правни последици, различни от акта (административен или съдебен), с който за установеното нарушение се налага наказание. Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказанията са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение, респ. престъпление. Предвид горното налагането на принудителна административна мярка и налагането на административно наказание с издаване на наказателно постановление за едно и също деяние не нарушава забраната ne bis in idem.

Предвид извода за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон оспореното наказателно постановление следва да се отмени.

Въззивникът не претендира и не доказва разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3 т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-018204/10.09.2021г., издадено от началник сектор към ОПП, СДВР, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на В. ЕМ. ВЛ., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700, 00 /седемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.