Решение № 10420 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10420 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110159565 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното „Е.О.С. М.“ ЕООД, че ищецът Х. С. Г. не дължи принудително изпълнение на сумата 626,55 лв. главница, ведно със законна лихва от 20.06.2013 г. до изплащане на вземането, и сумата 125,00 лева - съдебни разноски по изпълнителен лист от 24.06.2013 г., издаден по ч.гр. дело №26509/2013г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.дело №4018/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, с взискател ответното дружество. Счита, че поради бездействие на взискателя са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекъл давностен срок, поради което правото на принудително изпълнение е погасено.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти, водещи до погасяване правото на принудително изпълнение. Пояснява, че неговия праводател „Г.Ф.“ АД е образувал въз основа на изп. лист по-рано изп.дело по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, а през 2014 г. е прехвърлено на ЧСИ с рег. *** на КЧСИ. Намира, че давността не е изтекла, в т.ч. е прекъсната с предприети действия по изпълнение, вкл. в срока по чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено 1 изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му не е настъпила.

Видно от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело №26509/2013 г. по описа на СРС е разпоредено длъжникът Х. С. Г. да заплати на кредитора „Г.Ф.“ АД сумата от 626,55 лв.-главница по запис на заповед от 05.04.2011 г., със законна лихва за периода от 20.6.2013 г. до изплащане на вземането, както и 125 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт, а въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 24.06.2013 г.

От изп. дело №1048/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ се установява, че „Г.Ф.“ АД е подало на 26.08.2013 г. молба по описа на ЧСИ с рег.

№*** на КЧСИ, по която е образувано срещу ищеца изпълнително дело №1547/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. *** (по-късно прехвърлено по описа на ЧСИ с рег. №***), с предмет принудително изпълнение на сумите по изпълнителния лист. С молбата взискателят заявява да се приложи конкретен изпълнителен способ за принудително изпълнение – запор върху трудово възнаграждение, и овластява съдебния изпълнител, на осн. чл. 18 от ЗЧСИ, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, и определя начина на изпълнение. На 03.09.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, във вр. чл. 450, ал.3 от ГПК. Видно от молба от 10.01.2014 г. взискателят „К.“ АД (предишно „Г.Ф.“) е поискало изпълнението да продължи от ЧСИ с рег. №***; а с молба от 20.01.2014 г. прилагането на конкретен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки. На 06.03.2014 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки в страната, а именно до: „П.Б.“ ЕАД с изх. № 063378, връчено на 11.03.2014 г.; „П.И.Б.“ АД с изх. № 063379, връчено на 11.03.2014 г.; „Р.ф.Б.“ АД с изх. № 063380., връчено на 11.03.2014 г.; „С.“ АД с изх. № 063382, връчено на 11.03.2014 г.; „С.Ж.Е.“ АД с изх. № 063384, връчено на 14.03.2014 г.; „Т.б.и.“ АД с изх. № 063386, връчено на 11.03.2014 г.; „У.Б.“ АД с изх. № 063387, връчено на 11.03.2014 г.; „Ц.к.б.“ АД с изх. № 063391, връчено на 11.03.2014 г. и до „Ю.Б.“ АД с изх. № 063394, връчено на 11.03.2014 г. С Молба вх. № 215255 от 01.12.2014 г. „К.“ АД е поискало изпращането на напомнително писмо на третото задължено лице по делото, а в случай, че трудовото правоотношение на длъжника е прекратено – да се извърши справка за наличието на регистриран трудов договор с длъжника и при наличие на такъв – да се наложи запор върху трудово му възнаграждение. Тук следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпращането на запорно съобщение до банка дори в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал.

1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор.

Влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от законодателя съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при други социални и икономически условия. Поради това употребения в нормата на чл. 117 от ЗЗД израз „съдебно решение” следва да се тълкува съобразно целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК -бързо и ефективно събиране на парични вземания, за което при условията на съкратен исков процес заинтересованият се 2 сдобива със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Съдът приема, че заповедта за изпълнение отговаря на съществените характеристики на съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ. изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо като негова правна последица. Ето защо давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е приложим за парични вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС; Решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д.№4063/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС; решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т. д. № 1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, определение по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV г. о. на ВКС и др. Не се твърди и не се доказва длъжникът да е упражнил правото на възражение по чл. 414 от ГПК в двуседмичен срок, и доколкото не се установяват убедителни доказателства за датата на връчването на заповедта за изпълнение съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила най-рано на 24.06.2013 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, а петгодишният давностен срок за паричните вземания, удостоверени в акта, поначало изтича на 24.06.2018 г.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Обявява се за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.2015 г. по отношение на висящите изпълнителни производства. До този момент е релевантно даденото първоначално тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае то –давност не тече. С тълкувателното решение са дадени разяснения, че давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в изпълнение на молба от взискателя или предприето по инициатива от съдебния изпълнител, на основане овластяването по чл. 18, ал.

1 от ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело в контекста на постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител по чл. 434 от ГПК за образуване на делото; изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение по смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл. 18 от ЗЧСИ. Теклата в полза на длъжника давност няма да бъде прекъсната, ако изпълнителното производство е образувано по нередовна молба, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в хипотезата на чл. 18 от ЗЧСИ.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се счита прекратено, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на 3 принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Принудителното събиране на всяка месечна удръжка, в изпълнение на наложен запор, представлява действие, което изгражда изпълнението на принудителния способ запор, поради което ежемесечно прекъсва преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и този по 117, ал. 2 от ЗЗД.

По изп. дело на 07.12.2015 г. е постъпила молба по чл. 429 от ГПК от отв.

„Е.О.М. М.“ ЕООД, с която заявява конституиране като взискател, на основание частно правоприемство – договор за цесия. Не е поискано извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което тази молба не прекъсва давностни и процесуални срокове.

Установява се, че след 26.06.2015 г. , съобразно възложените правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, с разпореждания на Ч С И от 03.09.2015 г., 01.12.2016 г., 25.10.2018 г., 21.12.2018 г. и 07.09.2022 г. е бил насрочван опис на движимите вещи на длъжника. На длъжника са изпратени призовки за принудително изпълнение с уведомление за насрочените описи на движимите му вещи.

Същите не са връчени, като няма и данни за извършване на опис. Макар да е насрочен опис на движими вещи на длъжника това не представлява изграждащо изпълнителния способ „изпълнение върху движими вещи на длъжника“ действие или такова, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника.

Изпълнително действие, прекъсващо давността, е извършването на описа, но протокол за това няма, респ. не е осъществен.

Следва да се съобразят разясненията по приложението на закона, дадени с решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. и в решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на ВКС, IV-то ГО, че перемпцията по чл. 488, ал. 1 т. 8 от ГПК е без значение за погасителната давност. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността, но двата правни института са различни и имат различни правни последици. Давността изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не го изключва. Обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да зачете перемпцията. Следователно изтеклият срок по чл. 488, ал. 1 т. 8 ГПК в хода на изпълнителното производство и настъпването на перемпцията нямат отношение към въпроса за изтичането на срока за погасителната давност и погасено ли е правото на принудително изпълнение, удостоверено в изпълнителния лист.