Решение № 1548 от 01.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110215937 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от К. С. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-003040/08.04.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: за административно нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева; за административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месец.

В жалбата се оспорва описаната в НП и акта за установяване на административно нарушение (АУАН) фактическа обстановка. Поддържа се, че липсват доказателства за осъществено ПТП, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при ангажиране на отговорността, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че жалбоподателката не е извършила посочените нарушения. Твърди се, че неправилно е приложената 1 нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, която следвало да намери приложение само при нарушение на правилата за движение назад. Ако било установено нарушение, вследствие на което е настъпило ПТП, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП. Този пропуск бил съществен и в разрез с материалния закон. Оспорва се авторството на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и доказаността му. Твърди се, че на посочената дата жалбоподателката не е управлявала МПС, като цял ден не излизала от дома си, освен до близка аптека пеша, когато е била спряна от непозната за нея жена заради това, че автомобилът на последната бил ударен от жалбоподателката. Твърди се, че дори да е настъпило ПТП, за същото жалбоподателката не е разбрала. В разрез с материалната законосъобразност в НП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не били посочени данни, че жалбоподателката като участник в ПТП не е спряла, за да установи какви са последиците от произшествието. Предвид това се твърди липсата на описание на съставомерен признак в АУАН и НП. От описанието в актовете не ставало ясно кое точно била напуснала жалбоподателката и в тях липсвало посочване на това дали били причинени материални щети на друго МПС, участвало в движението. Поддържа се, че административнонаказващият орган не е обсъдил всички доказателства, като не посочил как е определил нарушителя.

Със съставянето на АУАН била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като следвало да се осигури присъствието на двама свидетели – очевидци на констатираното нарушение, което да се отбележи в акта. Твърди се, че издадените АУАН и НП не съдържат всички законоустановени реквизити – по чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; чл. 42, ал. 1, т.

6, респ. чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В НП не били описани и доказателствата, потвърждаващи нарушението. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения, жалбоподателят не се е явил лично и не е бил представляван.

В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения, въззиваемата страна и административнонаказващ орган - Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, не е бил представляван. В депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като правилно са квалифицирани 2 извършените действия и са наложени санкционните норми. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 04.02.2025 г. жалбоподателката била собственик на лек автомобил марка и модел „,,***''“ с рег. № ,,***''.

На 04.02.2025 г. около 14,49 ч. горепосоченият автомобил бил паркиран на паркинга на адрес: гр. София, жк. ,,***''. Жалбоподателката се качила в автомобила и го привела в движение, за да излезе от паркинга, правейки маневра на заден ход. През това време свидетелката Й. И. Г. се намирала на терасата си на шестия етаж в сградата, гледаща към паркинга. Свидетелката била паркирала на същия паркинг управлявания от нея автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', който бил собственост на нейната майка. Свидетелката възприела управлявания от жалбоподателакта автомобил, като успяла през прозореца да види и лицето на жалбоподателката, намираща се зад волана.

Свидетелката Г. видяла как при извършването на маневрата на заден ход жалбоподателката удря със своя автомобил паркираното МПС на свидетелката, при което счупва единия от стоповете на собствения си автомобил, след което напуска местопроизшествието. След като възприела това, свидетелката се обадила незабавно на тел. 112 и започнала да се облича, за да слезе до автомобила си. След като слязла на паркинга, свидетелката констатирала автомобила на жалбоподателакта, паркиран в непосредствена близост, но в автомобила нямало никого. Свидетелката изчакала на място полицейските служители. След пристигането им, жалбоподателката се появила на място. Полицейските служители събрали сведения от лицата, като били съставени скица и протокол за ПТП.

За процесния случай бил генериран АУАН № 1447018/04.02.2025 г. с отбелязан издател – Д. Г. И., заемащ длъжност младши автоконтролъор. В акта било посочено, че на горепосочени дата, време и място жалбоподателката поради необезопасена маневра движение на заден ход реализирала ПТП в паркирания отляво пред вх. А лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', след 3 което напуснала ПТП по незнайни причини и обстоятелства, с което нарушила чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС, при движение на заден ход, и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП. Актът не бил подписан от нарушителя, което било удостоверено с подпис на свидетел. Самият акт бил подписан само в графа „свидетел 2“, макар в АУАН да имало посочен само свидетел с отбелязване на „1“ в началната му част – И.А.С.. Актът не бил подписан от актосъставител.

Въз основа на генерирания АУАН, при сходни констатации от правна и фактическа страна било издадено обжалваното НП № 25-4332003040/08.04.2025 г. от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“. На жалбоподателя били наложени за административно нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева, а за административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месец.

Препис от НП било връчено на жалбоподателя на 16.10.2025 г. по данни от въззиваемата страна (л. 47).

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: представените актове, 2 броя сведения, скица от 04.02.2025 г., протокол за ПТП № 1881080/04.02.2025 г., справка картон на водача, заповед № 513з-9721/13.09.2024 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за собственост на МПС с рег. № ,,***''.

Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

Съдът даде пълна вяра на показанията на разпитания свидетел Г., Последната е имала възможността да добие преки и непосредствени впечатления за инцидента, станал причина за подаването на сигнал и за явяването на полицейските органи. От показанията на свидетеля се установява както мястото, времето, така и механизмът на настъпилия инцидент и развилата се впоследствие фактическа обстановка във връзка с проверката на водача. Показанията на свидетеля се явяват логични и последователни, като 4 същите са в пълен синхрон със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът не счита, че показанията на свидетелката се явяват тенденциозни, вземайки предвид че нейното МПС се явява удареното в инцидента.

С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът счита за безпредметно да обсъжда доказаността на извършването на процесното нарушение и авторството му, съставомерността му от обективна и субективна страна. Това е така, тъй като в изпълнение на служебните си правомощия съдът служебно констатира, че е било допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателката.

Процедурата по ангажиране на админситративнонаказателна отговорност започва със съставянето на АУАН. Видно от представения и допълнително изискан от съда екземпляр на същия, актът не е бил подписан от издателя му съобразно императивното изискване на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Посоченият пропуск е съществен, тъй като с полагането на подписа се обективира волеизявлението, материализирано в съставения и подлежащ на подписване акт. В настоящия случай такова обаче липсва. Следователно липсва волеизявление на актосъставителя, което да може да инициира започването на законосъобразна процедура по ангажиране на отговорност за посоченото в АУАН по време, място и други индивидуализиращи белези поведение по посочените като нарушени норми

5 административнонаказателната отговорност на жалбоподателката изначално.

При това положение следва, че административнонаказателната процедура срещу жалбоподателката се е ограничила до съставяне на обжалваното НП, което се явява недопустимо.

Предвид гореизложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателната процедура по ангажиране на отговорност на жалбоподателката е бил допуснат съществен пропуск, който неминуемо води до отмяна на обжалвания акт. Предвид изложеното същият следва да бъде отменен, като безпредметно се явява по-нататъшно обсъждане на доводите на жалбоподателя или въззиваемата страна, доколкото правният изход на делото не би се изменил.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължат разноски, като страната е претендирала такива в размер на 255,65 евро по списък с разноски. Представен е договор за правна защита, в който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер (в лева) и е обективирана разписка за плащането му.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност, което съдът счита за бланкетно и немотивирано с оглед изискването на чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК. От въззиваемата страна не са изложени никакви съображения и доводи защо смята, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, поради което с оглед изменението на горецитираната разпоредба от ГПК възражението не следва да бъде разглеждано. Водим от изложеното, следва да се присъдят разноски в търсения размер и валута.