Решение № 5093 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5093 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20211110140123 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производстното е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, т.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати суми, платени от ищеца по развален договор, ведно с дължимите лихви.

Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че с ответника ..., ЕИК ..., е сключил договор от ... г. и анекс № 1 към него за провеждане на събитие „ ...“, по която заплатил сумата от 33 444.70 лева с включен ДДС. Твърди, че с едностранно изявление е прекратил сключения между страните договор предвид наличието на форсмажорно обстоятелство – пандемия от КОВИД 19. Твърди осен това, че ответникът ме у възстановил част от платената по договора сума в размер на 12 000 лева.

Претендира остатъкът от 21444,70 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, и на сумата от 1417,85 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 13.11.2020 г. до 08.07.2021 г.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на твърдяното в исковата молба облигационно отношение и извършеното плащане на 1 наемна цена за изложбената площ от 27870,58 лв. Поддържа, че с изявлението си от 13.11.2020 г. ищецът се е отказал от договора, поради което като неизправна страна следва да загуби платените до момента депозитни суми в общ размер от 16800 лв., неподлежащи на връщане съгласно разпоредбите на чл. 7.2 от договора.

Твърди, че ищецът не е заплащал нищо от стойността на услугите по проектиране, изграждане и монтиране на щандове за участниците в изложението, както и че към първоначално договорената дата за провеждане на събитието е изпълнил допълнителни услуги по заявка на ищеца на обща стойност от 10174 лв. без ДДС, поради което за остатъка от претендираната сума до пълния предявен размер на исковата претенция за главница от 21444,70 лв. претендира прихващане с вземане в размер на 10714 лв. без ДДС, представляваща незаплатена цена за заявени и изпълнени допълнителни услуги във връзка с изграждане щандове от стандартен тип и по индивидуален проект на изложителите, до размера на по-малката от двете суми. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на претенциета по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията.

Няма спор между страните, че между ищеца ... на ... г. и ответника ... е сключен договор за сътрудничество във връзка с провеждането на изложение и фестивал на спорта ... /“Събитието“/ в периода 13-15 март 2020 г. на територията на .... За провеждане на събитието последното отдава за временно и възмездно ползване на ищцовото дружество изложбена зала №1 заедно с прилежащото фоайе срещу наемна цена в размер на 27 870,58 лева без ДДС. В цената за наемна площ са включени и следните услуги - безплатен безжичен интернет, пропускателен режим по време на подготовката и демонтажа, общо осветление и климатизация в изложбените зали, почистване, сметосъбиране и сметоизвозване, подово покритие на ходовите пътеки, информационно бюро/рецепция, ползване на общи и прилежащи части към съответната зала.

Съгласно чл.7 от договора ... заплаща наетата изложбена площ и предоставените от ответника услуги , както следва -5 000 лв. без ДДС - такса ангажимент за площите; 9 000 лв. без ДДС - депозит за поетите от ... ангажименти 2 и 13 870, 58 лв. без ДДС.

В т.7.4 страните са се договорили, че окончателното разплащане между страните ще се извърши в срок до 20 март 2020 г. в зависимост от размера на заявените услуги по проектиране и изграждане на щандове, рекламни и брандинг услуги, оборудване по време на изграждане, монтиране и изграждане на изложбените щандове, както и по време на самото събитие по цени в Приложенията към договора, на база съставен от страните приключвателен протокол. Услугите, които предоставя . . . по проектиране и изграждане на щандовете на участниците в събитие се фактурират отделно и се дължат от ... по силата на сключения между страните договор и Допълнение 1 към него - чл. 4.4.1 от Допълнение 1.

Не е спорно по делото и това, че ... е заплатило наемната цена за изложбената площ в размер на 27 870,58 лв. без ДДС или 33 444,70 лв. лв. с ДДС, както и, че не са плащани суми за услуги по проектиране, изграждане и монтиране на щандове за участниците в изложението съгласно сключения Договор.

На 13.03.2020 г. с Решение на Народното събрание в Република България е обявено извънредно положение територията на цялата страна от 13 март до 13 април 2020 г. на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България във връзка с разрастващата се пандемия от COV1D-19 и със Заповед № РД-01-124 (отменена със Заповед № РД-01- 263/14.05.2020 г.) на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки в страната, като съгласно т.5 от същата се преустановява провеждането на всякакъв вид масови мероприятия.

Предвид обявеното извънредно положение и въведените строги противоепидемични мерки планираното и договорено в периода 13-15 март 2020 г. изложение и фестивал на спорта ... не е проведено.

След изтичане на срока на обявеното извънредно положение на 13.05.2020 г. е подписан Анекс №1 към Договор от ... г„ в който страните, са се съгласили събитието да се състои в периода 20-22 ноември 2020 г. и са определили нов график за ползване на площите, както и нови срокове за получаване на заявки и изпълнение на технически услуги от страна на ... във връзка с изграждането на щандове на изложителите.

Не е спорно по делото и това, че на 27.10.2020г. със заповед на Министъра на здравеопазването са определени нови противоепидемични мерки, налагащи ограничения при провеждането на публични мероприятия /т.5 от заповедта/ с времеви обхват до 12.11.2020г.

3

Няма спор по делото и относно това, че на 13.11.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че предвид усложнената епидемиологична обстановка е в обективна невъзможност да изпълни договорните си задължения във връзка с провеждане на събитието в уговорените дати 20-22 ноември 2020 г. и прави едностранно изявление за прекратяване на договора и анекса към него, поради наличието на обективни форсмажорни обстоятелства и отпаднал интерес от провеждане на Събитието в близко бъдеще. Претендира възстановяване на сумите, които са заплатени по разваления договор в срок до 20 календарни дни.

Спорен между страните се явява въпросът за наличието на предпоставките за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора поради непреодолима сила, съответно възникнало ли е задължение за ответника да върне полученото авансово възнаграждение за непроведено мероприятие.

Институтът на непреодолимата сила е уреден в разпоредбата на чл. 306 ТЗ.

Непреодолимата сила се изразява в наличието на обстоятелства, възникнали след сключване на договор в резултат на непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер. За да има непреодолима сила е необходимо да бъдат налице кумулативно следните признаци: 1) наличието на обстоятелства, възникнали след сключване на сделката, които да бъдат непредвидени или непредотвратими, или от извънреден характер; 2) да е налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 4 ТЗ докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и свързаните с тях насрещни задължения се спира.

Изпълнението на тези задължения се отсрочва с времето, в което действа непреодолимата сила. Ако тя трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора, като това право възниква и за длъжника. Всяка от страните обаче може да прекрати договора само ако е изгубил интерес от договора, като в този случай не би могла да се позове на загуба на интерес от насрещната страна.

Общоизвестен факт е, че с решение на Народното събрание на 13.03.2020г. в Р. България е обявено извънредно положение, като с поредица от заповеди на министъра на здравеопазването се забранява провеждането на всякакви масови мероприятия и се въвеждат противоепидемични мерки, поради което и предвиденото събитие – изложение на 13.03.2020г., за което страните се сключили договора, не е проведено.

От представената по делото на хартиен носител кореспонденция между 4 страните, е видно, че с писмо от 13.11.2020г. от името на ищеца е изпратено уведомление до ответника, с което изрично заявява, че разваля договора за организиране на изложение ... пренасрочено от организаторите за нова дата – 2022.11.2020г, предвид събитията от 13.03.2020г. в страната, отпадане интереса на участниците в него и претендира връщане на платените по договора суми, като ответникът не спори, че на същата дата е получил изявлението.

Доколкото няма спор между страните, че новоопределената дата за провеждане на събитието, предмет на договора между страните, след отлагането му на 13.03.2020г. е 20-22 ноември 2020г. /видно от кореспонденцията между страните /, а надлежно за отказ от участие от ищеца е получено от ответника на 13.11.2020г., то съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване ищецът установи прекратяване на договора на основание чл.306 от ТЗ.

Несъмнено обявяването на извънредно положение в страната е именно от категорията на посочените в разпоредбата на чл.306 от ТЗ. Няма спор и че при липса на забава от страна на длъжника /в случая ищеца/ при настъпване на непреодолимата сила, същия не носи отговорност за вреди, както и че може да прекрати договора – ал.5 на чл.306 от ТЗ.

Поради това съдът приема, че договорът между страните е прекратен на основание чл.306 ал.5 от ТЗ с изявление от страна на ищеца с писмото от 13.11.2020г., при което ответникът дължи връщане на получените по договора суми изцяло.

Предвид горното, съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване, ищецът установи наличието на изискуемо вземане спрямо ответника в претендирания размер и на заявеното в исковата молба основание. Ответникът дължи и законната лихва от 13.11.2020г. – датата на отправяне уведомлението за прекратяване на договора, до окончателното плащане на сумата.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно своевременно направеното от ответника възражение за прихващане със суми, които се твърди че съставляват извършени разходи във връзка със сключения между страните договор, респ. с прекратяването му.

Ответникът, освен направени твърдения за претърпени вреди от разваляне на договора между страните във връзка с провеждане на мероприятие в периода 13 – 15 март 2020г., пренасрочено първоначално за 20-22 ноември 2020г., а след това реално проведено на друго място през април 2021г., не ангажира доказателства за наличието на фактическият състав чл.103 от ЗЗД, който изисква освен прекратяване на договора, причинна връзка между прекратяването и настъпването 5 на конкретни по вид и размер вреди за ответника – факти, които останаха недоказани в процеса. В този смисъл и показанията на разпитаните по делото свидетели, допуснати на ответника, не установяват горните обстоятелства, тъй като са общи както относно това дали и доколко са изградени щандове във връзка с изложението, така и относно разходите, които ответникът е следвало да направи.

Следователно ответникът не установи наличие на изискуемо вземане спрямо ищеца от същото договорно правоотношение респ. прекратяването му в размер на 10 174 лева без ДДС.