Решение № 8886 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8886 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110147339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д****“ ЕАД против Агенция „ПИа“, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 87,20 лв., с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски, представляващи изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, във връзка с щета № **************.

Ищецът „Д****" ЕАД, твърди, че на 06.07.2021 г., около 16.30 ч. при движение по автомагистрала „Т" при влизане в подлеза с посока с. Л, водачът Я. И. И. на лек автомобил „Ф.П.", с рег. № *******, собственост на В И. И., попада в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно за движение и става причина за реализиране на ПТП. Вследствие настъпилото произшествие били нанесени щети на лек автомобил „Ф.П.", с рег. № *******, състоящи се в: увреждане на задна дясна гума и задна дясна джанта. ПТП настъпило по вина на ответника, защото участъкът от пътя на който било реализирано бил част от Републиканската пътна мрежа, съгласно Закона за пътищата и Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на Републиканските пътища. Дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища били част от компетенциите на Агенция „ПИа" (чл. 30, ал.1 от ЗП). Като собственик на пътя, Агенция „ПИа" била длъжна да ремонтира и поддържа същия с цел възстановяването или подобряването на транспортно експлоатационните му качества, привеждането му в съответствие с изискванията на движението и осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година / чл.31, във вр. с параграф 1, т.13 и 14 от ЗП/, като е задължена да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най-кратък срок / чл. 167, ал.1 от ЗДвП /. Автомобилът към момента на процесното ПТП бил застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско", „Клауза Пълно каско" в „Д****" ЕАД, съгласно застрахователна полица № *************, със срок на действие от 26.09.2020 г. до 25.09.2021 г., като твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1

72,20 лв., съгласно платежно нареждане от дата 16.07.2021 г., представляваща застрахователно обезщетение, вследствие настъпилото по вина на ответника застрахователно събитие на основание горепосочената застрахователна полица по застраховка „Автокаско", „Клауза пълно каско". Към ответника била предявена претенция в размер на процесната сума, но плащане не постъпило.

Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати изплатеното от него застрахователно обезщетение, доколкото за причинените вреди отговоря АПИ, която е в размер на 87,20 лв., заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 26.09.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Агенция „ПИа“ оспорва иска, с доводи, че не дължи заплащане на обезщетението. Посочва, че ищецът не е представил приложимите към сключения договор за застраховка, Общи условия. Твърди, че процесното ПТП не е било посетено от органите на реда, което в случая било задължително. Оспорва дължимостта му, като твърди, че участъкът, в който е настъпило ПТП е сигнализиран и водачът е следвало да се съобрази с поставените обозначения.

Твърди, че процесният участък е общински. Посочва, че състоянието на пътя е било от внезапен характер и водачът е могъл да съобрази режима на движение с него. Твърди, съпричиняване на водача на МПС, който управлявал колата с несъобразена с пътните условя скорост поради нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

От приетата по делото застрахователна полица № *************, сключена на 26.09.2020 г. се установява, че за увредения автомобил „Ф.П.“ с рег. № **********, собственост на В И. И. е валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско +“ с ищцовото дружество, с период на застрахователно покритие от 00.00 часа на 26.09.2020 г. до 25.09.2021 г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че за настъпване на процесното застрахователно събитие собственикът подал до застрахователя искане за оценка на вреди по застраховка „Каско +“, по което била образувана щета № **************.

От представените Опис на претенция, опис-заключение на претенция, доклад по щета и платежно нареждане се установява, че застрахователят по образуваната щета № ************** е определил обезщетение в размер на сумата от 72.20 лева за обезщетяване на констатираните увреждания по процесната щета. От приетото платежно нареждане от 16.07.2021 г. се установява плащане на одобрената по ликвидационния акт сума на собственика на увредената вещ в размер на 72.20 лева.

..От представената по делото регресна покана изх. № *********/27.08.21 се установява, че ищцовото дружество претендирало от Областно пътно управление – София възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на г.87,20 лв., с включени 72,20 лв. стойност на щетата и 15,00 лв. ликвидационни разноски. На ответника бил предоставен 15-дневен срок от получаване на поканата да изплати сумата на застрахователя. Видно от отбелязване в известието за доставяне, регресната покана е получена от Областно пътно управление – София на 31.08.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Я. И. И., който управлявал увредения автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие. От показанията се установява, че е участвал в процесното ПТП, като водач на лек автомобил „Ф.П.“ с 2 рег. № **********, собственост на неговия брат В И. И.. Спомня си, че от Р. се е включил и е минал по надлез към с. Л. Преминавал е пътен участък с липсващо осветление и наличие на значителна неравност на пътното платно. Свидетелят сочи, че при движение със скорост около 3540 км./ч. попаднал в дупка с приблизителна дълбочина в началото около 15-20 см и обща дължина около два метра, разположена по широчината на дясното платно за движение. Свидетелят заявява още, че в момента на инцидента не е имало насрещно движение, както и че поради липса на осветление видимостта е била силно ограничена. След преминаването през неравността, в насрещно платно навлязло тежкотоварно превозно средство. Свидетелят реагирал своевременно, като е натиснал спирачките. По негови данни не е имало други очевидци на пътнотранспортното произшествие. Обстоятелството, че свидетелят бил водач на увредения автомобил по време на инцидента не е основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл.

172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетеля напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал – писмените доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза. Обстоятелството, че Я. И. е управлявала процесния автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие и дало възможност да придобие преки впечатления от обстоятелствата, при които настъпило същото, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.

Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, са следните: на 06.07.2021 г. около 16:30 часа, лека автомобил „Ф.П.“ с рег. № ********** се движи по АМ „Т“, и в района на подлез с посока към с. Л, превозното средство попада в неравност (дупка) на пътното платно. От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, вещото лице прави извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е наличието на дупка на пътното платно, като водачът на лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № **********, преминава през нея, вследствие на което настъпва ПТП. Всички увреждания по лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № **********, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.07.2021 г. с произшествие на АМ Т. Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 103, 58 лв./ 52,96 EUR. След подробен анализ, изслушаното вещо лице е дало категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на МПС през дупка на пътното платно. Според вещото лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:

Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на застрахованото 3 имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие – ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско +“ за процесния автомобил между неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 06.07.2021 г. Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото застрахователна полица № *************, сключена на 26.09.2020 г. и Общи условия за застраховка „Каско +“ е видно, че пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Липсват данни да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение. Следователно, процесното ПТП представлява покрит риск по имуществената застраховка „Каско +“ на МПС. Не се спори по делото, че по процесната щета ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в общ размер на 72,20 лв. , за което обстоятелство е представен и платежно нареждане.