Акт № 489 от 05.11.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- 696/2026
- Подписан
- 05.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 489 гр. Несебър, 05.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20262150100696 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗПт и чл.146 от ЗЗПт.
Ищецът *** Я. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, настоящ адрес: ***, твърди, че между него и ответника ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е сключен Договор за потребителски кредит № ***г. за сумата в размер на 1 400 лева (714,20 евро), при фиксиран лихвен процент 44,5% и годишен процент на разходите 56,68%. В член 5, ал.1 от договора е предвидено кредитополучателят да обезпечи кредита с едно от двете предвидени обезпечения – банкова гаранция или поръчител чрез едно или две физически лица, като посочва и условията, на които следва да отговарят поръчителите според същата разпоредба на договора, а в чл.11, ал.1 от договора е предвидена неустойка в размер на 825,07 лева (420,95 евро), която кредитополучателят следва заплати на кредитора в случай, че не представи предвиденото в договора обезпечение, която сума е предвидено да се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита. Ищцата признава, че е усвоила сумата по кредита, не е заплатила предвидената в договора неустойка, но заявява, че не дължи неустойката. Добросъвестността изисква кредиторът да получи гаранция за изпълнение при сключването на договора като условие да предостави кредита, а в случая неустойката е уговорена в нарушение изискванията за добросъвестност, защото неустойката е включена в погасителните вноски. Неустойката не притежава присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, защото от неосигуряване на обезпечение на кредита не могат да настъпят вреди за кредитора, нейният размер е повече от половината от отпуснатия кредит и тя се дължи без да зависи от вредите от неизпълнението на договорните 1 задължения, поради което води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя. Към заемополучателя са представени неизпълними изисквания, на които да отговаря поръчителя, а неустойката, с нейния размер, противоречи на добрите нрави и заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗЗПт. Ищецът е направил искане да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.11, ал.1 от процесния договор за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 825,07 лева (421,95 евро) поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляща изискването на чл.19, ал.4 от ЗЗПт и договорното равноправие на страните, както и поради противоречието й с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът изразява позиция за неоснователност на исковата молба и че с подаването й ищецът злоупотребява с права, но излага довод, че спорът между страните вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№ 3466/2023г. по описа на Районен съд – Ямбол, производството по което дело е било образувано въз основа на идентична искова молба, с която е образувано и настоящото исково производство. Все пак признава, че двете дела са имали за предмет различни договори за кредит, но се оспорвала една и съща клауза в тях – неустоечната за непредставяне на обезпечение по кредита. Затова трябвало споровете да бъдат разгледани в едно производство за да не се генерират разноски по две дела, но ищецът цели именно този неправомерен резултат и да се обогати за сметка на кредитора си. По същество на спора заявява, че оспорва и претенцията на ищеца за обявяване нищожността на клаузата за неустойка, като неоснователна. Отбелязва, че договорът е валиден, а при формирането на годишния процент на разходите (ГПР) са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, информацията за който и за компонентите, които съдържа по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, се съдържат както в договора, така и в Стандартния европейски формуляр. Този ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. Становището на ответника е, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, а и не е било възможно това да бъде сторено към момента на сключването на договора за кредит, тъй като тя е проявление на свободата на договаряне между страните и е уговорена да бъде платена от кредитополучателя в нейния фиксиран размер в случай, че не осигури обезпечение на главното му задължение и то след сключването на договора. Тази неустойка освен това е била индивидуално уговорена между страните, но при сключването на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащането й, независимо, че е уговорено плащането да бъде разсрочено и заедно с падежа на самата погасителна вноска по кредита. Защото договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор, а с предоставения му Стандартен европейски формуляр е получил цялата информация за желания от него продукт, имал е правото и възможността да не се съгласи с отделни договорни клаузи, имал е възможност и в 14-дневен срок от сключването на договора за упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 от ЗПК, ако прецени, че е сключил договора при явно неизгодни за него условия. Неустойката не следва да се отъждествява с лихвата – възнаграждението за кредитора като цена на предоставения финансов ресурс. Така още към момента на 2 сключването на договора за кредит потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Неустойката е уговорена като санкция в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си да предостави на кредитора поне едно от двете обезпечения – банкова гаранция или поръчител, а уговорката за обезпечение и неговото предоставяне не води до задължително неравновесие в правата и задълженията на страните по заемния договор. Кредитополучателят от своя страна, изхождайки от процесуалното му поведение, изначално не е имал никакво намерение да осигурява обезпечение, напротив, с усвояване на сумата по кредита е целял да се обогати неоснователно за сметка на кредитора, което налага извода, че той е договарял недобросъвестно. Ответникът отрича договорната неустойка да противоречи на добрите нрави, в която връзка посочва, че като кредитор той е направил предварителна оценка на вредите от липсата на обезпечение. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. С писмена молба, подадена от упълномощения от нея адвокат, последният заявява, че подържа исковата молба, счита иска за основателен и доказан и моли като такъв да бъде уважен.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание от законен или от процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 25.07.2023г. между ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, от една страна в качеството му на заемодател, и К. Я. М., от друга страна в качеството й на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***, съгласно който заемодателят предоставя на заемателя заем в размер на 1 400 лева, като за последния е възникнало задължение да върне заема чрез заплащане на 23 броя седмични погасителни вноски, първите три от които по 12,11 лева, а останалите 20 броя вноски по 76,53 лева, през периода от 01.08.2023г. до 02.01.2024г., или общо сумата в размер на 1 566,93 лева, включващи главницата и договорната лихва в размер на 166,93 лева. Уговореният годишен лихвен процент е в размер на 44,5%, а годишният процент на разходите е определен на 56,68%. В чл.5 от договора за кредит е вменено задължение на заемателя в 3-дневен срок от сключването на договора да представи обезпечение: чрез банкова гаранция и/или чрез поръчител на едно или две физически лица, като за неизпълнение на това задължение в посочения срок е предвидено заемателят да заплати неустойка в размер на 825,07 лева, съгласно чл.11 от договора, която неустойка се начислява автоматично от заемодателя и се заплаща от заемателя разсрочено съгласно погасителен план. Според този погасителен план вноските за неустойка (първите три по 91,89 лева, а останалите двадесет по 27,47 лева), съвпадат с броя на падежите на погасителните вноски по заема.
Между страните не се спори, а и ищецът изрично признава, че е получил от ответника-заемодател сумата по кредита – главницата от 1 400 лева.
3
Въз основа на тези факти съдът направи следните правни изводи:
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а *** като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качество съответно на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор за потребителски кредит, поради неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – Глава VI на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл.21, ал.1 от ЗПК.
По отношение на предвидената в чл.11, ал.1 от Договора неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, същата следва да се счита за нищожна. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Уговорената в настоящия договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На първо място не е ясно как е определена посочената неустойка, като в договора няма метод за това. На следващо място същата е обвързана с уговорката за предоставяне на обезпечение по чл.5.1 от Договора. Уговорените условия в тази договорна клауза са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното изпълнение, както и съдържат неяснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица и изключително обусловени и сложни условия, на които да отговоря/т този/тези поръчител/и, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, които освен това са кумулативно предвидени, т. е. неизпълнението на едно от тях винаги води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за заплащане на неустойката. Ако пък заемателят е в състояние да уговори обезпечение от банкова институция, е житейски необяснимо по каква причина не би поискал кредитиране от банката, а от това дружество, на което да предоставя банкова гаранция (в двоен размер от поискания кредит, от който потребителят се нуждае). Самият кредитор ясно е показал, че неустойката е уговорена при неравноправни условия, като още с погасителния план е заложил и месечни суми, които следва да се дължат както по заема, така и за неустойката по чл.11 от Договора. Това означава, че на практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и 4 съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника.
Разпечатката съдържа 19 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2357b4df-3c07-4069-b6f1-2beed5074f57